Лагерът за иновации в Габрово търси решения за по-устойчиви градове

Под мотото „Устойчиви градове“, над 150 участници от страната и чужбина, от средите на академичната общност, публичните власти, индустрията и неправителствения сектор работиха върху четири предизвикателства, пред които е изправен и самият ЕС, а именно Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете; Мисия климатично неутрални и умни градове; Младежкото предприемачество в дигиталната ера; Междурегионални партньорства за силно предприемачество.

Кметът на Габрово и председател на Комисията по социална политика, образование, заетост, научни изследвания и култура (SEDEC) на Европейския комитет на регионите Таня Христова определи лагера за иновации като инструмент за идеи и решения, които да правят градовете по-устойчиви, а средата – приобщаваща и подкрепяща реализацията на мечти.

Участниците имаха три дни, за да намерят конкретни решения на петте предизвикателствата. По време на дискусиите, те видяха Габрово като „място с огромен потенциал“ и „град, в които нещата се случват“. Пожелаха да покажат „как се раждат невероятните идеи“ и да докажат „че Европа е във всеки град“.

А най-младите лагерници получиха доза адреналин и мотивация за истински полет на мисълта от военния пилот и световен рекордьор Николай Калайджиев. Вдъхновени от това те предложиха връзката между успешните бизнеси и габровските младежи да се стане факт чрез 12 месечен план за изпълнение на подкаст. Целта е създаване на младежка предприемаческа общност, която да разчита на подкрепата на габровския бизнес. Тяхната идея вече набира скорост чрез Младежки център – Габрово. Решенията по темата „Младежкото предприемачество в дигиталната ера“ включват също стартов пакет обучения за образователна, менторска и правна подкрепа, като бяха поканени да ги осъществят чрез Регионален иновационен център „Амбициозно Габрово“.

Групата, която атакува „Между/Регионално партньорство за силно предприемачество“ инициира създаването на експертен екип за сътрудничество в областта на иновациите с локация в Габрово. Той ще бъде звено за подкрепа и координация, и двигател на съвместни проекти между съществуващи компании, Технологичния парк към Технически университет – Габрово и други заинтересовани.

Габрово е един от 100-те града, включени в Мисията на Европейската комисия за климатична неутралност до 2030 г. Това бе причина да има отделно предизвикателство на тема „Мисия за климатично неутрални и умни градове“. Неговият отбор поиска осъзната промяна в поведението на различните обществени групи, която да щади околната среда и природните богатства. Предложено бе сключване на Зелена сделка с габровските училища, домакинства, бизнеси и институции, като ще бъде основан и присъждан „Еко етикет за климатична неутралност“.

„Новият европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете“ беше другата голяма задача пред Лагера за иновации. Темата вдъхнови две работни групи.

Първата разработи шест стъпки за градско възобновяване на най-стария квартал на Габрово – Шести участък, които да се реализират през следващите шест години.

Втората вложи усилия в концепция за създаване на Център за съвременно изкуство Кристо и Жан Клод в Габрово, който да добави стойност към идентичността на Габрово. Идея се допълва от организация и провеждане на Gabrovo Art Festival и създаване на споделена визия и политика за изкуството в публичната среда.

За първи път лагерът беше комбиниран с международен семинар за разработване на системни иновации за устойчивост на градовете като част от Платформата за обмен на знания на Европейската комисия. В него се включиха представители на Европейския комитет на регионите и Генералната дирекция за изследвания и иновации на ЕК.

Тази година Лагерът за иновации бе част от инициативата на Европейската комисия „Науката среща регионите“ #EUsci4Regio и се случи с подкрепата на Съвместния изследователски център към ЕК, Европейския комитет на регионите и други партньори.

Иновационният лагер в Габрово стартира през 2016 г. по идея на тогавашния президент на Република България г-н Росен Плевнелиев и председателя на Комитета на регионите в ЕС г-н Марку Маркула.

Събитието има широк международен отзвук и вече се споделя като успешна практика. С него може да се запознаете на официалния сайта на Gabrovo Innovation Camp 

Филип Бояджиев: „Шести участък“ е едно страхотно място, с огромен потенциал. Такова е и цяло Габрово!

Филип Бояджиев по професия е графичен дизайнер. Освен това е и преподавател и консултант в сферата на визуалните изкуства. В рамките на Лагера за иновации, той е част от групата „Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете“, чието предизвикателство беше свързано с възможностите за развитие на квартал „Шести участък“.

Каква е Вашата оценка за Лагера за иновации?

За мен беше много вдъхновяващо, много интересно да се срещна с различни професионалисти от различни сфери. Оценката ми със сигурност е позитивна, няма как да не е. Просто преживяването беше много приятно, много сплотено. Смятам, че беше и много полезно, тъй като излязоха много интересни неща.

Кои бяха трудностите, които срещна групата при разработването на Вашия прототип?

„Шести участък“ е едно страхотно място, с огромен потенциал. Всъщност, аз цяло Габрово смятам за такова. Където погледнеш, има неразработена възможност, което е страхотен старт! Аз, със сигурност, не го приемам за минус. А предизвикателствата на „Шести участък“ може би са в това какво точно да се случи с него. Това е може би най-сложното нещо за мен, което излезе. Тъй като не смятам за правилно да решаваме „на маса“ какво точно да стане и да го налагаме на гражданите – било то на „Шести участък“, или на Габрово като цяло. Моят съвет е да има по-задълбочено проучване от какво има нужда градът и от неговите традиции, корени да излезе нещото, което ще се случи в „Шести участък“.

Сред мерките, които сте набелязали, има ли такава, която може да се превърне в „препъни камък“ за осъществяването на идеята Ви?

Първият препъни камък ще бъде намирането на въпросния общностен мениджър, който е една мултиспектърна позиция и през цялото време ние мислихме какъв трябва да бъде този човек. Излезе, че той трябва да съвместява доста различни неща в себе си. Това всъщност е първата мярка – изграждането и стартирането на екип, който да бъде специално за „Шести участък“. Може би половината от екипа трябва да е общински, а останалата половина да е от външни експерти, тъй като проучванията показват, че гражданите нямат особено доверие към институциите като цяло, не към общината. Това нещо трябва да се промени, ако искаме някакъв устойчив модел. Според мен трябва да се изгради един екип с възможности, който да включи живущите, да включи общността като цяло и да върви заедно напред.

Кои са другите мерки, които набелязахте?

Има финансова мярка, която е изключително важна – свързана е с възможностите за финансиране – дали това ще бъде общинско, европейско или друг тип финансиране. Имаме развитие на градската среда, по-скоро в частта реновиране и опазване на културно-историческото наследство под формата на сградния фонд, който е това наследство на „Шести участък“. Също така имаме комуникация, без която няма как да мине цялото това нещо, защото се оказва, че много хубави неща се случват на много места, но като цяло са зле комуникирани и това води до там хората да смятат, че нищо не се случва. Аз дори, когато бях тук по време на работилница лятото, чух една жена да говори с нейна приятелка по телефона и да й казва, че в Габрово нищо не се случва. А през това време тече проектът „10 дни култура в Шести участък“…

Не на последно място беше и културен обмен, в който, освен експерти от страната и чужбина, трябва да се ангажира и местната общност. Аз смятам, че един такъв екип, който би могъл да ангажира местната общност и външни експерти, би бил успешна практика.

Доколко постижимо е след 6 години Шести участък да има нов облик?

Имам опит със Столична община и с общинския начин на мислене и смятам, че, ако има политическа воля, тъй като в крайна сметка всичко опира до това, всичко е реализуемо. Виждаме в Търново как нещата се случват, както и на други места из България. Шест години въобще не са кратък период от време и смятам, че, дори за по-кратко, би могло да се стартира и то доста успешно с една такава инициатива. Защото, както казах, Габрово просто чака. Този потенциал е тук, няма нужда тепърва да го създаваме – той е налице и може директно да стартира и да работи.

Как си представяте „Шести участък“ след 6 години?

Искрено се надявам да се превърне в локален център, който да обслужи истинските нужди на живущите и гостите на града. Да можем да се срещнем след шест години и тук да е едно още по-вдъхновяващо място, не само заради потенциала, който притежава, но и заради вече реализирани решения.

Миглена Герасимова: След 6 години си представям „Шести участък“ като едно живо място, с много хора, зеленина, поддържани къщи, спокойни и щастливи хора

Миглена Герасимова е урбанист и доктор по Социология – градски изследвания. След няколко годишна работа като проектант и консултант по градско планиране се отдава на активна работа в НПО сектора, в сферата на градското планиране и устойчивото развитие, което по-късно я довежда до изследователска работа в областта на градските изследвания и гражданското участие в процесите по изменение и развитие на градовете. Като урбанист и социолог работи по различни изследователски теми, свързани с устойчивото развитие на градовете и мястото на хората в този процес. В рамките на Лагера за иновации, Миглена Герасимова беше фасилитатор на групата „Новият Европейски Баухаес като инструмент за редизайн на градовете“, която имаше за задача да помисли за възможностите за развитие на квартал „Шести участък“.

Разкажете ни какво сътворихте с Вашата група в рамките на Лагера за иновации?

Стъпихме върху вече направеното до момента, тоест хванахме мерките, които бяха идентифицирани в началото на лятото и тествани сред жителите, гости и сред посетителите на тези работилници, които тогава бяха реализирани. Стъпихме върху тях и разписахме конкретни действия, които подредихме в 6 седмици, в 6 месеца и в 6-годишен период. Съответно, както се казва, още от утре Общината може да започне да действа по изпълнението на тези дейности. Постарахме се да ги направим, така че те да са максимално реалистични, тоест – въпреки че си позволихме да мечтаем в контекста на 6 години – по отношение на шестте седмици и шестте месеца се опитахме да бъдем максимално реалистични, както по отношение на бюджета и ангажирането на хората, така и по отношение на пространството. Хубавото в тази ситуация, конкретно по отношение на Шести участък е, че вече доста е работено по тази тема и съответно вече има идентифицирани заинтересовани страни, които имат някаква готовност да се кооперират и да работят заедно. Включително, доколкото разбираме, Техническият университет вече е готов за съдействие с общинската администрация, така че да се разработи модел, който да задейства и да активира пространството, което двете институции стопанисват заедно. Това може да се превърне в едно добре работещо и активиращо сърце на квартала. В по-дългосрочен план си помечтахме как кварталът не просто заработва като едно живо място, привличащо хора, цветно, артистично, свободно и приятно, но в същото време то да успява да вдъхнови и останалите квартали от Габрово.

Кои са конкретните мерки, които набелязахте?

Екипът е една от мерките. Втората мярка е свързана с организацията на пространствата, третата е свързана с организацията на движението вътре в квартала – пешеходно, автомобилно, велосипедно. Следващата е свързана с комуникацията и начина, по който се създава рекламата и се активират общностите. Друга мярка пък конкретно е посветена на дейностите и на културната програма, която би трябвало да бъде активирана.

По отношение на екипа, както казах, ние се постарахме да бъдем максимално реалистични, като започваме с един човек, който да бъде ангажиран от страна на общината. С помощта на част от общинските експерти, постепенно да може да се организира бюджет и съответно някакво възнаграждение на този човек. С другите експерти от общината също да може да се работи, така че в рамките на година да има добре работещ екип от няколко различни експерти и съответно да е привлечено някакво външно финансиране, тъй като на всички ни е ясно, че общината няма как сама да поддържа цял екип. Той трябва да бъде изключително изобретателен относно това да намери максимално възможности за смесване на финансите и на средствата от различни източници – както проектно финансиране, така и от спонсорства и други организации. Включително мислехме за разработване на бизнес план или някаква търговска дейност на нещата, които се правят, така че все пак да се завърти някакъв оборот. Това са възможни неща, работещи модели са, просто за тях е необходимо малко повече време.

По отношение на ангажирането на другите видове експерти, в рамките на година, година и нещо, предполагаме, че вече трябва да има ангажирани архитект и инженер. Възможно е част от тези хора да бъдат и специалисти на общината, възможно е и да бъдат външни. Би било добре да има урбанист, да има и човек, който се занимава конкретно със събития. Хубаво е да има правен консултант, тъй като тук имаме доста казуси, свързани с културното наследство, с организацията на пространствата и т.н. Говорихме си също така, че е изключително важно да има съвет на общността, тоест всичко онова, което този екип измисля като потенциално действие, да може да бъде оценявано или подкрепяно, или по някакъв начин да има обратна връзка от хората, които са вътре в квартала, така че да бъдат те част от създаването и активирането на общността там. Ние го нарекохме нещо като Комюнити борд – тоест нещо от сорта на общностен съвет, който да се състои от хора, които си живеят на мястото, работят на мястото и съответно могат да бъдат ангажирани с някаква оценка на дейностите, които се планират там.

Организацията на движението е една чувствителна тема – какво предлагате Вие в мерките, които сте разписали?

За да може едно такова място да работи е добре хората да могат да се чувстват сигурни. За да бъде живо това място е добре да няма толкова много коли. На първо четено със сигурност трябва да се премахне паркирането. Мисля, че това е дейност, която вече донякъде е започнало нейното изпълнение. Помечтаваме си, че в рамките на 6 години това ще бъде свободна от коли зона, поне по отношение на външни преминаващи. Разбира се там има живущи. Може да се организира така движението, че да бъде възможно тези хора, които живеят там, да могат да си влизат с колите и да се възползват от пространството, но идеята е да няма свободно движение на коли, поне външни и съответно да бъде спокойна, споделена зона това място.

Доколко са реализуеми тези мерки? Доколко могат да бъдат приложими на други места, каквато е и идеята на Новия Европейски Баухаус?

Със сигурност това са приложими неща. Новият Европейски Баухаус реално погледнато не е изцяло нова концепция. Ние тук говорим за една естетика по отношение на пространството. Говорим за една реалистична намеса в организацията, така че тя да бъде екологична, устойчива, удобна и спокойна. За да може една среда да бъде такава и това е основата, за да може тя да ни вдъхновява максимално много, са необходими много малко неща. Не са необходими магически пръчки или кой знае какви действия. Необходимо е свободно зелено пространство, с повече активни хора и малко повече използване на естествени материали и грижа за околната среда и за ближния. Простичко казано това не е нещо ексклузивно, а са неща, от които ние всички имаме нужда. В контекста на околната среда и на развитието на пространствата, единственото, което можем да добавим, е усещането за естетика и красота, което напоследък сякаш изключително много ни липсва и трябва да се научим отново да го търсим, да го искаме и да го създаваме.

Как си представяте Шести участък след 6 години?

Представям си го като едно живо място, с много хора, много зеленина, поддържани къщи, спокойни и щастливи хора.  

В Габрово виждам потенциал, който се изразява както в хората, така и в качествата на общинското ръководство

Кой или какво ви накара да дойдете в Габрово за седмото издание на Габрово иновейшън камп?

Казвам се Любо Георгиев, занимавам се с градска среда. Най – общо казано съм архитект и урбанист и съм част от Екипът на София. За пореден път се включвам в нещо, което е свързано с Габрово. Провокира ме това, че трябва да има интересни, важни, иновативни и различни неща, които да се случват на места като Габрово, защото концентрацията на такива  инициативи в София е твърде голяма и аз осъзнавам, че това не е устойчив и работещ модел. В Габрово виждам потенциал, който се изразява както в хората, така и в качествата на общинското ръководство.

Утопия ли е създаването на Център за съвременно изкуство точно в Габрово?

Аз съм от хората, които вярват, че утопиите са абсолютно постижими. Напълно възможно е, разбира се зависи от това къде слагаме границите и амбициите. Очевидно няма да стане от раз най – известният в света Център за съвременно изкуство наравно с МОМА, ТЕЙТ, ПОМПИДУ и така нататък, но може би и не трябва да искаме това. Има обаче поле, в което може да се позиционира такава една институция. Всъщност институция не е правилната дума, защото така изглежда разделена от хората.

Една от най – често повтаряните думи по време на работата на вашата група беше „активиране“. Какво всъщност е необходимо да активираме в най – скорошен план, за да се задвижат нещата?

На първо място трябва да активираме връзката между хората – между габровци и града и като цяло към това място. В местен контекст идеята трябва да бъде припозната като нещо интересно и да бъде възприета от тях, хората, като своя кауза. Пример за това са кампании за почистване на мястото, къде да бъде сложена пейка или възможността да се изпие кафе, ако такова бъде отворено там. Електронно парти, графити фест или есенен фермерски пазар – неща, които веднага привличат хора и по този начин те приемат мястото като свое.

Подготовката на архитектурен конкурс също е ключова стъпка към реализацията на проекта. Към какви архитектурни студия или колективи ще бъде насочен той?

За да заработи Центъра „Кристо и Жан – Клод“ е важен процесът, в който габровци участват в неговото създаване. И за тази цел аз си представям архитектурно студио, което работи с хората. Те да бъдат въвлечени още в процеса на „Какво да се прави със сградата?“, да има обществени консултации. Техническото задание да им бъде разказано, за да разберат те точно каква промяна искаме да постигнем. След това в процеса на проектиране и избор на изпълнител също могат да бъдат въвлечени по различен начин. Това се прави с цел, за да бъде адаптиран проекта към динамиката, разбирането и усещанията на хората тук.

Иновационният лагер, организиран от Община Габрово и Европейската комисия, е прекрасна локация, където да придобием нови и свежи идеи директно от извора – младите хора

Васил Асенов e Държавен експерт в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ към Министерство на труда и социалната политика и участва в Лагера по иновации в предизвикателство „Младежко предприемачество за дигитално бъдеще“

Един от най – активните участници сте в групата за „Младежко предприемачество за дигитално бъдеще“, затова ми е интересен мотивът Ви да се включите?

По линия на ОП „Развитие на човешките ресурси“ имаме доста средства, които са насочени към младите хора – 740 млн през новия програмен период, и всъщност един от акцентите в нашата работа е насърчаване на младежкото предприемачество. Няма да скрия, че в момента търсим подходящи идеи за това как да го реализираме. Иновационният лагер, организиран от Община Габрово и Европейската комисия е прекрасна локация, където да придобием нови и свежи идеи директно от извора – младите хора.

Дойдохте да си „откраднете“ нещо 🙂 ? Успяхте ли?

Действително, да. В интерес на истината успях да си формулирам по-ясна представа за потребностите на младите хора – какво им е необходимо, какво им пречи да стартират собствен бизнес, какво ги мотивира и разочарова. Да си призная чувствам се обнадежден, че ще успеем да формираме някакъв тип нови мерки по тази линия.

По време на работата ви в групата се оформи един основен проблем за младите хора – слабата информираност в морето от информация. Как можем да го преодолеем това?

Оказа се, че най – добрият начин да се достъпи до младежите са новите дигитални средства, така че може би трябва да бъдем много иновативни в тази сфера. Дадох си представа, че комуникационни канали, които за нас са традиционни, за тях се оказват силно нетрадиционни и не действащи. Също така е много важно да имаме личен пример пред тези млади хора и да ги стимулираме, да предават информацията помежду си чрез силата на така да се каже „директния маркетинг“.

Да разкажем повече за възможностите по линия на ОПРЧР, които предстоят, доколкото вече има яснота?

Към настоящия момент все още нямам разработени програми за младежко предприемачество и това ни е в „TO DO“ листата за 2023 г. Най – вероятно по линия на програмата ще се предостави един цялостен пакет за подкрепа на предприемачеството, който ще включва консултантски услуги, обучения за млади предприемачи, евентуално възможности за финансиране – било то грантово или пък насочване към други източници на финансиране например като различните кредитни инструменти, които също се финансираха по линия на оперативната програма. Така че предстои още да поработим и да разработим нещо, което да е в действителност подкрепа на младите хора. Съветвам всички, които се интересуват да следят страницата на ОПРЧР, където има всякаква изчерпателна информация.

И за финал ако искате може да ни споделите нещо хубаво, което видяхте тук през тези дни на Лагера по иновации?

Впечатленията ми от Габрово за тази една седмица, в която съм тук, са прекрасни, както от хората, така и от развитата инфраструктура на града. Не съм бил в града може би от около 10 години и виждам огромна положителна разлика. Така че поздравявам общината и всички, които имат отношение към това, за активната работа през тези години.

Грета Господинова – Станева: Концепцията за развитие на Шести участък, която обсъждаме днес, е  началната стъпка, която в бъдеще ще допринесе за всеки бизнес в този район

Грета Господинова – Станева е общински съветник. Отскоро, обаче, е и един от предприемачите в квартал „Шести участък“. Като такъв тя е активен учестник в групата, работеща по предизвикателството „Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете“. 

Как оценявате идеите в групата на този етап?

Считам, че това, което се обсъжда в групата е всеобхватно. Обсъждаме доста детайлно преблемите, които има в този район, възможни решения, както и начини, по които да достигнем до тези решения. Говорим си за самата инфраструктура, за организацията на движението, за бизнесите, които в момента съществуват и които биха могли да бъдат привлечени. Говорим и за събитийност, както и за начините Шести участък да стане притегателен център за местните, а също и за туристите.

В качеството си на предприемач, откривате ли онова нещо, което ще е полезно за Вашето бизнес начинание в този район?

Да, срещайки се с всички тези хора тук и обсъждайки един вид концепция  за развитието на този район, смятам, че това е една начална стъпка, която с времето ще допринесе за всеки един бизнес там.

До колко, според Вас идеите, които произлизат от Вашата група, съвпадат с основните ценности на Новия Европейски Баухаус – естетика, устойчивост, приобщаване?

Мисля, че в нашата група те изцяло се припокриват. Ще е необходимо, разбира се, сериозно финансиране, но се надявам с времето такова да бъде привлечено. 

Мариан Серафимов: Получих много полезна информация, а най – ценното, което „откраднах“ са контактите

Мариан Серафимов е на 19 години, студент в Технически университет – Габрово, участник в предизвикателството „Младежко предприемачество за дигитално бъдеще“

Темата с младежко предприемачество ми е интересна, защото и аз се опитвам да се занимавам с предприемачество. Но искрено се надявам да съм две стъпки по – напред от другите в групата, защото от две години правя ключодържатели, но не какви да е, а с чипове и така те се превръщат в жива визитка. Можеш да запишеш каквато искаш информация на чипа – моя например отваря профила ми в Инстаграм. Когато се използват не се хаби хартия, така че в този смисъл са и екологични, още повече, че материалът, който използвам е рециклиран.

Как се роди идеята ли? Гледайки едни подобни стикери за телефон, веднага ми хрумна, че ще е много по-удобно ако същият тип чипове се постави в нещо, което можеш да закачиш навсякъде и винаги да ти е под ръка. Така се появи идеята да е ключодържател, изработен на 3D – принтер. Допираш го до телефон и се отваря информацията, която искаш. Иновативно. Много е подходящо за деца, те често губят свои вещи. Представете си, че вашето дете си е забравило раницата някъде, но на нея е закачен ключодържателят. Някой я намира и само с едно доближаване до телефона разбира чия е и ви информира. И готово, раницата е намерена.

Приложенията на ключодържателя може да са много, както и информацията, която е записана на чипа. Вече се оглеждам и за потенциални купувачи. Търся възможности. Миналата седмица се върнах от един проект за предприемачество по Еразъм, който беше в Румъния. Там представих продукта си и дори направих няколко продажби. Лагерът за предприемачество също ми се стори много интересен, получих много полезна информация, а най – ценното, което „откраднах“ са контактите. Хареса ми много и съм доволен.

Нека младите в Габрово видят силата и стойността на по – малката общност, която може да работи заедно за развитието на нещо смислено и стойностно

По време на работата на групата стана дума, че Габрово има традиции в предприемачеството. Градът ни е известен с толкова първи неща и личности – индустриалци, дръзнали да бъдат първи в своята област, че е трудно да се изброят. Усетихте ли жив този предприемчив дух? 

Със сигурност усещам младежите доста живи и активни и най – хубавото, което ми направи впечатление е, че са ангажирани с процеса. Тук сме няколко дни и те от първия до последния ден участват много активно. Това което считам, че до известна степен липсва на младите хора в момента е глад за нещо ново и интересно, за това наистина да постигат нещо за себе си. Причините за това вероятно са много и комплексни. Може би доста неща им даваме на готово, много неща от начина, по който ги учим и се опитваме да повлияем на тяхното бъдеще, не достига до тях, но ми се иска да виждам любопитни млади хора към всичко останало, което се случва около тях – от тяхната улица и техния град, до света.

В контекста на европейската година на младите хора и вземайки предвид един от приоритетите, а именно овластяване на младите хора, смятате ли че това на практика е възможно?

Истински изповядвам принципите на включеност, било то във фасилитирането или в лидерството. Считам, че много трудно в нашето съвремие можем да очакваме някой да прави нещо казвайки му, че това е важно за него и така е нужно. Във всеки един момент, в който дадена група е включена в решенията, в нещата които след това ще влияят върху нея – със сигурност резултатът ще бъде много добър, ако това имаме предвид под овластяване. За мен първото нещо в самото овластяване и включеността е да мога да кажа за мен какво е важно, да заявя какви са моите приоритети и интереси и да намерим пресечната ни точка.

Готови ли са младите хора да заявят какво искат и какво търсят?

Има ги младите хора, които смело могат да заявят какво искат и какво търсят, но за съжаление те са по – малкият процент от общото. Въпреки многото информация, с която разполагат и достъпа буквално до целия свят – какво знам за себе си и какво искам да постигна не са част от въпросите, които си задават младите хора според мен. Много е важно да насочим усилията си да работим за това младите да започнат да се замислят за ценностите си, за това какво ги води и мотивира и как около това те могат да изграждат живот, който на тях им харесва, а не живот или работа, които се предполага от някого, че те трябва да следват. Колкото повече възможности им даваме те да сътворят тяхното собствено нещо, толкова повече младежи ще се ориентират и ще могат да дадат добър пример какво означава да знаеш, какво искаш и как да го преследваш.

От година на младите хора се приближаваме плавно и към европейската година на уменията. Какво още може да се направи, за да се чувстват младите по-уверени в своите способности, каква подкрепа може да се предложи още?

Моята лична увереност съм я градила когато съм пробвала различни неща, проваляла съм се, падала съм ставала съм, така че за мен е много важно да дадем поле на изява, възможност да придобият опит по различен начин, всякакъв който е реален, а не само обучение и да разберат че дори и провалът ще им донесе толкова много знания, които ще им бъдат от полза занапред.

Младежкото предприемачество – мисията възможна или?

Мисията е възможна с участието на различни страни в процеса. Тя не може да бъде възможна ако участва само училището, само родителите или такива хора като мен, които искат да опосредстват процеса. Всъщност мисията е възможна ако родители, институции, училище, учители и младите хора заедно започнат да търсят решенията.

Вашата тема е свързана с най-ценният ресурс за всеки град и общност – младите хора. Какво се случи през тези три дни през вашия поглед? 

Със сигурност се случи сложен процес на учене един от друг, процес на вслушване, защото в момента никой не те кара да слушаш – ти си тук по собствено желание. Имаше доста сериозен елемент за участниците на учене и на това да започнат да си задават правилните въпроси. Дали ще измислим прототип е второстепенна цел на лагера, по -важното е обмяната на идеи, сътрудничеството и това, че те наистина отделиха времето си да имат фокус и внимание върху това нещо, а знаем колко е трудно това да се случи. Със сигурност това, което се случи тук, е началото на един много хубав процес, който се надявам да може да бъде продължен и от Младежкия център в Габрово и с подкрепата на Общината наистина да се реализират част от тези идеи.

Вашите пожелания за младите хора на Габрово?

На младите хора на Габрово пожелавам да намерят смисъла за себе си в това накъде искат да тръгнат и как искат да се развиват и да видят силата и стойността на по – малката общност, която може да работи заедно за развитието на нещо смислено и стойностно. Наистина се надявам в Габрово да може да се развие младежка общност, която да бъде за пример на всички останали градове в страната.

Ивелина Христова: Представям си Шести участък като един от най-живите и китни квартали на Габрово

Ивелина Христова е на 21 години и е студент по строително инженерство. Тя е най-младият участник в групата, заела се с предизвикателството „Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете“ в Gabrovo Innovation Camp. 

Какво искат младите хора на Габрово да се случва в Шести участък?

Младите хора искат да видят позитивната промяна в Шести участък и най-вече да бъдат създадени  пространства, в които да можем да се събираме и да бъдем креативни; места, в които да можем да се забавляваме по по-различен и продуктивен начин. Би било страхотно, ако има работилнички, където да могат да бъдат създавани съдове или пък рисунки, тоест – място, където да се изразяваме творчески. Искаме да видим разнообразие, както и малки бизнеси, които да могат да развиват идеите си.

Смяташ ли, че идеите, които вече втори ден стиковате в групата са приложими и ще имат принос за развитието на Шести участък?

Тъй като аз съм доста далеч от административната част на нещата, имах чисто практически и приложими идеи относно това как може да бъде развит този участък. Моите съгрупници са по-запознати с тази част и те предложиха, смятам, доста приложим начин как може да бъде събрана една група от хора, която да има пряко действие и въздействие върху Шести участък, как да има по-директен контакт с хората, които  живеят там, както и с хората от Габрово, които с удоволствие биха могли да прекарват повече време в този прекрасен централен участък от нашия град.

Като един бъдещ строителен инженер, ти как виждаш въпроса със сградите в Шести участък? Как си ги представяш?

Представям си това, че сградите не бива да бъдат разрушавани. Не смятам, че този участък се нуждае от ново строителство. Според мен е важно да бъде набран един екип от професионалисти, които могат да направят качествения одит на тези сгради и да бъдат взети правилните действия за тяхното реставриране. Защото съм сигурна, че има доста празни пространства, които не се ползват от доста години и със сигурност се нуждаят от една или друга подкрепа.

Как виждаш ти Шести участък след 6 години?

Надявам се, че след 6 години можем да си представим Шести участък като един от най-живите и китни квартали на Габрово, защото той наистина, според мен, има най-прекрасното разположение – леко скрит от цялото оживление на главната улица, а в същото време много лесно достижим. Кварталът има различен характер – паветата създават едно много приятно и китно усещане за живущите в нашия град.

Адриана Андреева: Моделът, който ще предложим, може да бъде адаптиран и в други общини – и български, и чуждестранни

Адриана Андреева е част от творческия колектив на студио „Комплект“ – независима агенция за консултации и продуциране на съдържание, най-вече в сферата на дизайна и визуалната култура. Последният проект, който реализират съвместно с Община Габрово е посветен на квартал „Шести участък“. Адриана Андреева е част от екипа, работещ по предизвикателството „Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете“ в рамките на Gabrovo Innovation Camp. 

Без да навлизате в подробности, можете ли да дадете оценка доколко Вашата идея, Вашият прототип отговаря на трите основни ценности, които новият европейски Баухаус залага?

На първо място мога да говоря за приобщаването, защото в сърцето на нашия прототип, ако така мога да нарека това решение за, Шести участък, стои приобщаването на живущите в този квартал и на бизнесите, които имат интерес там, също и на посетителите. За нас е много важно да работим с тези групи, така че те да получат удовлетворение и повишаване на качеството им на живот. Разбира се, естетиката също е много силен мотиватор за нас, но на този етап не сме работили толкова в тази посока. Предполагам, че всички мерки, които се предвидят и през плана ни на действие, ще трябва да се съобразяват с една висока естетика. Относно устойчивостта – според мен тя няма как да бъде пренебрегната в нито един проект, в нито едно нещо, което правим, защото е императив за поведението ни – и като личности, и като организации, и като хора с отговорност към обществото и природата.

Смятате ли, че това, което създадете, формулирате, ще може да е приложимо и на други места?

Защо не. Да! Този модел, който предлагаме, може да бъде адаптиран и от други общини, независимо дали са български или международни. Виждаме доста сериозен потенциал в този модел да се развива и на други места.

Говорих преди малко с най-младия участник във Вашата група. Как нейните идеи, идеите на младите се вписват в общата идея на групата?

Младите хора многократно казват, че им липсва повече разнообразие в социалния живот, тоест – места за излизане, места за общуване, така че ще трябва да се съобразим с тях и ще трябва да го предложим на Общината – да бъде стимулирано през мерките, които са заложени в нашия прототип.

Светлозар Андреев: В Габрово нещата се случват

Светлозар Андреев работи за европейските институции в Брюксел от 2008 г. Понастоящем е отговарящ за изследователската и иновационна политика в Европейския Комитет на Регионите. През 2003 г. получава докторска степен в Европейския университетски институт – Флоренция с докторска дисертация по сравнителни политически и социални науки. През близо 10-годишната си академична кариера е гостуващ преподавател в Нюйоркския университет (САЩ), университета в Сиена (ИТ), Университета на Уестминстър (Обединеното кралство), Софийския университет, а също така е бил научен сътрудник в St. Anthony’s College, Оксфорд (Обединеното кралство) и в CEPC, Мадрид (Испания). Има множество научни публикации в международни списания и издателства.

Разкажете ни за организацията, за която работите?

Моята организация е институция на Европейския съюз – казва се Европейски комитет на регионите –  където всяка страна-членка има номинирани и избрани представители, които участват в комисии и в пленарни сесии. Структурата на организацията е подобна на Европейския парламент. България има 12 постоянни и 12 заместник-членове. Кметът на Габрово – Таня Христова – е наш постоянен член. Дори от октомври тази година тя е председател на комисията по образование, иновации, наука, спорт и култура. Едно много добро съвпадение, ще си позволя да спомена, е нашата българска комисарка – Мария Габриел, която също е комисар в същите области, като тази комисия, която оглавява Таня Христова. Така че, това е добре и за Габрово.

Да се върнем към предизвикателството, на което Вие сте фасилитатор. Каква е Вашата задача, защото говорим за междурегионално партньорство, което изобщо не е лесна работа?

За да не отегчавам Вашите слушатели, всъщност в Европейския съюз има изискване, за да могат тези средства да потекат към регионите по различните програми, страните-членки трябва да представят стратегия за умна специализация. Тоест България, като страна-членка, трябва да открои тези области – говорим за IT, за био земеделие, говорим за горския сектор, за пътища, за енергийна ефективност, за изолация на сградите – това нещо трябва да бъде „облечено“ в конкретни мерки и стратегии, които в оптималния случай се постигат с консултация с бизнеса, с общностите. За щастие Габрово има опит в тази сфера. Габрово е единственият областен град в България, който е направил подобна стратегия, за съжаление. Тя се отчита и на централно, и на европейско ниво. Има канали за това. Тук искам да поздравя Габрово – служителите и в общината, и в областта, които винаги са участвали много активно в разработването на съответните стратегии за оперативните програми на страната. Това е отчитано в Брюксел.

Това ли беше поводът за репликата Ви, че в Габрово нещата се случват?

Има много фактори, които спомагат в Габрово нещата да се случват. Това е на първо място, бих казал, историческият капитал, който е натрупан, особено в сферата на предприемачеството. Габрово е бил полуиндустриален или индустриален град още по времето на Турската империя, затова имаме водещи лидери. Да споменем Пенчо Семов – почти всеки човек в България вече е запознат с неговото дело. Но иновации се случват на всякакво ниво – в образование, в култура. Всеки един от нас, това го споделих и на участниците в нашата група, трябва да бъде иноватор. Както ние сме иноватори в дома си, както си избираме каква техника да си закупим, какви пердета, как да изкомуникираме с децата си или с партньора си, по една или друга тема, така ние трябва да бъдем иноватори и спрямо общността, в която живеем. За щастие Габрово все още има това чувство за общност, гордостта, че си габровец също съществува. Това нещо по един или друг начин се пренася в иновационния потенциал. Един от проблемите, които моите колеги споменаха е, че в Габрово има много висок процент на фирми, които изнасят, но те самите не смеят да разкрият своите постижения. И ние откроихме като един от плюсовете – тези фирми да излязат с лице към общността и да кажат – да, ние сме успешни. Образователните институции, училищата, Техническият университет, които са отличници на национално ниво – имаме резултати винаги в топ 20 или в топ 10. Тези институции ще дадат увереност и на учениците, и на работниците, че те работят за отлични фирми, че студентите се учат в отличен университет.

Каква е конкретната Ви задача – какво чакаме от Вас, от Вашата група?

Без да разкривам, понеже резултатът ще бъде известен след 2 дни. Ние имаме представители и на Габрово, и на Ловеч, но и габровци, които са напуснали града, които са предприемачи, дори някои от тях са били бивши министри – те участват в тази група. Опитваме се да очертаем към настоящия момент каква точно структура е необходима, за да свърже тези ключови общности в Габрово. Първата стъпка е направена чрез Регионалния иновационен център, в който бизнесът, Общината и университетът участват. Фокусирани сме върху това как да засилим тези връзки. Може би ще стигнем до ситуация, в която ще имаме иновативен продукт. Някой спомена, че има позитивен пример от Лил във Франция – такъв софтуер, към който се прояви интерес да бъде използван и от Община Ловеч и от Велико Търново. Задачата ни е ако можем да създадем продукт, който да бъде полезен на по-голяма част от населението в Северна България и по-конкретно областите, разположени по оста на новата магистрала, която се строи по Коридор №9 и по този начин да засилим кооперацията и да достигнем до по-голям брой хора.

Патрик Молиноз: Да просветлим бъдещето за младото поколение

Патрик Молиноз е член на Европейския комитет на регионите от ПЕС Заместник-председател на регион Бургундия-Франш-Конте, панелист в предизвикателството Младежко предприемачество за дигитално бъдеще.

Регионът във Франция, откъдето идвам, е известен с виното, горчицата и някои други специални неща. Като вице – президент на регион Бургундия-Франш-Конте аз отговарям за международните връзки, търговията, иновациите и цифровизацията. Също така, от 21 години съм кмет на едно малко градче. Тук съм, защото много се интересувам от европейското сътрудничество и една от темите, които се дискутират засяга младите хора, което е и моя грижа.

Вярвам, че подобни инициативи са изключително полезни. Не бих могъл да се ангажирам с конкретни резултати от днешни яден, но „отварянето“ на кръгозора на младежите, помагайки им да мислят заедно за разрешаването на общите им проблеми, поставяйки иновациите и развитието за един по – добър живот винаги е полезно.

Една от целите, които самият Европейски съюз си поставя е да помага на всеки гражданин и всяко населено място да живеят по – добре, чрез обмен на добри практики и сътрудничество. Всъщност, за мен е интересно да видя как това се случва на местно ниво.

Моето кратко послание към всички участници в Кампа – в идеален вариант това би било да направим живота на всеки един човек по – добър и в този смисъл Европейският съюз представлява този идеал – идеал за мир, по – добра икономическа и демократична ситуация. Понякога този идеал не се разбира много добре от обикновените хора и тогава местните власти и в случая кметът са много важни. Трябва да покажем най – доброто от себе си и от своите региони. Ако трябва да използвам само една дума това е да просветлим бъдещето за младото поколение.

Янош Корачони: Забавлявайте се и извлечете наистина реални ползи за града си

Янош Корачони, докладчик на Комисията SEDEC в Комитета на регионите, член на Групата на европейските консерватори и реформисти, заместник-председател на Общинския съвет в Пещ Мегие, Унгария

Моето име е Янош Коледа, защото на унгарски „корачони“ означава точно това J. За първи път съм в Габрово и впечатленията ми са, че това е красиво място, с уникално географско разположение и освен това е един от най – дългите градове в България.

Тук съм, за да участвам в една от панелните дискусии, които се проведоха вчера, в рамките на Платформата за обмен на знания за климатично неутрални и интелигентни градове. Смятам, че форматът на Иновационните лагери е много успешна практика, защото ние в Комитета на регионите се стремим към обмен на добри практики, а най – ценното според мен е опитът, който всички участници придобиват на терен и след това го споделят на европейско и регионално ниво.

Моето послание към всички участници в Кампа е – наслаждавайте се на престоя си тук, забавлявайте се и извлечете наистина реални ползи за града си.

Започна седмото издание на Gabrovo Innovation Camp

Съвсем в духа на времето и случващото се не само в България, но и в света, тазгодишният Лагер за иновации се характеризира както с огромни НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, така и с вълнуващи НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Последните две години бяха напрегнати за всички нас, но също така укрепиха и затвърдиха убеждението ни, че сме на път ЗАЕДНО, към НОВА ЕПОХА на сътрудничество, докато се адаптираме към НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ.

„Иновацията не е мисия, която просто трябва да бъде изпълнена, необходимо е постоянно да я преследваме. Не е достатъчно да сме „в крак с времето“, трябва да сме „в крак с утрешния ден“. Това са думи на един голям визионер, политик и мечтател, който е съумял да прозре истината, че успешното съчетание между иновациите и предприемаческия дух ни позволява да се справяме със сложни обществени предизвикателства и да прокарваме иновативни пътища към по-устойчиво бъдеще.

Предизвикателствата са своеобразните двигатели на Иновационния лагер, тъй като захранват с енергия всички участници да изследват и да формулират нови идеи. Фокусираме се върху тях, като каним разнообразни представители да се справят с жизненоважни проблеми в обществото, които най – често са комплексни и без еднозначен отговор. Необходимо е да прилагаме т. нар. холистичен подход, да надграждаме вече съществуващите идеи, да търсим ново вдъхновение и нестандартно мислене.

Кампът е разделен условно на 4 групи или както ние ги наричаме „предизвикателства“.

• Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете;
• Мисия климатично неутрални и умни градове;
• Младежко предприемачество за цифрово бъдеще;
• Между/регионални партньорства за силно предприемачество.

Всяка група работи за разработване на нови перспективи за мислене и справяне с конкретното предизвикателството, като чертае планове за тестване и подобряване на тези идеи на практика.

Съгласно терминологията на иновационните лагери, резултатът от него ще бъде първоначален прототип: първа концепция или модел, материален или нематериален, на решение, което се занимава с основните въпроси на предизвикателството по ефективен начин. Намерението е тази идея за решение – прототипно решение – да бъде тествана на практика след лагера, с цел да се направят подобрения.

В този смисъл осезаемите резултати от лагера – за всяка група – ще бъдат:

Прототип. Първи идеи за нова услуга, стратегия, работен процес, продукт или политика.

Планове – един вид пътна карта – за това как да продължим напред през следващите 6 седмици и 6 месеца.

Описание на това как ще изглежда светът след 6 години, ако резултатите се приложат на практика.

Таня Христова: Габрово е място за реализиране на устойчиви решения

Gabrovo Innovation Camp 2022 започна с Международен семинар за разработване на системни иновации за устойчивост на градовете в контекста на платформа за обмен на знания (KEP) на Европейската комисия. Семинарът се провежда за първи път в рамките на тазгодишното седмо издание на Лагера за иновации. Кметът на Община Габрово г-жа Таня Христова приветства участниците и гостите на събитието, които изпълниха най – голямата зала в Дома на хумора и сатирата – символичен домакин на Лагера през следващите три дни.

„Имам честта и отговорността да бъда кмет на един от най-вдъхновяващите градове, град с голям принос за развитието на България и вярвам изпълнен с хора, които ще направят така, че амбициите на Европа да достигнат до всеки един от нас и да направят възможното българските градове да станат достойни партньори на останалите в Европа.“ – сподели Христова и допълни, че през тези три дни участниците ще имат честта да работят в Платформата, в която „всички ще обменим знания, идеи, ще търсим решения, за да направим така че нашите градове да бъдат наистина устойчиви. А за да бъдеш устойчив това означава, че трябва да имаш цел, да имаш знания, да умееш да работиш в екип и да намериш източник не само за финансови средства, но най – вече подходяща среда, където да реализираш своите мечти. А Габрово е такова място.“ Таня Христова подчерта още, че в центъра на всички наши активности и всяка една подкрепа трябва да бъде човекът. „Това е важното, което ще присъства в днешните дискусии, защото нашата мисия освен всичко е и да бъдем приобщаващи и подкрепящи – всеки човек или място. Вярвам, че това са принципи, които ни обединяват и въпреки многото кризи ще открием своето вдъхновение и ще намерим идеята, която ще направи света по-красиво и добро място.“

В четирите пленарни панела днес ще се дискутират темите „Младежко предприемачество за дигитално бъдеще“,  „Цели на мисията на ЕС: неутрални по отношение на климата и интелигентни градове“, „Иновации и приобщаване за внедряване на S3“, „Мястото на новия европейски Баухаус в градовете Re-/co-design“.

Може да проследите цялата дискусия на живо (273) RESILIENT CITIES & KNOWLEDGE EXCHANGE PLATFORM SEMINAR – YouTube

Габрово става столица на иновациите на 19 октомври

Община Габрово организира за седми път Лагер за иновации, който тази година е част от инициативата на Европейската комисия „Науката среща регионите“.

Тази година Лагерът за иновации ще премине под мотото Устойчиви градове /Gabrovo Innovation Camp 2022 Resilient Cities/. Той се провежда по методология на Комитета на регионите на ЕС като инструмент за предприемаческия откривателски процес и социални иновации. Форматът му привлича вдъхновяващи участници от различни заинтересовани страни, които активно обсъждат, работят заедно и накрая представят идеи за конкретни проекти, повечето от които имат своето развитие и реализация.

Gabrovo Innovation Camp 22 вече привлече интереса на повече от 100 ангажирани в процеса участници – представители на академичната общност, публичните власти, индустрията и неправителствения сектор. Инициативата, която ще се проведе в Музей Дом на Хумора и сатирата, адресира четири предизвикателства, пред които е изправен и самият ЕС: Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете; Мисия климатично неутрални и умни градове; Младежкото предприемачество в дигиталната ера; Между/регионални партньорства за силно предприемачество.

С участието на представители на Европейския комитет на регионите и Генералната дирекция за изследвания и иновации на Европейската комисия, лагерът ще бъде комбиниран в началото със семинар на тема „Разработване на системни иновации за устойчивост на градовете в контекста на Платформата за обмен на знания“.

Предходните издания на Иновационния лагер на Габрово получиха широк международен отзвук и изключително висока оценка и беше споделен като успешна практика на множество международни форуми. Събитието бе високо оценено от Министерството на икономиката и представи България по време на Европейските награди за насърчаване на предприемачеството през 2018 г. в категорията „Насърчаване на предприемаческия дух“.

Gabrovo Innovation Camp стартира през 2016 г. по идея на тогавашния президент на Република България г-н Росен Плевнелиев и председателя на Комитета на регионите в ЕС г-н Марку Маркула. Предишните издания бяха посветени на теми като Иновации в образованието, Индустрия 4.0, Младежко предприемачество, Социални иновации, Акселераторска програма за зелени стартиращи бизнеси и Хакатон за мобилни приложения.

Gabrovo Green Accelerator с награди за всички финалисти

„Гормоли“ ООД е големият победител в завършилия Gabrovo Green Accelerator. Компанията печели наградата от 25 000 лева за предложението си да открие в Габрово занаятчийска работилница с магазинна част, в която на място да бъдат приготвяни пресни студено пресовани масла, брашна и тахани от най-различни видове био ядки и семена, като ще бъде следвана концепцията за зелена енергия и производство без опаковки и отпадъци. Компанията ще осигури собствен ресурс под формата на личен труд, умения, know-how, както и покриване на режийните разходи на обекта.

Награди от Акселератора получиха и останалите участници. Екипите на компаниите „Клаудрак“ ООД и „Май Стори Травел“ ООД – парични премии по 1000 лева от Innovation Starter. „Ренерко“ ООД получи наградата на евродепутата Андрей Новаков – посещение на Европейския парламент, а екипът на „Байки Фън“ ЕООД ще се отправи на вълнуваща двудневна разходка с рейнджър по избран маршрут в Национален парк „Централен Балкан“. Община Габрово ще предприеме действия за сключване на договор със „Сенстейт Технолоджис“ АД за производство и поставяне в градска среда на двукамерни цифрови модули за разделно събиране на отпадъците с помощта на специализирана IoT система за мониторинг в реално време.

Програмата Gabrovo Green Accelerator продължи няколко месеца. В нея първоначално се включиха 15 зелени компании в начален етап на развитие, които представиха предложенията си за бизнес в Габрово. След първоначална селекция финалистите преминаха онлайн обучителни модули, в които бяха подпомогнати за правилното структуриране и изготвяне на бизнес плановете си и тяхното успешно презентиране пред жури.

Екипът на Gabrovo Green Accelerator благодари на всички, които се включиха, за вдъхновяващото им участие и представените бизнес идеи. Заедно  доказахме, че екологичният транспорт, зелената и приобщаваща градска среда, производството на био храни, иновативните стратегии за управление на отпадъците и устойчивото потребление на природните ресурси са не просто бизнеси с добра възможност, а социално-отговорни каузи, които носят потенциала да създават общности, да възпитават към отговорно отношение и да подобряват качеството на живот.

Gabrovo Green Accelerator e програма на Община Габрово, която се реализира от Областен информационен център – Габрово в партньорство с агенцията за иновации Innovation starter. Gabrovo Green Accelerator е част от инициативите, включени в програмата на „Европейски зелен лист“ – екологичната награда на Европейската комисия за 2021 година, която заслужено спечели Габрово.

АНДРЕЙ НОВАКОВ ЗА ПОРЕДНА ГОДИНА ПОДКРЕПЯ СЪБИТИЕ НА GABROVO INNOVATION CAMP

Известни са имената на финалистите в Gabrovo Green Accelerator

10 вдъхновяващи компании ще продължат своето участие във втория етап на Gabrovo Green Accelerator. Подредени по азбучен ред, това са:

Байки Фън ЕООД с участници Диана Бонева и Галин Бонев в категория: Екологичен транспорт

Гормоли ООД участници Христо Ваташки, Инна Линник и Драгомир Димитров в категория: Друго

Джо Лийс ЕООД  с участници Атанас Николов и Ивайло Раднев в категория: Управление на отпадъци

Кинетик Аутомотив ЕООД с участници Теодосий Теодосиев, Иван Петров, Антон Иванов, Васил Андреев, Иван Николаев, Явор Янков, Димитър Станев в категория: Екологичен транспорт

Клаудрак ООД  с участници Марта дьо Гуцал, Деан Безлов, Димитър Петров Петров, Димитър Руменов Райнов, Петър Маринов Петров в категория: Управление на отпадъци

Май Стори Травел ЕООД с участници Йонка  Бакърждиева-Агалова и  Алекс Томбойкс в категория: Устойчиво развитие

Народно читалище „Будителите“ с участници Айлийн Блекмор, Мариана Проданова и Велина Махлебашиева в категория: Друго

Ренерко ООД с участници Ивайло Цонев и Ненчо Стефанов в категория: Екологичен транспорт

Сенстейт технолоджис АД с участници Светослав  Матеев, Ива Хинкова, Дебора Димитрова, Даниел Хилев, Радослав Желев, Диян Йорданов и Радомир Желев в категория: Управление на отпадъците

Фабрика Креативност ЕООД с участници Илия Дечков и Иван Иванов в категория: Градска среда

Финалистите бяха избрани от екип от експерти на Община Габрово и Gabrovo Innovation Camp от общо 15 участващи отбора и ще преминат през обучителна програма по темите Кръгова икономика, Стратегия, Маркетинг, Продажби, Иновации, Проектен мениджмънт и Презентационни умения. Чрез онлайн обучителни модули, те ще бъдат подпомогнати от доказани професионалисти да структурират правилно бизнеса си, да изготвят ефективни бизнес планове и да подготвят успешни презентации. Финалът на Gabrovo Green Accelerator ще се състои в Габрово на 9.10.2021 г., когато компаниите ще представят пред жури своите проекти и най-добрите ще получат възможност да спечелят голямата награда от 25 000 лв. от акселераторската програма на Община Габрово.

Eкипът на Gabrovo Green Accelerator благодари на всички участници за вдъхновяващите видео презентации и представените иновативни бизнеси. За нас е привилегия, че през изминалите седмици се запознахме с толкова находчиви, компетентни и ангажирани към кръговата икономика предприемачи, които с идеите си показват социално-отговорни каузи, способни да създават общности, да възпитават потребителите към отговорно отношение и да подобряват живота на хората.

Gabrovo Green Accelerator e програма на Община Габрово, която се реализира от Областен информационен център – Габрово в партньорство с агенцията за иновации Innovation starter. Gabrovo Green Accelerator е част от инициативите, включени в програмата на „Европейски зелен лист“ – екологичната награда на Европейската комисия за 2021 година, която заслужено спечели Габрово

15 СТАРТИРАЩИ КОМПАНИИ СЕ РЕГИСТРИРАХА В ПРОГРАМАТА GABROVO GREEN ACCELERATOR

Зелени компании от цялата страна заявиха интерес към акселераторската програма на Община Габрово.  Бизнес решения за по-чиста и екологична градска среда, екологичен транспорт, производители на био храни, иновативни стратегии за управление на отпадъците и устойчиво потребление на природните ресурси са сред подадените предложения за реализация на бизнес в Габрово.

В края на месец август ще бъдат известни финалистите, които ще бъдат допуснати до онлайн обучения за ускорено бизнес развитие и право на участие във финала на Gabrovo Green Accelerator на 09 октомври т. г., когато пред експертно жури ще се борят за голямата награда от 25 000 лв.

Акселераторската програма на Община Габрово се реализира от Областен информационен център – Габрово в партньорство с агенцията за иновации Innovation stater. Gabrovo Green Accelerator е част от инициативите, включени в програмата на „Европейски зелен лист“ – екологичната награда на Европейската комисия за 2021 година, която заслужено спечели Габрово.

Gabrovo Innovation Camp

© 2024