Поканата за набиране на проекти по DESIGNSCAPES е отворена до 26 октомври

Градовете са сложна съвкупност от предизвикателства и тяхното решаване изисква иновативни решения, базирани на дизайна.

Това е визията на консорциума по проект „Изграждане на капацитет за дизайн базирани иновации в градска среда” (DESIGNSCAPES), в който РСО „Централна Стара планина” е единственият български участник.

Проектът се финансира от програма Хоризонт 2020 и има специфичен мандат да разпредели 1 500 000 евро от своя бюджет в полза на не по-малко от 100 пилотни инициативи на дизайнери, представители на академичната общност, стартиращи предприемачи, иноватори, бизнес, администрации, НПО и др. Целта е да се разработи потенциала за развитие на градската среда, като се направят видими предизвикателствата и подкрепят иновативни процеси, които благодарение на дизайна се справят успешно с важни, порочни или системни проблеми.

Отворената покана по DESIGNSCAPES за набиране на пилотни проекти има три различни фази (проучване за осъществимост на идея, разработване на прототип и трансфер на прототип) и три различни крайни срока за кандидатстване. Бюджетът на първата фаза е 250 000 евро и с него ще се финансират поне 50 проекта.

Крайният срок за подаване на проектни предложения по първата фаза е 26 октомври 2018 г.

Поканата е публикувана на сайта на проекта www.designscapes.eu. Актуална информация можете да намерите и на официалния уеб сайт на РСО „Централна Стара планина” http://rso-csp.org/ , както и във фейсбук страницата на организацията @RAMCentralStaraPlanina.

В лагерите за социални иновации се раждат новите предприемачи

Карел Вандерпортен от Главна дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (DG GROW) на Европейската комисия беше сред официалните гости на Лагера за иновации Габрово 2018 г. Той не се поколеба да вземе участие в предизвикателството „Бизнес и социално предприемачество“. Преди да отпътува от Габрово представителят на DG GROW сподели каква е разликата между социалното предприемачество и традиционните бизнес практики, набеляза ключовите стъпки при стартирането на социални иновации и инициативи. Заедно потърсихме отговор на въпроса доколко хората са „социални същества“ и дали нашето съвремие не е засилило проблема за алиенацията между тях.

В: Какво прави социалното предприемачество толкова важно и ценно, сравнено с традиционните бизнес практики?

О: Преди всичко, не бих казал, че всяка традиционна бизнес инициатива всъщност не е или е социална. Това е много важна забележка, защото в първия ден на лагера видях различни дискусии, които показват ясно, че много традиционни бизнес компании в Габрово се интересуват как да станат по-социални или да направят нещо за местната общност, въпреки че не знаят как и какво. Най-малкото те са отворени да добавят социален елемент в бизнес модела си, което е много добро нещо и много добра основа за сътрудничество със социални предприемачи. Все пак, ако искаме да говорим за социални предприемачи, това все още e нещо различно. Традиционните компании искат да печелят колкото е възможно повече и както споменах по-горе, те понякога се опитват да дадат социална добавена стойност.

При социалните бизнес компании работи точно обратния принцип – за тях на първо място в бизнес модела им най-важна е социалната добавена стойност или социалното влияние. По тази причина те искат да започнат бизнес, който има социално влияние и генерираната печалба да се използва, за да подкрепи тази мисия. Социалните бизнес компании имат нужда от същия набор от предприемачески умения, който те използват, за да служат на дадена социална цел. Това е основната разлика, но в зависимост от историята и местния контекст съществуват много понятийни разновидности.

Нещо много важно, което трябва да спомена, е социалната икономика. Една от основните характеристики на социалната икономика е моделът на управление и бизнес организацията. При социалната икономика, служителите и членовете на социалните бизнес компании могат да бъдат съсобственици на компанията. Това означава, че може да има различни правила на управление за демократично участие в разпределянето на печалбата на компанията. В Европа съм виждал толкова много варианти на социална икономика и социални бизнес компании, като при всички тях тези характеристики са смесени, а в повечето време са добавени някои местни особености.

В: Какви са ключовите стъпки за някой, който иска да започне осъществяването на социална инициатива или иновация, какво той/тя трябва да знае?

О: Първо, трябва да имате добра идея! Това разбира се е най-трудната стъпка. Според мен такива лагери за социални иновации са много добър пример как да се предизвикат и задействат нови предприемачи. Забелязах, че особено младите потенциални предприемачи се задействат от нови идеи и интуиция. Методологията дава друг поглед върху дадено предизвикателство и ти позволява да видиш определени предизвикателства по друг начин и да намериш нови решения за тях. Разбира се тази методология също е малко трудна, защото изисква отворен поглед и възможност да мислиш извън очертаните рамки, да мислиш нестандартно. Забелязах, че в някои случаи участниците се включват с ясна идея или решение, което обаче се намира дълбоко в главите им. Това може да бъде добро решение, но то може и да ги направи също така слепи за алтернативи. Точно тук е мястото на лагера за социални иновации, който трябва да помогне и да ги направи важни и полезни.

За щастие, лагерът също така помага с други аспекти като разпределянето на заинтересовани страни и развитието на бизнес модел: с кого искате да си сътрудничите, нуждаете се от бизнес партньори, от предлагане и търсене. Както споменах, социалната бизнес компания трябва да бъде също така устойчива и рентабилна – искат да продадат нещо, искат да има печалба – важно e да планират това в бизнес модел. Ако произвеждате продукт, който просто има качеството да бъде социален, но никой не се интересува от него, вашият бизнес ще се провали. Може би в началото хората ще го купуват, но това най-вероятно няма да трае дълго. Ето защо социалната бизнес компания трябва да продава или да прави нещо, което се търси, което е пазарно ориентирано.

Разбира се нуждаете се от пари. Финансовата рамка е важна – старт-ъп капитал (т.е. на възникнала компания), микро заеми и нарастващия капитал са, както за всеки друг предприемач, изключително важни и за социалния предприемач. Тук забелязахме специфичен проблем за тях. Поради тяхната социална цел, много финансови институции не са истински готови да дават заеми за техния бизнес или старт-ъп начинание. Те са разглеждани като „твърде рисковани“, „с по-голям риск“. И ето тук Европейската комисия се опитва да помогне – например с фонда ЗиСИ – Програма на ЕС за заетост и социални иновации (EaSI – EU Programme for Employment and Social Innovation). Фондът ЗиСИ (EaSI) предоставя финансови гаранции на финансови институции като кооперативи или социални банки, които от своя страна предоставят микро кредити на социалните предприемачи. Трябва да призная, че все още имаме много работа в тази посока. Обхватът и достъпът трябва да бъдат разширени и затова трябва да си сътрудничим с много заинтересовани страни като национални правителства, регионални и местни власти. Мисля, че това е изключително важно.

Друг важен момент е законодателството. Някои страни имат добре развито законодателство за социални бизнес компании, кооперативи, общи дружества и всички други видове в рамките на социалната икономика. Въпреки това, много страни нямат такива рамки, които да подобрят развитието на социалните бизнес компании или законно да ги разпознават. Ето защо ЕК споделя най-добрите си практики и повишава осведомеността за развитието на правната рамка за социалните бизнес компании.

В: „Социални същества“ ли са хората или са отчуждени един от друг?

О: Може би съм малко пристрастен, за да отговоря на такъв въпрос. През последните месеци посетих много различни страни. Говорих с толкова много социални предприемачи и висшестоящи лица, отговорни за вземането на важни решения, които искат да ги подкрепят. Така че не мога да заявя друго впечатление.

Максим, който беше обявен за „цар на групата“ и взе наградата на KEISIEM

Групата „Образование на бъдещето“ се отличи освен с идеи, и с незабравимо представяне, в което участниците се появиха в униформи и с панделки в косите. „Клас, стани!“, „Клас, мирно“!, импровизирана класна стая с учител и ученици съпътстваха презентирането на идеите им. Специална награда за един от участниците беше подготвена от KEISIEM – българска компания, работеща в областта на информационните и комуникационни технологии. Решението кой от участниците да бъде награден бе оставено на ментора им, но изглежда, че всички в групата бяха единодушни:

Представи себе си и своята роля в кампа.

Аз съм Максим Садинов, на 16 години съм, уча в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ и бях в отбора „Образование на бъдещето“. Нашият отбор още от началото успя да изведе проблемите на образованието и имахме много страхотни идеи. Първоначално се бяхме разделили на няколко по-малки отбора, но след това превърнахме трите идеи в една обща и работихме всички заедно по нея.

Дадоха ти награда за най-мотивиран играч, определиха те за цар на групата.

Да, не знам на кое се дължи. Може би съм най-малък. Но през цялото време бях супер много въодушевен и се опитвах да надъхвам отбора. Наистина исках нашият отбор да спечели и нашата идея да се реализира.

Темата ти е най-близка.

Да, аз още уча. В момента съм 11 клас. И нашето образование наистина има проблеми, но аз вярвам, че те ще бъдат оправени.

Как изглежда образованието на бъдещето според теб?

Едно иновативно, дигитализирано и красиво място, в което учениците ще се радват, че са ученици.

Разкажи малко повече за вашата идея.

Първо – да създадем една организация – нарекохме я „pro100“. Нейната цел е да открива талантите на учениците, да подобрява комуникацията между ученик, родител и учител. Също така да намери подходящи ментори и подходящи професии, които да помагат на самите ученици спрямо интересите им.

Другата идея беше за подобряването на училищната среда, защото кабинетите, в които учим в момента, са скучни. Искаме да ги дигитализираме, за да ги направим по-интересни за учениците.

Ти участва в кампа и миналата година. Можеш ли да сравниш преживяването преди и сега?

Миналата година бяхме по-малък отбор – от 4 човека. Имаше по-голямо разбирателство. И сега имаше разбирателство, но някак колкото по-малко са хората, толкова по-лесно е. И организацията им е по-добра. Но сега, въпреки големия състав на групата, успяхме да създадем един добър колектив и да представим идеята си по подобаващ начин.

Приключи третият лагер за иновации в Габрово

С конкретни продукти и интересни предложения, данни и методологии приключи третият поред Gabrovo Innovation Camp. Той беше закрит с презентации на различните групи, в които те разказаха за своите предложения, пътя, по който са стигнали до тях, проучванията, които са направили, за да подкрепят тезите си.

Групата „Сребърна икономика“ излезе с идеята за платформа „Сребърно Габрово“ и сребърен телефон, които да подпомогнат развитието на хората след пенсионирането им и да не ги изключват от социалния живот и пазара на труда. Според данните им, 39 000 са заетите хора в момента в област Габрово, като след десет години 16 400 души ще излязат от икономиката, докато в нея ще се влее едва половината от това число.

„Бизнес и социални иновации“ създадоха проект – концепция за игра и фестивал, които да създадат комуникация между най-различни страни и да доведат до по-висока заетост.

Групата „Зелени иновации“ излезе с цели три продукта – арт бутилка за минерална вода за многократна употреба, която да намали пластмасата в ежедневието ни и едновременно с това, с използването й, човек да получава различни бонуси, като намаления за билети за културни събития; система за градски транспорт, включващ екологични малки електробуси, които да работят денонощно, и умна кофа.

„Образование на бъдещето“ се обединиха около фокусирането и изваждането на индивидуалните способности и таланти на всяко дете, чрез ментори – професионалисти в различни области. pro100!

„Младите хора в социалните иновации“ представиха ателие за идеи с два проекта с училище за Капоейра и ММО – Мини Младежка Община с платформа за предизвикателства.

„Градски брандинг и градска среда“ показаха интересни асоциации, силни и слаби страни и насоки за бъдещата работа по градския брандинг на Габрово. Весел зелен град, в който чуваш реката и камбаните и мирише на гора, с най-разпознаваеми личности Кристо и Криско. Това показа анкетата на групата, която целеше да покаже първите асоциации на хората за Габрово. Думите, които го описват, пък са амбиция, изобретателност, креативност, природен, традиция, предприемчивост.

Специален гост на финалното събитие беше Марку Маркула, първи вицепрезидент на Европейския комитет на регионите.

А кметът на града Таня Христова насрочи следващия камп – юли 2019!

Довиждане Gabrovo Innovation Camp 2018! Благодарим на всички за отговорното отношение и креативните умове! Чакаме ви отново!

Ангел Захариев: Представете си един лилав кит в реката…

Кой сте Вие и каква е ролята Ви в кампа?

Ангел Захариев – архитект, урбанист, проектант. Ролята ми е да дам мнение относно градската среда, градския брандинг, усещането за града и как всъщност то се възприема от гледна точка на външния човек.

Доволен ли сте от работата на групата?

Да. Форматът е много интересен. Наистина сме събрани много различни хора с различен опит и експертиза. Има такива, които слабо познаваме града и региона, има и местни хора, и това допринася много за дискусията, защото всеки наистина влага различна гледна точка и различна перспектива.

Коя е най-щурата идея, която се зароди сега?

Не бих казал, че има много щури идеи. По-скоро има една обща насока – от една страна, че градът има нужда от формулиране на важните за него неща. На важните идентичности за него. От друга – градската среда има нужда от допълнителни намеси, за да бъде приветлива и по-ясна за ориентация. Един от проблемите, които видяхме е, че няма ясна ориентация във физическата среда, тоест знаци. Също повече места в града, на които човек да има какво да прави. Да му е интересно и да остане за по-дълго време.

От къде трябва да започне промяната според Вас?

Аз лично бих посъветвал да се направят дребни намеси, свързани с провокациите. Да кажем съвременно изкуство, свързано с някои от тематиките, свързани с идентичностите на града. Дали би било в иновациите и това, че градът е бил пръв в много неща, дали би било хуморът и сатирата. Представете си например един лилав кит в реката. Нещо, което да провокира и да привлече вниманието на местната публика, но и да създаде шум за този град. Също така бих помислил повече за връзката между града и Кристо. Защото това е може би най-разпознаваемото лице в международен план, което може да се свърже с този град. Това изисква много целенасочено и дългосрочно планиране. Защо не да се създаде в бъдеще център на изкуството, който да бъде посветен на неговото творчество, но също така и да се твори съвременно изкуство. И това да бъде в някоя подходяща, интересна и провокативна сграда.

Калина Гарелова: Имам конкретна идея. В Габрово се работи лесно.

Представете себе си и ролята си в кампа.

Казвам се Калина Гарелова и тук съм като издател. Имаме идеята да направим аудиогид, аудиоспътник „По пътя към Габрово”.

Как ще изглежда той?

Няма да изглежда, само ще се слуша. Ще има видеовариант в YouTube, в новия канал на Instagram също. Ще бъде със свободен достъп. Като образ ще има само карта с малки анимации и ще е основно за слушане. Идеята е човек, докато пътува към Габрово, да го изслуша по пътя и да научи нещо за този град, което би било интересно.

Как прие групата тази идея?

Засега нямам впечатления. Аз я хвърлих малко бегло.

Каква информация смятате да съдържа аудиоспътникът?

Не туристическа. Давам си сметка, че неща като къде да се паркира, къде да се яде, къде да се спи са много важни, обаче те могат да се намерят по много други начини. На мен ми се иска да има истории за Габрово. Най-лесно се запомня история. Когато дойдеш в самия град, можеш да сравняваш спрямо тази история – кое съответства, кое не съответства на представите ти и след това да си я направиш своя и вече ти да я разказваш нататък. Мога да кажа едно нещо, с което можем да започнем – Вера Мутафчиева „Габрово“. Ще добавяме към това различни слоеве. Чух няколко много интересни предложения. Например маршрут с истории за габровските жени – би било много интересно, малко скрито. Виждам, че хората на Габрово са най-интересното нещо и че всъщност от тях могат да се извадят тези истории. Но също така е важно да има и външен поглед. Ще потърсим пътешественици, които са минавали оттук – и по-стари, и сегашни. Мисля, че за всеки е интересно да се види през външен поглед.

Какви партньори ще търсите за това начинание?

Ами сега ще търсим първо съмишленици – хора, с които се разбираме добре и с които някак възниква такова чувство за съмишлие. С Дома на хумора, с Етъра. Учудена съм, че тук лесно се говори с представители на Общината. Имах други очаквания. По принцип, каквито и контакти с администрацията да има, човек е леко предпазливо настроен. Тук бях опровергана. Има и компетентност, и забележително умение да се общува. Което не е нещо, което е даденост. Това най-много ме впечатли. Най-хубавата изненада. Контактът е лесен, директен, позитивен и открит. Хората са открити, което ми дава възможност и аз да съм открита. Вчера имахме разговор за книгата на Жени /„Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове“ на Евгения Атанасова – Тенева бел.ред./, и това също ме впечатли. Имаше много смислени въпроси, които ме караха наистина да се замисля и да потърся съществени отговори. И в същото време не ме поставяха в трудно положение. Не ме притесняваха, не ме караха да се държа защитно по някакъв начин. Това много ми хареса.

Снимка: http://aromastilnitsa.blogspot.com

Адриана Андреева, студио „Комплект“: Не видях Габрово като столица на хумора и това ми хареса

Представи себе си и своята роля в кампа.

Казвам се Адриана Андреева. Основател съм на студио „Комплект”. Най-общо казано – ние сме културни мениджъри, които правим събития, специални изяви и проекти, свързани с дизайн и визуална култура в страната. Ролята ми е да разкажа малко повече за някои проекти, свързани с брандиране на градска среда и изобщо брандирането на един град.

Къде виждаш възможностите на Габрово от гледна точка на твоята работа?

Тъй като съм фокусирана върху културния сектор, виждам възможностите в тази сфера. Не изключвам всички останали, но ще разкажа малко повече за това, което ме запали да съм част от тази работна група. Смятам, че Габрово е на много хубаво място от една страна. От друга – има доста силно разпознаваеми културни институции. Не само Етъра и Дома на хумора и сатирата, но има и новопоявили се музеи. Има голям потенциал те отново да бъдат преразгледани в светлината на участници, които са от други градове в България или дори международни участници, чрез резидентни програми или инициирането на специални проекти, свързани с имидж, с истории, с изкуство в градска среда.

Пет думи, които мислиш, че са силни и Габрово трябва да използва.

Архитектура, природа, наследство, отвореност, микс от послания.

Не сложи хумора тук, а ние навсякъде се определяме като столицата на хумора?

Може би аз не виждам Габрово като столица на хумора. Мен това, което видях дори в Дома на хумора, не ме разсмя. По-скоро ме накара да е замисля за различни теми. И това ми хареса.

Смяташ ли, че да се позиционираме по подобен начин, е грешка? Или по-скоро трябва да работим повече, за да засилим това усещане у външните хора.

Не смятам, че е грешка. Може би определени публики свързват Габрово с хумора, но други, слагайки и себе си в тази част, виждат Габрово по много по-богат и многообразен начин.

Какво се крие зад предизвикателството градски брандинг и градска среда?

Тридесет и три са участниците в шестото предизвикателство „Градски брандинг и градска среда“ по време на иновационния лагер в Габрово. Това го превръща в най-мащабното сред предизвикателствата в кампа тази година. С него са ангажирани архитекти, дизайнери, урбанисти, рекламисти, хора с поглед над града отвътре и отвън. Сред участниците в предизвикателството е и кметът на града Таня Христова.

„Габрово е един от малкото градове в България, които имат ясна запазена марка – Столица на хумора“, разясни идеята собственикът на предизвикателството Маргарита Доровска, директор на музея „Дом на хумора и сатирата“. „Като всяка запазена марка обаче, и тя има нужда от поддържане и актуализиране. Целта на предизвикателството е да погледнем отново какво се крие зад нея. В града има много проекти за благоустрояване и физическата среда е тази, която те убеждава, че брандът е наистина работещ.“

Днес групата постави основата за работата си утре. Участниците се запознаха, някои от тях представиха свои проекти, свързани с градски брандинг, и споделиха впечатленията си от града, задаваха въпроси за градската визия, критикуваха, вдъхновяваха, дебатираха върху това коя е отличителната черта на Габрово.

Тъй като Габрово е организиран по течението на река Янтра и поради факта, че е много дълъг град, участниците ще се фокусират главно в пространството около ДХС и крайречните улици „Аврам Гачев“ и „Дунав“ . Утре те ще бъдат предизвикани да се разходят в ролята на младежи, на семейства с малки деца, на туристи, на хора на възраст 60+ и да потърсят добрите, лошите и безличните примери в градската среда, как тя влияе на живота на габровци и гостите на града. Ще се очакват и конкретни предложения, градивни критики и много идеи.

Хайде, иноватори! Gabrovo Innovation Camp 3 започна!

Заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева, Карел Вандерпортен от Главна Дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия, Георги Стоев, председател на икономическа зона Тракия Тех и Ханк Кюн – основател на агенцията за иновации Educore и един от пионерите на лагера за социални иновации в Аалто (ACSI) Силициевата долина, който е автор на методологията за провеждане на този формат събития, подкрепени от Европейския комитет на регионите, бяха сред официалните гости по време на откриването на третото издание на Лагера за иновации в Габрово.

Гости и участници бяха приветствани от кмета на града Таня Христова, която тази година е в ролята и на участник в кампа. По време на откриването тя поздрави всички и припомни началото на лагера, иницииран от Марку Маркула, първи вицепрезидент на Европейския комитет на регионите и президента Росен Плевнелиев, които единодушно посочват Габрово като място за случването му. И отбеляза, че откривателството не се прави, защото е мода, а защото случващите го имат решения за проблеми, които дори все още на са на дневен ред.

Зам.-министър Деница Сачева не скри, че има афинитет към предизвикателството, свързано с образованието и даде първи насоки на участниците с основни проблеми в своята област – липсата на млади учители, неразглеждането на професията като професия на бъдещето, мобилността на хората, колкото и хубаво нещо да е тя, приобщаването – и на тези, които имат нужда, и на тези, които тичат на бързата писта.

Георги Стоев отбеляза, че много професии ще изчезнат в бъдеще, но предприемачеството не е сред тях. Напротив – ще става все по-ценено.

Откриването приключи Ханк Кюн, който разясни принципите на работа и очакванията към участниците и ги призова да мислят напред и за решения и идеи, които не се изчерпват само с тези три дни, а със следващите 6 седмици, 6 месеца, 2 години…

120 са участниците в третото издание на Gabrovo Innovation Camp 2018. Те ще работят по шест предизвикателства: „Бизнес и социално предприемачество“, „Сребърна икономика“, „Младите хора в социалните иновации“, „Зелени иновации“ и „Образование на бъдещето“. Работните групи са базирани в една от емблематичните за Габрово сгради – музеят „Дом на хумора и сатирата“ и ще започнат работата си, водени от 11 ментори, които ще насочват идеите на групите така, че те да са универсални и приложими в целия свят, но и специално в Габрово. Сред менторите са известни имена от бизнеса, политиката, неправителствения сектор, образователния сектор.

Финалните идеи, решения и прототипи на групите ще бъдат представени в събота от 11.30, а всички габровци и гости на града са поканени на събитието.

Третото издание на Gabrovo Innovation Camp започва утре. Кое е тайното предизвикателство?

„Градски брандинг и градска среда“ е името на шестото, тайно предизвикателство, което Община Габрово обяви часове преди старта на третото издание на Gabrovo Innovation Camp. По него ще работят изявени архитекти, дизайнери и урбанисти, а също така и хора, които имат поглед над делника и празника на габровци.

Точно сто са записаните участници, които ще работят и по още пет предизвикателства – „Бизнес и социално предприемачество“, „Сребърна икономика“, „Младите хора в социалните иновации“, „Зелени иновации“ и „Образование на бъдещето“. Работните групи са базирани в една от емблематичните за Габрово сгради – музеят „Дом на хумора и сатирата“. Откриването е от 14.00 часа, а веднага след това групите ще започнат работата си, водени от 11 ментори. Сред тях са известни имена от бизнеса, политиката, неправителствения сектор, образователния сектор. Те ще насочват идеите на групите така, че да са универсални и приложими в целия свят, но и специално в Габрово.

Това е третото издание на кампа и той вече се наложи като успешно и ценено събитие. Само преди дни то бе отличено като един от двамата български победители в конкурса Европейски награди за насърчаване на предприемачеството 2018 г. Българските финалисти ще се състезават на следващия европейски етап в конкурса с още 32 европейски страни. Финалът на Европейските награди за насърчаване на предприемачеството ще се състои в периода 19-21 ноември 2018 г. в гр. Грац, Австрия по време на ежегодната Асамблея на МСП.

Всичко, случващо се в кампа през следващите дни можете да следите в сайта му на адрес https://gabrovoinnovationcamp.eu/

или във фейсбук страницата на събитието https://www.facebook.com/GbInnoCamp