Жираф на реката?! Или как ще се променят Реките на града – Габрово през 2025 – предизвикателство #3

Жираф, разхождащ се по време на фестивала Реките на града – Габрово – Младежки случки срещу течението – така си представиха младите хора част от бъдещето на фестивала – много интересно, весело, малко абсурдно и предизвикателно и много младежко. Темата за развитието на събитието и как около него да се създадат общности, които да се включат в организацията и да го направят по-съобразено с мнението и нуждите на младите хора в града, бе една от темите на Осмото издание на Лагера за иновации в Габрово

Ментор на групата беше Мария Падалски, а участниците в нея – изключително разнообразни – ученици от Габрово, София, Пловдив и Враца, млади хора, живеещи в района на фестивала, представители на организаторите на събитието – Младежки център – Габрово и фондация „Колективът“, които отговарят за случването му вече 3 години, представители на арт общността в града, архитекти, представители на НПО сектора и др. Към групата се присъедини и Мартин Заимов – български финансист и политик, бивш подуправител на БНБ.

През трите дни, в които работи, групата дебатира върху предизвикателството си и начерта първите стъпки за действие – срещи с младите хора и общността, обучения, точни задачи, обмяна на идеи с общности от други градове, които участват в организацията на фестивала. Началото на работата вече е дадено с първата онлайн среща за обсъждане на точните дати и първата покана към феновете на събитието – да се включат в редиците на организаторите и споделят своите идеи.

Групата използва и креативните хора в кампа, за да направи първото си проучване около фестивала, а за представянето си си донесе и камък от реката. Дали ще успее да намери жираф и как точно ще се случи това – остава да разберем.

Следим с нетърпение как ще се развие работата на групата в бъдеще и очакваме да ни поканят на фестивал!

„Ковачница за идеи“ в предизвикателство #2

VIII-мото издание на Лагера за иновации адресира четири от общо шест предизвикателства, към младите хора. Работна група „Габрово 2030: младите създават бъдещето. Град на възможности, забавления и вдъхновение“ се фокусира върху темата „Нека заедно изградим едно по-добро бъдеще за нашите градове, региони и хора!“

Моделът наречен „Ковачница за идеи“ е приложим и възможен за реализация в рамките на Младежки център – Габрово, а подходът на реализация е свързан с достигането на младежките общности, снемането на техните очаквания за различен вид инициативи, привличането им за партньори на община Габрово и съвместното разработване и реализация на планираните дейности.

В рамките на работния процес, насочен към установяване на причините и възможностите за задържане на младите хора в община Габрово, както и превръщането на града в привлекателно място за завърнали се младежи, екипът съставен от млади хора и експерти с повече натрупан опит предложи модел за генериране и реализация на младежки дейности и политики, основаващ се на традиционното ковашко производство.

Групата използва матрицата на обработка на кованото желязо, при която се следват основни стъпки, но адаптирани към постигане на тяхната целта.

Дейностите, върху които акцентира „Ковачница за идеи“ са картографиране на младежките общности; създаване на мрежа от експерти; реклама и популяризация на възможностите за създаване и реализация на младежки инициативи. Основната цел, към която се стреми модела са събития и инициативи за модерно, живо и будно Габрово; повишаване на приходите и прираст на населението.

Групата има разписан и ясен времеви план за действия през следващите 6 седмици, 6 месеца и 6 година, като за последното те посочват, че в Габрово следва да има реализирани поне 6 големи проекта и редица по-малки инициативи, насочени към младите хора, за да се превърне Габрово в истински град на възможности, забавления и вдъхновение.

Разработване и внедряване на иновации в областта на кръговата икономика – в групата на предизвикателство +1

Развитие на иновационна долина на територията на Габрово и региона беше първото идентифицирано предизвикателство в рамките на провелия се Лагер за иновации 2024. Групата, която работи по него беше съставена от представители на различни организации, представляващи връзката бизнес, администрация, наука.

Създаване на устойчиви индустриални партньорства за иновации чрез кръгова икономика е конкретната цел, по която участниците работиха в рамките на три дни, стъпвайки върху основата – в Габрово и региона ще бъде развита иновационна долина с фокус върху разработването и внедряването на иновации в областта на кръговата икономика. Тази инициатива е реализирана в партньорство с региони от Испания, Нидерландия, Швеция, Франция, Белгия, Литва, Финландия и Обединеното кралство, като част от глобалната Европейска мрежа на иновационните долини.

Инициативата си поставя две основни цели:

Стимулиране на младите специалисти да създават и развиват иновации, които подкрепят кръговата икономика и устойчивото развитие. Като в рамките на тази цел ще бъде осигурена правна и експертна подкрепа за намиране на финансиране за техните идеи.

Насърчаване на индустриални партньорства чрез международно сътрудничество и обмен на опит. За постигане на тази цел ще бъдат предоставени възможности за участие в международни инициативи, включително Европейската мрежа на иновационните долини, Европейските цифрови иновационни хъбове и Enterprise Europe Network — най-голямата консултантска мрежа в Европа, подкрепяща малките и средни предприятия в тяхното иновативно и международно развитие.

Дейностите на иновационната долина ще се изпълняват поетапно, като започват с анализ и оценка на предизвикателствата и потребностите на региона. След това ще бъде осъществена фаза на изпълнение, насочена към реализацията на заложените цели и инициативи.

Таня Христова към участниците в Gabrovo Innovation Camp 2024 : „Аплодисменти за всички, случили Лагера“

От 25 до 27 ноември в Габрово се проведе осмото издание на Лагера за иновации. В новото и завладяващо пространство на Р3 България, близо 100 участника от различни сектори работиха, водени от вдъхновяващи ментори и търсеха решения на шест различни предизвикателсва, подчинени на голямата тема на лагера СТИМУЛИРАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА. По традиция от предходните издания Кампът завърши с презентации на различните групи, в които те по креативен и иновативен начин разказаха за своите предложения, някои от тях толкова завършени, готови да търсят подкрепа за реализация и инвестиция.

В емоционално обръщение при закриваненето на Gabrovo Innovation Camp 2024 кметът на Община Габрово Таня Христова се обърна към участниците с думите:

„От сърце Ви благодаря за това, че направихме за пореден път нещо, което може би само в Габрово може да се случи и то е да се вдъхновим, да се опознаем и да дадем път на идеи, които след това да намерят своето развитие и реализация. Най-важното, което аз усетих и то често беше част от интеракцията в различните групи е, че всички успяхме да допринесем за едно общностно преживяване с мисъл за Габрово.

Щастлива съм, че в центъра на осмото издание на Кампа по естествен път младите хора не просто бяха център за обсъждане, център на критикуване или на очакване да сторят чудеса, а напротив. Младите хора бяха в центъра на действието, на генерирането на идеи и нещо, което все по- рядко се случва, обмяната на опит между поколенията. Щастлива съм преди всичко като човек и после в ролята си на кмет, защото само за два дена се родиха толкова идеи, които, повярвайте ми, нямаше да могат да се случат и за три години, ако просто чакахме – да дойде времето, да ни дойде вдъхновението или се осланяхме на външен фактор да ни разпореди.

От сърце благодаря на менторите – хората, които не се опитваха и за миг да направляват със своите внушения и идеи какво ще се случи, а напротив, участваха, но по начин, по който даваха шанс на всички да се изявят. Видяхме колко важна е информацията, видяхме как младите хора ще ни помогнат тя наистина да бъде факт в нашия град и в нашата община и не само. Видяхме колко много технологично и иновативно мислене има в Габрово. Има предприемаческа мисъл, има финансова грамотност, има екипност. Има общност Габрово. Това, което трябва да ни води занапред е творческа бъдещност или бъдеще подчинено на творчество и иновации. Това е Габрово.

Смело мога да кажа, че този Камп надмина всички останали. Мисля, че двете сгради на нашите любезни домакини от Р3 ще бъдат добро пространство, за да продължим тази вдъхновяваща история и да правим така, че чудесата да се случват, защото те са свързани с мечтите. А за да си щастлив, трябва да бъдеш вдъхновен и да знаеш, че пътят е важен, но не за да говориш сам, а за да го споделиш с тези, които мислят като теб. Моето обещание е, че ще намерим ресурсите, които ще подкрепят реализацията на тези невероятни идеи. Нека след днешната финална дискусия и сесия да направим връзката ни още по-силна, за да може това, което в момента е завладяло емоциите и умът ни, да може наистина да продължи да живее и да покаже, че идеите ще се превърнат в резултати.

Аплодисменти за всички случили Лагера за иновации. “

Лагерът за иновации се организира от Община Габрово и се провежда в партньорство с Комитета на регионите на Европейския съюз, Областен информационен център – Габрово, Младежки център – Габрово, Технически университет – Габрово и Регионален иновационен център „Амбициозно Габрово“.

Над 400 млн. лв от приходи, близо 1,2 млн. посетили Пловдив, 16 % ръст в заетостта – само част от промяната на Пловдив Европейска столица на културата 2019

Културата е мощен двигател за местно развитие, регионална привлекателност и глобално признание. Чрез инициативата Европейска столица на културата в рамките на провелия се Международен семинар за разработване на системни иновации за устойчивост на градовете в контекста на платформа за обмен на знания (KEP) на Европейската комисия, участниците обърнаха особено внимание върху това как културата, в съчетание с визионерски партньорства, може да трансформира общности, да насърчава иновации и да подпомогне устойчивия растеж. Още в началото на Лагера за иновации кметът на Габрово Таня Христова подчерта, че културата не само обогатява живота ни, но и стимулира иновациите, насърчава социалната кохезия и укрепва регионалната. А съчетано с нови проекти, тя ще направи така, че Габрово отново да заблести със своите възможности, които светът да открива. А в края на своето обръщение Таня Христова категорично заяви „ние сме тези, които смело пристъпваме и заявяваме, че сме готови да се състезаваме с всички останали, за да откриваме нашите възможности и да бъдем достоен кандидат за културна столица на Европа 2032 г.

Работата по кандидатурата на Габрово минава и през споделения опит и уроците от Пловдив Европейска столица на културата 2019. За тях, за процеса и икономическата стойност на превръщането на един град в европейска столица на културата говори Виктор Янков – Експерт проекти и събития, Фондация „Пловдив 2019“ по време на третия панел „Двигатели на икономическата и социалната трансформация чрез културни иновации и стратегически партньорства“.

„Когато чух кмета Таня Христова, че Габрово ще кандидатства за Европейска столица на културата, седем години по-рано, си дадох сметка, че у нас смяната на нагласите е започнала.“ – подчерта Виктор Янков. Според него културата не е въпрос само на естетика и макар че по-често се търсят нейните функции като морални, образователни, естетически, класови, тя има една функция, която по никакъв начин не бива да бъде пренебрегвана – и тя е пазарната.

„Функцията на културата да бъде високо ликвиден сектор е изключително подценявана. И ние се опитвахме да измерваме тези неща в Пловдив. Кои са аргументите, които ползва културата също са много важни. И ако преди 15 години се възприемаше за еретизъм това да мериш каква е добавената икономическа стойност на културата за даден град и регион, то днес това вече е напълно реално.“ – сподели експертът като дава пример с приноса на провелите се големи фестивали, продукции, концерти, откриването на нови модерни музей – и резултатът от всичко това са привлечени хора да посещават града, да се запознават с него и разбира се да харчат средства там. И това е начин как културата може да развие сектора, защото по думите на Янков „той не е черна дупка, в която да се наливат публични средства“.

Но ето как се промени един град като Пловдив в цифри по думите на експерта от Фондация „Пловдив 2019“ –

„Само за 2 г в Пловдив влязоха 1,2 млн души – външна публика, която дойде специално за събития и тя е лесно измерима, защото голяма част от нея е с билети, а над 2500 доброволци изследваха публиката и нейните нагласи. Средно всеки един от тези 1,2 млн. души харчеше в онзи период средно между 85-90 лв/ден“

„За 2 години в местната икономика – ресторантьорство, хотелиерство, услуги, в Пловдив влизат над 400 млн. лв от приходи. И това е най-честната оценка, която можеш да получиш от самия потребител. И ето тук вече културата започва да става толкова важна като сектор, колкото останалите, защото само за 2 години има 16 % ръст в заетостта, повече хора си плащат осигуровките и работят за културата, 25 % повече организации. Това се случва по много сложен механизъм от комуникация, администрация, съдържание, за да поставиш България и даден регион на световната карта.“ „Ползите за Пловдив и хората там определено са имидж, прираст на населението и най-вече самочувствие.“

За финал на своето изказване Виктор Янков подчерта: „В момента нито един друг град в България, освен Габрово, не е заявил готовността си да кандидатства за европейска столица на културата. Процесът е дълъг , ЕК има изграден модел, но определено вие имате един важен стимул – имиджа на Габрово отвън е много голям и се чува за града и това е така, защото има добри примери. Трябва да знаете, че и Жан Клод и Кристо са също толкова важни, колкото традициите, носиите и занаятите и това е един от пътищата да не се случва повече някой да иска да бие Джон Малкович в София.“ и завърши: „Ние от Източна Румелия, Пловдив ви казваме също „Шапка ви сваляме, Габрово“.“

Проф. д-р инж. Илия Железаров – Ректор на Технически университет – Габрово: Защо успява габровската екосистема

В рамките на Панел 1: „Регионални иновации в действие: Изграждане на конкурентоспособно и устойчиво бъдеще“ на КЕП проф. д-р инж. Илия Железаров – Ректор на Технически университет – Габрово разглежда как инженерното образование и технологиите могат да подкрепят устойчивото регионално развитие и защо успяваме с габровската екосистема?

Нашата задача беше да строшим рамката и да сме гъвкави това показват и всичките ни учебни планове, които вече са такива. Защо е успешна габровската екосистема, защото се опитваме да работим заедно и да бъдем на едно място. Смятам че в България няма друга такава екосистема. За разлика от преди, когато имаше моменти, в които бизнеса нямаше доверие на университета, а университета не си говореше много с бизнеса, днес връзката смея да твърдя е много силна и искаме заедно да реализирам неща които са уникални– чувате говорим за точка от иновативна европейска долина в Габрово, за цифров иновационен хъб, в които сме част като партньор на Регионалния иновационен център.

Ние искаме да затворим цикъла на предлаганите от всички, които сме в екосистемата услуги – започвайки от обучението и науката. Нашият предприемчив дух направи така, че ние създадохме първия извън столицата Високотехнологичен парк, с който можем да се гордеем всички. Това, което имаме като перспектива и хоризонт е пред нас, гледаме напред и искаме да направим така, че когато трябва да отговорим на изискванията на нашите бъдещи студенти – ние да имаме ресурса и визията. Имаме условията и средата, което е изключително важно, имаме достатъчно подготвени и мотивирани хора и не спираме да мечтаем.

Светослав Матеев за Европейски цифров иновационен хъб

„Убеден съм, че Европейски цифров иновационен хъб е добър пример за широко сътрудничество за администрация, наука и бизнес и ще има голям принос за развитието на цялата екосистема.“ – това заяви Светослав Матеев – Директор на цифровия хъб към Регионален иновационен център „Амбициозно Габрово“, който в рамките на Панел 1: „Регионални иновации в действие: Изграждане на конкурентоспособно и устойчиво бъдеще“ на КЕП сподели опита на Габрово в изграждането на иновационни екосистеми и успешни партньорства за регионално развитие. Създадени са 6 контактни точки, където бизнесът ще може да получава подкрепа – Габрово, В.Търново, Силистра, Русе, Разград, Свищов.

Услугите, които ще се предоставят от Хъба са четири – иновационна екосистема; тестове и експериментиране; подкрепа за търсене на финансиране, обучение по цифровизация.

На разположение на бизнеса безплатно ще бъдат и четири лаборатории, собственост на Регионалния иновационен център –

за АI в производството – Демонстрация на Machine Learning и създаване на идеи, демонстрация на индустриална роботика

за 3D принтиране – Фокус върху прилагането на технологии в кръговата икономика за създаване на прототипи, нови продукти от композити, пластмасови смеси и др.

за тестване на климатичното влияние върху материалите -Изследване и изпитване устойчивостта на материали и продукти към въздействията на околната среда

за цифрови двойници и смесена реалност – Фокус върху изследванията и разработването на

концепции за дигитални близнаци на продуктово и процесно ниво.

Кметът на Габрово откри VIII издание на Лагера за иновации: Нека заедно изградим едно по-добро бъдеще за нашите градове, региони и хора!

Осмото издание на Gabrovo Innovation Camp 2024 започна с Международен семинар за разработване на системни иновации за устойчивост на градовете в контекста на платформа за обмен на знания (KEP) на Европейската комисия. Кметът на Габрово и Председател е на Комисията по Социална политика, Образование, Заетост, Изследвания и Култура към Комитета на регионите на ЕС /SEDEC/ Таня Христова откри форума с вдъхновяващи думи към участващите повече сто и петдесет представители на различни местни, национални и международни организации.

„Габрово винаги е било символ на новаторство и креативност. От традиционните занаяти, през индустриалното наследство, до днешния ни статут на регион, който инвестира в зелени технологии и дигитализация – нашият град е доказателство, че малките места могат да създават големи промени.“ – каза кметът на Габрово и допълни, че Европа е изправена пред безпрецедентни предизвикателства, които изискват решителни действия. В доклада си за бъдещето на конкурентоспособността на ЕС, Марио Драги подчертава необходимостта от увеличаване на производителността и стимулиране на иновациите, за да се справим с глобалната конкуренция и да осигурим устойчив растеж .

Таня Христова подчерта още: „Тук, в нашия град, вярваме, че устойчивостта е не само възможна, но и неизбежна. Ето защо работим активно по мисията „Климатично неутрално Габрово 2030“ – защото знаем, че отговорността за бъдещето започва от днес. Нашите стратегически приоритети включват климатична неутралност, развитие на кръговата икономика, подкрепа за дигитални умения и ангажиране на младежта. Но това, което ни отличава, е способността да превръщаме думите в действия и заедно да изграждаме иновационни екосистеми, които съчетават местен опит с глобални партньорства. По време на своето приветствие кметът на Габрово акцентира и върху културата като неразделна част от всяка идентичност и двигател на социалната и икономическа трансформация. Вярваме, че културата не само обогатява живота ни, но и стимулира иновациите, насърчава социалната кохезия и укрепва регионалната. А съчетано с нови проекти, ще направи така, че Габрово отново да заблести със своите възможности, които светът да открива. От трибуната на форума кметът на Габрово Таня Христова заяви: „Ето защо ние сме тези, които смело пристъпяме и заявяваме, че сме готови да се състезаваме с всички останали, за да откриваме нашите възможности и да бъдем достоен кандидат за културна столица на Европа.“

Платформата за обмен на знания (КЕП) е нещо повече от място за дискусии – тя е мост между регионите, градовете и институциите. Тя е доказателство, че знанието и опитът могат да бъдат най-ценният ни ресурс. В днешното й издание ще се обсъжда как стратегическите партньорства могат да стимулират иновациите, как регионалните иновационни долини се превръщат в двигатели на устойчивото развитие и как културата и изкуственият интелект могат да трансформират традиционните индустрии.

Следващите три дни ще бъдат посветени на конкретни решения за големите предизвикателства на нашето време. Това не са просто задачи – това са възможности участниците, да оставите своя отпечатък върху бъдещето на Габрово и региона.

Групите в Иновационния камп ще се съсредоточат върху:

• Създаването на иновационна долина в региона, базирана на принципите на кръговата икономика.

• Въвеждането на изкуствен интелект за овластяване на младите и трансформация на традиционните индустрии.

• Разработването на ангажираща стратегия за климатична неутралност.

• Културни и младежки инициативи, които ще превърнат нашия град в още по-привлекателно място за живот и творчество.

С програмата на Лагера за иновации може да се запознаете тук Gabrovo Innovation Camp |

Може да следите новостите около събитието и на страниците в социалните мрежи Facebook и (14) Facebook

Лагерът за иновации в Габрово търси решения за по-устойчиви градове

Откриватели, иноватори, визионери събра в Габрово в края на октомври седмият Лагер за иновации и се превърна в с истинска работилница за решения на конкретни социални проблеми

Под мотото „Устойчиви градове“, над 150 участници от страната и чужбина, от средите на академичната общност, публичните власти, индустрията и неправителствения сектор работиха върху четири предизвикателства, пред които е изправен и самият ЕС, а именно Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете; Мисия климатично неутрални и умни градове; Младежкото предприемачество в дигиталната ера; Междурегионални партньорства за силно предприемачество.

Кметът на Габрово и председател на Комисията по социална политика, образование, заетост, научни изследвания и култура (SEDEC) на Европейския комитет на регионите Таня Христова определи лагера за иновации като инструмент за идеи и решения, които да правят градовете по-устойчиви, а средата – приобщаваща и подкрепяща реализацията на мечти.

Участниците имаха три дни, за да намерят конкретни решения на петте предизвикателствата. По време на дискусиите, те видяха Габрово като „място с огромен потенциал“ и „град, в които нещата се случват“. Пожелаха да покажат „как се раждат невероятните идеи“ и да докажат „че Европа е във всеки град“.

А най-младите лагерници получиха доза адреналин и мотивация за истински полет на мисълта от военния пилот и световен рекордьор Николай Калайджиев. Вдъхновени от това те предложиха връзката между успешните бизнеси и габровските младежи да се стане факт чрез 12 месечен план за изпълнение на подкаст. Целта е създаване на младежка предприемаческа общност, която да разчита на подкрепата на габровския бизнес. Тяхната идея вече набира скорост чрез Младежки център – Габрово. Решенията по темата „Младежкото предприемачество в дигиталната ера“ включват също стартов пакет обучения за образователна, менторска и правна подкрепа, като бяха поканени да ги осъществят чрез Регионален иновационен център „Амбициозно Габрово“.

Групата, която атакува „Между/Регионално партньорство за силно предприемачество“ инициира създаването на експертен екип за сътрудничество в областта на иновациите с локация в Габрово. Той ще бъде звено за подкрепа и координация, и двигател на съвместни проекти между съществуващи компании, Технологичния парк към Технически университет – Габрово и други заинтересовани.

Габрово е един от 100-те града, включени в Мисията на Европейската комисия за климатична неутралност до 2030 г. Това бе причина да има отделно предизвикателство на тема „Мисия за климатично неутрални и умни градове“. Неговият отбор поиска осъзната промяна в поведението на различните обществени групи, която да щади околната среда и природните богатства. Предложено бе сключване на Зелена сделка с габровските училища, домакинства, бизнеси и институции, като ще бъде основан и присъждан „Еко етикет за климатична неутралност“.

„Новият европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете“ беше другата голяма задача пред Лагера за иновации. Темата вдъхнови две работни групи.

Първата разработи шест стъпки за градско възобновяване на най-стария квартал на Габрово – Шести участък, които да се реализират през следващите шест години.

Втората вложи усилия в концепция за създаване на Център за съвременно изкуство Кристо и Жан Клод в Габрово, който да добави стойност към идентичността на Габрово. Идея се допълва от организация и провеждане на Gabrovo Art Festival и създаване на споделена визия и политика за изкуството в публичната среда.

За първи път лагерът беше комбиниран с международен семинар за разработване на системни иновации за устойчивост на градовете като част от Платформата за обмен на знания на Европейската комисия. В него се включиха представители на Европейския комитет на регионите и Генералната дирекция за изследвания и иновации на ЕК.

Тази година Лагерът за иновации бе част от инициативата на Европейската комисия „Науката среща регионите“ #EUsci4Regio и се случи с подкрепата на Съвместния изследователски център към ЕК, Европейския комитет на регионите и други партньори.

Иновационният лагер в Габрово стартира през 2016 г. по идея на тогавашния президент на Република България г-н Росен Плевнелиев и председателя на Комитета на регионите в ЕС г-н Марку Маркула.

Събитието има широк международен отзвук и вече се споделя като успешна практика. С него може да се запознаете на официалния сайта на Gabrovo Innovation Camp

Филип Бояджиев: „Шести участък“ е едно страхотно място, с огромен потенциал. Такова е и цяло Габрово!

Филип Бояджиев по професия е графичен дизайнер. Освен това е и преподавател и консултант в сферата на визуалните изкуства. В рамките на Лагера за иновации, той е част от групата „Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете“, чието предизвикателство беше свързано с възможностите за развитие на квартал „Шести участък“.

Каква е Вашата оценка за Лагера за иновации?

За мен беше много вдъхновяващо, много интересно да се срещна с различни професионалисти от различни сфери. Оценката ми със сигурност е позитивна, няма как да не е. Просто преживяването беше много приятно, много сплотено. Смятам, че беше и много полезно, тъй като излязоха много интересни неща.

Кои бяха трудностите, които срещна групата при разработването на Вашия прототип?

„Шести участък“ е едно страхотно място, с огромен потенциал. Всъщност, аз цяло Габрово смятам за такова. Където погледнеш, има неразработена възможност, което е страхотен старт! Аз, със сигурност, не го приемам за минус. А предизвикателствата на „Шести участък“ може би са в това какво точно да се случи с него. Това е може би най-сложното нещо за мен, което излезе. Тъй като не смятам за правилно да решаваме „на маса“ какво точно да стане и да го налагаме на гражданите – било то на „Шести участък“, или на Габрово като цяло. Моят съвет е да има по-задълбочено проучване от какво има нужда градът и от неговите традиции, корени да излезе нещото, което ще се случи в „Шести участък“.

Сред мерките, които сте набелязали, има ли такава, която може да се превърне в „препъни камък“ за осъществяването на идеята Ви?

Първият препъни камък ще бъде намирането на въпросния общностен мениджър, който е една мултиспектърна позиция и през цялото време ние мислихме какъв трябва да бъде този човек. Излезе, че той трябва да съвместява доста различни неща в себе си. Това всъщност е първата мярка – изграждането и стартирането на екип, който да бъде специално за „Шести участък“. Може би половината от екипа трябва да е общински, а останалата половина да е от външни експерти, тъй като проучванията показват, че гражданите нямат особено доверие към институциите като цяло, не към общината. Това нещо трябва да се промени, ако искаме някакъв устойчив модел. Според мен трябва да се изгради един екип с възможности, който да включи живущите, да включи общността като цяло и да върви заедно напред.

Кои са другите мерки, които набелязахте?

Има финансова мярка, която е изключително важна – свързана е с възможностите за финансиране – дали това ще бъде общинско, европейско или друг тип финансиране. Имаме развитие на градската среда, по-скоро в частта реновиране и опазване на културно-историческото наследство под формата на сградния фонд, който е това наследство на „Шести участък“. Също така имаме комуникация, без която няма как да мине цялото това нещо, защото се оказва, че много хубави неща се случват на много места, но като цяло са зле комуникирани и това води до там хората да смятат, че нищо не се случва. Аз дори, когато бях тук по време на работилница лятото, чух една жена да говори с нейна приятелка по телефона и да й казва, че в Габрово нищо не се случва. А през това време тече проектът „10 дни култура в Шести участък“…

Не на последно място беше и културен обмен, в който, освен експерти от страната и чужбина, трябва да се ангажира и местната общност. Аз смятам, че един такъв екип, който би могъл да ангажира местната общност и външни експерти, би бил успешна практика.

Доколко постижимо е след 6 години Шести участък да има нов облик?

Имам опит със Столична община и с общинския начин на мислене и смятам, че, ако има политическа воля, тъй като в крайна сметка всичко опира до това, всичко е реализуемо. Виждаме в Търново как нещата се случват, както и на други места из България. Шест години въобще не са кратък период от време и смятам, че, дори за по-кратко, би могло да се стартира и то доста успешно с една такава инициатива. Защото, както казах, Габрово просто чака. Този потенциал е тук, няма нужда тепърва да го създаваме – той е налице и може директно да стартира и да работи.

Как си представяте „Шести участък“ след 6 години?

Искрено се надявам да се превърне в локален център, който да обслужи истинските нужди на живущите и гостите на града. Да можем да се срещнем след шест години и тук да е едно още по-вдъхновяващо място, не само заради потенциала, който притежава, но и заради вече реализирани решения.

Миглена Герасимова: След 6 години си представям „Шести участък“ като едно живо място, с много хора, зеленина, поддържани къщи, спокойни и щастливи хора

Миглена Герасимова е урбанист и доктор по Социология – градски изследвания. След няколко годишна работа като проектант и консултант по градско планиране се отдава на активна работа в НПО сектора, в сферата на градското планиране и устойчивото развитие, което по-късно я довежда до изследователска работа в областта на градските изследвания и гражданското участие в процесите по изменение и развитие на градовете. Като урбанист и социолог работи по различни изследователски теми, свързани с устойчивото развитие на градовете и мястото на хората в този процес. В рамките на Лагера за иновации, Миглена Герасимова беше фасилитатор на групата „Новият Европейски Баухаес като инструмент за редизайн на градовете“, която имаше за задача да помисли за възможностите за развитие на квартал „Шести участък“.

Разкажете ни какво сътворихте с Вашата група в рамките на Лагера за иновации?

Стъпихме върху вече направеното до момента, тоест хванахме мерките, които бяха идентифицирани в началото на лятото и тествани сред жителите, гости и сред посетителите на тези работилници, които тогава бяха реализирани. Стъпихме върху тях и разписахме конкретни действия, които подредихме в 6 седмици, в 6 месеца и в 6-годишен период. Съответно, както се казва, още от утре Общината може да започне да действа по изпълнението на тези дейности. Постарахме се да ги направим, така че те да са максимално реалистични, тоест – въпреки че си позволихме да мечтаем в контекста на 6 години – по отношение на шестте седмици и шестте месеца се опитахме да бъдем максимално реалистични, както по отношение на бюджета и ангажирането на хората, така и по отношение на пространството. Хубавото в тази ситуация, конкретно по отношение на Шести участък е, че вече доста е работено по тази тема и съответно вече има идентифицирани заинтересовани страни, които имат някаква готовност да се кооперират и да работят заедно. Включително, доколкото разбираме, Техническият университет вече е готов за съдействие с общинската администрация, така че да се разработи модел, който да задейства и да активира пространството, което двете институции стопанисват заедно. Това може да се превърне в едно добре работещо и активиращо сърце на квартала. В по-дългосрочен план си помечтахме как кварталът не просто заработва като едно живо място, привличащо хора, цветно, артистично, свободно и приятно, но в същото време то да успява да вдъхнови и останалите квартали от Габрово.

Кои са конкретните мерки, които набелязахте?

Екипът е една от мерките. Втората мярка е свързана с организацията на пространствата, третата е свързана с организацията на движението вътре в квартала – пешеходно, автомобилно, велосипедно. Следващата е свързана с комуникацията и начина, по който се създава рекламата и се активират общностите. Друга мярка пък конкретно е посветена на дейностите и на културната програма, която би трябвало да бъде активирана.

По отношение на екипа, както казах, ние се постарахме да бъдем максимално реалистични, като започваме с един човек, който да бъде ангажиран от страна на общината. С помощта на част от общинските експерти, постепенно да може да се организира бюджет и съответно някакво възнаграждение на този човек. С другите експерти от общината също да може да се работи, така че в рамките на година да има добре работещ екип от няколко различни експерти и съответно да е привлечено някакво външно финансиране, тъй като на всички ни е ясно, че общината няма как сама да поддържа цял екип. Той трябва да бъде изключително изобретателен относно това да намери максимално възможности за смесване на финансите и на средствата от различни източници – както проектно финансиране, така и от спонсорства и други организации. Включително мислехме за разработване на бизнес план или някаква търговска дейност на нещата, които се правят, така че все пак да се завърти някакъв оборот. Това са възможни неща, работещи модели са, просто за тях е необходимо малко повече време.

По отношение на ангажирането на другите видове експерти, в рамките на година, година и нещо, предполагаме, че вече трябва да има ангажирани архитект и инженер. Възможно е част от тези хора да бъдат и специалисти на общината, възможно е и да бъдат външни. Би било добре да има урбанист, да има и човек, който се занимава конкретно със събития. Хубаво е да има правен консултант, тъй като тук имаме доста казуси, свързани с културното наследство, с организацията на пространствата и т.н. Говорихме си също така, че е изключително важно да има съвет на общността, тоест всичко онова, което този екип измисля като потенциално действие, да може да бъде оценявано или подкрепяно, или по някакъв начин да има обратна връзка от хората, които са вътре в квартала, така че да бъдат те част от създаването и активирането на общността там. Ние го нарекохме нещо като Комюнити борд – тоест нещо от сорта на общностен съвет, който да се състои от хора, които си живеят на мястото, работят на мястото и съответно могат да бъдат ангажирани с някаква оценка на дейностите, които се планират там.

Организацията на движението е една чувствителна тема – какво предлагате Вие в мерките, които сте разписали?

За да може едно такова място да работи е добре хората да могат да се чувстват сигурни. За да бъде живо това място е добре да няма толкова много коли. На първо четено със сигурност трябва да се премахне паркирането. Мисля, че това е дейност, която вече донякъде е започнало нейното изпълнение. Помечтаваме си, че в рамките на 6 години това ще бъде свободна от коли зона, поне по отношение на външни преминаващи. Разбира се там има живущи. Може да се организира така движението, че да бъде възможно тези хора, които живеят там, да могат да си влизат с колите и да се възползват от пространството, но идеята е да няма свободно движение на коли, поне външни и съответно да бъде спокойна, споделена зона това място.

Доколко са реализуеми тези мерки? Доколко могат да бъдат приложими на други места, каквато е и идеята на Новия Европейски Баухаус?

Със сигурност това са приложими неща. Новият Европейски Баухаус реално погледнато не е изцяло нова концепция. Ние тук говорим за една естетика по отношение на пространството. Говорим за една реалистична намеса в организацията, така че тя да бъде екологична, устойчива, удобна и спокойна. За да може една среда да бъде такава и това е основата, за да може тя да ни вдъхновява максимално много, са необходими много малко неща. Не са необходими магически пръчки или кой знае какви действия. Необходимо е свободно зелено пространство, с повече активни хора и малко повече използване на естествени материали и грижа за околната среда и за ближния. Простичко казано това не е нещо ексклузивно, а са неща, от които ние всички имаме нужда. В контекста на околната среда и на развитието на пространствата, единственото, което можем да добавим, е усещането за естетика и красота, което напоследък сякаш изключително много ни липсва и трябва да се научим отново да го търсим, да го искаме и да го създаваме.

Как си представяте Шести участък след 6 години?

Представям си го като едно живо място, с много хора, много зеленина, поддържани къщи, спокойни и щастливи хора.

В Габрово виждам потенциал, който се изразява както в хората, така и в качествата на общинското ръководство

Кой или какво ви накара да дойдете в Габрово за седмото издание на Габрово иновейшън камп?

Казвам се Любо Георгиев, занимавам се с градска среда. Най – общо казано съм архитект и урбанист и съм част от Екипът на София. За пореден път се включвам в нещо, което е свързано с Габрово. Провокира ме това, че трябва да има интересни, важни, иновативни и различни неща, които да се случват на места като Габрово, защото концентрацията на такива инициативи в София е твърде голяма и аз осъзнавам, че това не е устойчив и работещ модел. В Габрово виждам потенциал, който се изразява както в хората, така и в качествата на общинското ръководство.

Утопия ли е създаването на Център за съвременно изкуство точно в Габрово?

Аз съм от хората, които вярват, че утопиите са абсолютно постижими. Напълно възможно е, разбира се зависи от това къде слагаме границите и амбициите. Очевидно няма да стане от раз най – известният в света Център за съвременно изкуство наравно с МОМА, ТЕЙТ, ПОМПИДУ и така нататък, но може би и не трябва да искаме това. Има обаче поле, в което може да се позиционира такава една институция. Всъщност институция не е правилната дума, защото така изглежда разделена от хората.

Една от най – често повтаряните думи по време на работата на вашата група беше „активиране“. Какво всъщност е необходимо да активираме в най – скорошен план, за да се задвижат нещата?

На първо място трябва да активираме връзката между хората – между габровци и града и като цяло към това място. В местен контекст идеята трябва да бъде припозната като нещо интересно и да бъде възприета от тях, хората, като своя кауза. Пример за това са кампании за почистване на мястото, къде да бъде сложена пейка или възможността да се изпие кафе, ако такова бъде отворено там. Електронно парти, графити фест или есенен фермерски пазар – неща, които веднага привличат хора и по този начин те приемат мястото като свое.

Подготовката на архитектурен конкурс също е ключова стъпка към реализацията на проекта. Към какви архитектурни студия или колективи ще бъде насочен той?

За да заработи Центъра „Кристо и Жан – Клод“ е важен процесът, в който габровци участват в неговото създаване. И за тази цел аз си представям архитектурно студио, което работи с хората. Те да бъдат въвлечени още в процеса на „Какво да се прави със сградата?“, да има обществени консултации. Техническото задание да им бъде разказано, за да разберат те точно каква промяна искаме да постигнем. След това в процеса на проектиране и избор на изпълнител също могат да бъдат въвлечени по различен начин. Това се прави с цел, за да бъде адаптиран проекта към динамиката, разбирането и усещанията на хората тук.

Иновационният лагер, организиран от Община Габрово и Европейската комисия, е прекрасна локация, където да придобием нови и свежи идеи директно от извора – младите хора

Васил Асенов e Държавен експерт в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ към Министерство на труда и социалната политика и участва в Лагера по иновации в предизвикателство „Младежко предприемачество за дигитално бъдеще“

Един от най – активните участници сте в групата за „Младежко предприемачество за дигитално бъдеще“, затова ми е интересен мотивът Ви да се включите?

По линия на ОП „Развитие на човешките ресурси“ имаме доста средства, които са насочени към младите хора – 740 млн през новия програмен период, и всъщност един от акцентите в нашата работа е насърчаване на младежкото предприемачество. Няма да скрия, че в момента търсим подходящи идеи за това как да го реализираме. Иновационният лагер, организиран от Община Габрово и Европейската комисия е прекрасна локация, където да придобием нови и свежи идеи директно от извора – младите хора.

Дойдохте да си „откраднете“ нещо 🙂 ? Успяхте ли?

Действително, да. В интерес на истината успях да си формулирам по-ясна представа за потребностите на младите хора – какво им е необходимо, какво им пречи да стартират собствен бизнес, какво ги мотивира и разочарова. Да си призная чувствам се обнадежден, че ще успеем да формираме някакъв тип нови мерки по тази линия.

По време на работата ви в групата се оформи един основен проблем за младите хора – слабата информираност в морето от информация. Как можем да го преодолеем това?

Оказа се, че най – добрият начин да се достъпи до младежите са новите дигитални средства, така че може би трябва да бъдем много иновативни в тази сфера. Дадох си представа, че комуникационни канали, които за нас са традиционни, за тях се оказват силно нетрадиционни и не действащи. Също така е много важно да имаме личен пример пред тези млади хора и да ги стимулираме, да предават информацията помежду си чрез силата на така да се каже „директния маркетинг“.

Да разкажем повече за възможностите по линия на ОПРЧР, които предстоят, доколкото вече има яснота?

Към настоящия момент все още нямам разработени програми за младежко предприемачество и това ни е в „TO DO“ листата за 2023 г. Най – вероятно по линия на програмата ще се предостави един цялостен пакет за подкрепа на предприемачеството, който ще включва консултантски услуги, обучения за млади предприемачи, евентуално възможности за финансиране – било то грантово или пък насочване към други източници на финансиране например като различните кредитни инструменти, които също се финансираха по линия на оперативната програма. Така че предстои още да поработим и да разработим нещо, което да е в действителност подкрепа на младите хора. Съветвам всички, които се интересуват да следят страницата на ОПРЧР, където има всякаква изчерпателна информация.

И за финал ако искате може да ни споделите нещо хубаво, което видяхте тук през тези дни на Лагера по иновации?

Впечатленията ми от Габрово за тази една седмица, в която съм тук, са прекрасни, както от хората, така и от развитата инфраструктура на града. Не съм бил в града може би от около 10 години и виждам огромна положителна разлика. Така че поздравявам общината и всички, които имат отношение към това, за активната работа през тези години.

Грета Господинова – Станева: Концепцията за развитие на Шести участък, която обсъждаме днес, е началната стъпка, която в бъдеще ще допринесе за всеки бизнес в този район

Грета Господинова – Станева е общински съветник. Отскоро, обаче, е и един от предприемачите в квартал „Шести участък“. Като такъв тя е активен учестник в групата, работеща по предизвикателството „Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете“.

Как оценявате идеите в групата на този етап?

Считам, че това, което се обсъжда в групата е всеобхватно. Обсъждаме доста детайлно преблемите, които има в този район, възможни решения, както и начини, по които да достигнем до тези решения. Говорим си за самата инфраструктура, за организацията на движението, за бизнесите, които в момента съществуват и които биха могли да бъдат привлечени. Говорим и за събитийност, както и за начините Шести участък да стане притегателен център за местните, а също и за туристите.

В качеството си на предприемач, откривате ли онова нещо, което ще е полезно за Вашето бизнес начинание в този район?

Да, срещайки се с всички тези хора тук и обсъждайки един вид концепция за развитието на този район, смятам, че това е една начална стъпка, която с времето ще допринесе за всеки един бизнес там.

До колко, според Вас идеите, които произлизат от Вашата група, съвпадат с основните ценности на Новия Европейски Баухаус – естетика, устойчивост, приобщаване?

Мисля, че в нашата група те изцяло се припокриват. Ще е необходимо, разбира се, сериозно финансиране, но се надявам с времето такова да бъде привлечено.

Жираф на реката?! Или как ще се променят Реките на града – Габрово през 2025 – предизвикателство #3

„Ковачница за идеи“ в предизвикателство #2

Разработване и внедряване на иновации в областта на кръговата икономика – в групата на предизвикателство +1

Таня Христова към участниците в Gabrovo Innovation Camp 2024 : „Аплодисменти за всички, случили Лагера“

Думата „Успех“ описва Лагера за иновации 2024

Рудолф Доте: Климатично неутрално Габрово е възможна мисия, хората трябва да бъдат участници в промяната

Силвия Охер: По пътя към иновационна долина Габрово трябва да се фокусира върху своите специфики, международните партньорства и подкрепа за компаниите