Gabrovo Green Accelerator с награди за всички финалисти

„Гормоли“ ООД е големият победител в завършилия Gabrovo Green Accelerator. Компанията печели наградата от 25 000 лева за предложението си да открие в Габрово занаятчийска работилница с магазинна част, в която на място да бъдат приготвяни пресни студено пресовани масла, брашна и тахани от най-различни видове био ядки и семена, като ще бъде следвана концепцията за зелена енергия и производство без опаковки и отпадъци. Компанията ще осигури собствен ресурс под формата на личен труд, умения, know-how, както и покриване на режийните разходи на обекта.

Класираните за финала шест компании бяха оценявани от седемчленно жури по предварително разработени критерии, които преценяват пазарната възможност на предложението, разработеният бизнес план, потенциалът за растеж, мениджърският екип, защитата и представянето на идеята. Председател на комисията за оценка бе кметът на Община Габрово Таня Христова, а останалите членове: Леона Асланова – основател на агенцията за иновации Innovation Starter,Ангелина Тодорова – директор „Проектна информация и финансиране“ във Фонд на фондовете, Мариян Маринов – директор „Бизнес Развитие“ в София Тех Парк, Теодор Стойчев – ръководител на бюрото на Европейския парламент в България, Костадин Андонов – координатор „Иновации и развитие“ във WWF България (Световен фонд за дивата природа) и Тодор Попов – директор на дирекция „Административно, правно и информационно обслужване” в Община Габрово.

Награди от Акселератора получиха и останалите участници. Екипите на компаниите „Клаудрак“ ООД и „Май Стори Травел“ ООД – парични премии по 1000 лева от Innovation Starter. „Ренерко“ ООД получи наградата на евродепутата Андрей Новаков – посещение на Европейския парламент, а екипът на „Байки Фън“ ЕООД ще се отправи на вълнуваща двудневна разходка с рейнджър по избран маршрут в Национален парк „Централен Балкан“. Община Габрово ще предприеме действия за сключване на договор със „Сенстейт Технолоджис“ АД за производство и поставяне в градска среда на двукамерни цифрови модули за разделно събиране на отпадъците с помощта на специализирана IoT система за мониторинг в реално време.

Програмата Gabrovo Green Accelerator продължи няколко месеца. В нея първоначално се включиха 15 зелени компании в начален етап на развитие, които представиха предложенията си за бизнес в Габрово. След първоначална селекция финалистите преминаха онлайн обучителни модули, в които бяха подпомогнати за правилното структуриране и изготвяне на бизнес плановете си и тяхното успешно презентиране пред жури.

Екипът на Gabrovo Green Accelerator благодари на всички, които се включиха, за вдъхновяващото им участие и представените бизнес идеи. Заедно доказахме, че екологичният транспорт, зелената и приобщаваща градска среда, производството на био храни, иновативните стратегии за управление на отпадъците и устойчивото потребление на природните ресурси са не просто бизнеси с добра възможност, а социално-отговорни каузи, които носят потенциала да създават общности, да възпитават към отговорно отношение и да подобряват качеството на живот.

Gabrovo Green Accelerator e програма на Община Габрово, която се реализира от Областен информационен център – Габрово в партньорство с агенцията за иновации Innovation starter. Gabrovo Green Accelerator е част от инициативите, включени в програмата на „Европейски зелен лист“ – екологичната награда на Европейската комисия за 2021 година, която заслужено спечели Габрово.

Ако нещо може да се направи по принцип, значи и ние можем да го направим

„Келвин“ е един от отборите победители в # Габрово Хакатон 2020 година. Идеята им е смела, звучи почти революционно и грабва веднага вниманието и интереса на аудитория и жури. Минути след победата Георги Къдрев и Георги Костадинов споделят: „Чувстваме семного ентусиазирани. Отзвукът от публиката беше позитивен. Харесаха приложението ни и дори дадоха обратна връзка как може да се развива в бъдеще. Идеята на нашия отбор Келвин е да може в домашни условия човек да се наблюдава за потенциални симптоми на някакво заболяване, като за целта използва малка и удобна портативна термокамера. Тя се закача към мобилния телефон, който дава индикация за евентуални отклонения в здравословното състояние на човек по отношение на определени заболявания. Дългосрочно се надяваме да достигнем до момента, в който приложението може да прави и диагностика, но трябва да премине през доста регулации, което е нещо нормално за развитието на една такава идея. Целта ни е да подобрим здравеопазването във всяка една страна. Дори и в икономически най-развитите, достъпът до качествена и поносима като цена лекарска помощ е много труден. Искаме да помогнем за разрешаването на този проблем с помощта на софтуер и изкуствен интелект, които да позволят диагностика в домашни условия. Силно се надяваме идеята да стартира от Габрово. С хакатона организаторите ни доказаха, че Габрово е център на иновациите, на духовното и може да започнем оттук без никакъв проблем“.

Две седмици след еуфорията от победата Георги Къдрев и Георги Костадинов от отбор Келвин вече са отново в Габрово на среща с кмета Таня Христова, директорите на МБАЛ „д-р Тота Венкова“ д-р Минко Михов и ДКЦ – д-р Нели Ноева. С тях, макар чрез виртуална връзка, е и третият член на отбор Келвин Христо Георгиев – Крис, който живее и работи в Сеул. За резултата от срещата споделят:

Георги Къдрев: Успяхме да представим пред д-р Михов и д-р Ноева концепцията на Келвин, след което обсъдихме възможностите за събиране на данни за обучаване на нашия изкуствен интелект с цел разпознаване на определени състояния, в случая по отношение заболяването от рак на гърдата и неговата профилактика. За проекта Келвин е много важно събирането на данни, тъй като от това зависи доколко прецизни ще са в бъдеще автоматизираните алгоритми за разпознаване. Достигнахме до единодушието, че това е дългосрочен процес, но от друга страна колкото по-рано започнем с него, толкова по-рано ще стигнем до някакъв резултат. Обсъдихме как събирането на данни да се случи практически и легално в Габрово с цел научно-изследователска дейност.

Какви са следващите стъпки на Келвин в Габрово?

Георги Костадинов: Да организираме доставката на камери, технически да оптимизираме и документално да изчистим нещата, за да може с помощта на д-р Михов и д-р Ноева да организираме достигането до реални пациенти и практически да започне самото събиране на данни.

Георги Къдрев: Няколко месеца след старта ще направим междинно обучение на модела си, а може би и постоянно ще го оптимизираме, за да виждаме как при натрупващите се множество данни алгоритмите започват да се самообучават. Така поетапно ще подобряваме процеса. За да дам някакъв пример – ако първоначално сме събрали 100 снимки, с 90 от тях ще обучаваме, с останалите 10 ще тестваме. Оказва се например, че сме познали половината проби. Събираме още 600 снимки, с 540 обучаваме, проверяваме с останалите 60 и вече се оказва, че например две трети са правилно познати от технологията. Т.е. ще разчитаме на това да видим как ще прогресира прецизността на алгоритъма и подхода ни със събирането на все повече и повече данни.

Георги Костадинов: Може да се наложи дори да специализираме термалната палитра, тъй като текущо сме я направили в цялостната термодинамика на тялото, но при рак на гърдата може да има специфични маркери и съответно да оптимизираме. С две думи започва една активна изследователска дейност, като в процеса й ще виждаме в каква посока да оптимизираме и специализираме своето приложение. Освен с болницата и ДКЦ в Габрово ще работим и с още две болници – в Словения и Италия.

Тоест работата тепърва предстои, но се радвам, че го казвате с усмивка…

/Смеят се/

Георги Къдрев: Ами това си е част от нашата култура. Ние смятаме, че ако нещо може да се направи по принцип, значи и ние можем да го направим. Имаме друг основен бизнес, който е свързан с анализ на снимки. На този проект не гледаме като на нещо, от което веднага да започнат да се генерират пари. Може би, за да се самоиздържа първоначално ще търсим други източници, като рисково финансиране, грантови схеми по Хоризонт 2020 /от следващата година Хоризонт Европа/, но като цяло тук искаме да вложим усилия от чисто изследователски и хуманен интерес и вярваме, че ще има смислен резултат, колкото и време да е нужно за това.

Георги Костадинов: Вярваме, че накрая ще има положителен резултат, но трябва да премине този процес на събиране на данни и подобрение от технологична гледна точка. Нямаме търпение за деня, в който приложението ще работи и ще алармира потребителите в комфорта на техния дом. Превантивната медицина е изключително важна, особено в такива унищожителни заболявания като рак на гърдата.

Надявам се Келвин и Габрово да вървят ръка за ръка по този път и се радвам, че в началото Габрово ще помогне на Келвин и Келвин ще помогне на Габрово…

Георги Къдрев: Да, доста време първо Габрово ще помага на Келвин и може би в някаква малка степен Келвин на Габрово, до момента, в който сме събрали достатъчно данни и приложението заработи реално, за да може по достъпен начин да се самонаблюдават хората в къщи в тази община и в населените места с по-труден достъп до профилактични прегледи. И да тръгне от Габрово, като една пандемия на домашната диагностика, само че в положителен смисъл.

Искам още нещо да споделя за Келвин. Аз много я повтарям тази концепция, защото мисля, че е много важна. Това, че тялото ни е достатъчно адаптивно, ни играе много лоша шега, когато говорим за медицина. Защото, за да можеш да си живееш живота и да не си вечно на легло или с бумтяща болка някъде, дори да има някакъв проблем, тялото ти не те алармира постоянно, а се опитва да го потиска. Така нямаш механизъм, по който да забележиш, че има проблем. Разбираш чак когато тялото, което се е правило на герой, не може вече да се справя и тръгва да развява бялото знаме. Тогава понякога нещата са много прогресирали и често се стига до усложнения.

Георги Костадинов: Когато говорим за унищожителни заболявания като рак на гърдата, където развитието на заболяването се случва в много дълъг период скрито за нас и симптомите се появяват едва в много късен стадий, ранната диагностика е изключително важна. Нашата цел е да се хване тази поява на възпаление, преди да се проявят външните симптоми за човека.

Георги Къдрев: Искаме да направим профилактичната медицина и диагностика нещо готино. Тук важна е отговорността да не даваме излишно спокойствие. Затова ще се погрижим да няма пропуснати положителни находки, като оптимизираме приложението. Наистина вярваме, че може диагностиката в къщи да стане част от ежедневието без обаче да натоварва.

Георги Костадинов: Представяме си устройство, което стои в банята. Преди да се изкъпеш се завърташ за кратко, устройството те снима и ти подава един зелен палец или ти посочва определен проблем, за който трябва да се посъветваш с лекар.

Георги Къдрев: А относно готовността на хората мисля, че ще ги води любопитството докато се уверят, че наистина действа. Има много интерес, защото обещанието е голямо. Ние обаче трябва да извървим пътя до доказателството на това обещание. Вярваме в каузата.

Комитет.бг ще подобрява комуникацията между граждани и администрация

Стоян Беров е един от двамата членове на екипа на отбор Komitet.bg, който грабна първата награда на Община Габрово – 10 000 лева в #GabrovoHackathon с мобилното си приложение за по-добра комуникация между гражданите и общината. И двамата със съотборникът му Мартин Павлов са габровци, завършили Национална Априловска гимназия, към момента работещи програмисти. Идеята, с която се представиха позволява на обществото да инициира и разисква идеи, да участва в тяхното обществено обсъждане и етапи на реализация.

Смятате ли, че гражданите имат компетенциите и разбирането за това какъв е механизма на работа на общината, финансирането на различни проекти, структурата на взимане на решения и т.н., за да могат да използват подобна платформа?

Разбирам и ще бъда честен. Самият аз не съм много запознат какви са механизмите и как действа стъпка по стъпка общината. Ето тук идва на помощ това приложение – нашата модерна платформа.

Най-достъпното за всички нас днес е мобилният телефон. Всеки може да го извади от джоба си и за секунди да отвори приложението. С много семпли стъпки дори дете би могло да попълни своето виждане за това какво да се подобри в града. Или друго… Зная, че публичните обсъждания в Общината се случват в Ритуалната зала. Вероятно не бих отделил от свободното си време да отида на място, освен ако не съм пряко засегнат от проблема. Вярвам, че би било удобство да се комуникира през мобилното приложение. Освен него много бихме искали и сме в процес на разработка и на платформа, която да се ползва от служителите на Община Габрово, така че ако граждани подадат някаква идея, компетентен експерт да поеме комуникацията, да се свърже с този човек, да му помогне, да качи материали по темата. И обратно към въпросът – не, не смятам, че масово се знае как функционира общинската администрация и не мисля, че е необходимо. В 21 век, би трябвало да има по-лесен и достъпен диалог между граждани и публични институции. Тук е мястото на нашето приложение.

В момента, например, събираме предложения за крайречната зона по продължението на Дома на хумора и сатирата и около Спортната зала. Какво трябва да направи един човек, ползвайки вашето приложение, за да даде своето предложение за тази зона?

Подобен род инициативи, по мои наблюдения, се публикуват на сайта www.gabrovo.bg, където идеята се представя в административен и неразпознаваем за аудиторията вид, обикновено завършващи с изречение „Моля изпратете вашите коментари на имейл obshtina@gabrovo.bg“. Това е работещ канал, но не и за мен и моето поколение. В приложението тези идеи са поднесени в приятен вид. Има възможност активно да се комуникира, не с имейл, не с ходене в Ритуалната зала, а в реално време. Имаше коментар, че тази опция може да стимулира повече негативни коментари и недоволство. Според мен, обаче, на първо място е важно въобще да има дискусия, защото не смятам, че няколкото човека отишли на място в Ритуалната зала са представителна извадка за града. Да се върнем на това, какво трябва да направи един гражданин, за да даде идея за крайречната зона… На първо място трябва да е чул за нашето приложение, което може да се случи по различни канали. Сдобива се с приложението и веднага го отваря, не е нужно дори да се регистрира. Навигира го страничката, където ще са изложени всички актуални за Община Габрово предложения и процеси в режим на обществено обсъждане. С един клик избира идеята за крайречна зона и прочита наличната информация за нея. Ако има качени допълнителни документи, може да ги свали. След като се запознае, има опция да остави своя коментар. Нещо, което като екип сме коментирали за позитивна функционалност е възможността да се одобри или свали една идея чрез натискане върху определени емотикони като сърчице, вдигнат палец за харесване или палец надолу за неодобрение под всяка представена идея.

Работили сте по националната платформа за COVID-19. Разкажете малко за тази работа.

Както казах в началото, аз съм програмист и по конкретно Technical lead в голяма софтуерна компания. Обикновено работата ми е свързана с банков и застрахователен софтуер, но покрай пандемията нашата компания беше една измежду няколко технологични компании в България, които предложиха безвъзмездно да подпомогнат правителството със софтуерни решения свързани с COVID-19. Заедно с още няколко колеги от компанията, изградихме от нулата платформата, която в момента се ползва от община, РЗИ, лични лекари, МВР, НОИ и други институции и им позволява да регистрират и наблюдават в реално време всички, които са имали някакъв досег с вируса или са потенциална заплаха за разпространението му. Само да уточня, че не бива тази платформа да се бърка с едно мобилно приложение, което излезе паралелно във времето. Имам информация, че платформата работи и се ползва активно, цитира се в медийното пространство и във всички новинарски емисии. В нея вече има няколкостотин хиляди регистрирани човека.

Какво е усещането да си дал нещо на света и да си част от такъв голям проект?

Благодаря за въпроса. Когато ме попитаха: „Искаш ли да бъдеш доброволец в тази инициатива?“, без да се замисля отговорих положително. Последваха много, много безсънни нощи, защото времето ни притискаше и сроковете бяха къси. Трябваше да докажем, че нашата държава е напред с технологиите, да покажем умения и бързи реакции в условия на пандемия. Изключително удовлетворяващо е. До ден днешен това е, с който най-много се гордея персонално.

Светлин Наков: #GabrovoHackathon е пример как трябва да се правят такива събития

Светлин Наков е вдъхновител на хиляди млади хора по пътя им към професията „софтуерен инженер“. Той има 20-годишен опит като ръководител на софтуерни и ИТ проекти, преподавател по информационни технологии, програмиране и разработка на софтуер, ИТ консултант, предприемач и разработчик на уеб, мобилни, настолни и сървърни приложения. Мечтата му е България да стане Силициевата долина на Европа. Светлин бе част от журито на приключилия #GabrovoHackathon, за който разговаряме с него:

Хакатонът в Габрово беше на много високо ниво, далеч над очакванията ми. Бил съм жури в различни състезания, които обикновено завършват с недовършени приложения на ниво идея. Тук резултатът е готови, работещи приложения със смислени идеи. Хареса ми формата и това, че отборите са имали възможност да работят повече време. Този хакатон е добър пример за това как трябва да се правят такива събития. По време на финала бяха представени 2-3 приложения, които според мен наистина имат потенциал да бъдат реално внедрени. Вярвам, че приложението на отбор Келвин за диагностика на медицински състояния чрез термокамера има бъдеще в световен мащаб, когато го довършат и направят и на хардуерно устройство. Предложението на Комитет.бг е много приятна платформа, в която гражданите ще работят заедно, за да развият идеи за подобряване на градската среда с намесата и участието на общината. Това е малко по-сложно за внедряване, защото наистина е необходимо активното участие на администрацията, която да филтрира идеите и да ги придвижва към компетентните структури. Интересно ми беше и приложението на отбор Gabrovo Is the best, чрез което можеш да си съставиш план за пътешествие. Според мен то не е съвсем готово за ползване, но идеята е много готина – да планира маршрут и карта спрямо времето, с което разполагаш.

Най-важното е, че бяха представени работещи приложения, надминали ниво прототип, които с още малко доработка могат наистина да се внедрят в практиката и да вършат работа. За мене хакатонът си изпълни целите – чрез технологии да помогне за разрешаване на проблемите в общината, подобряването на цялостната градска среда и отношенията администрация – общество. Така че, позитивен съм, много. Харесаха ми и наградите и подкрепата на различни институции. Както и това колко съвременна зала имате тук. Вижда се, че имате прекрасни инициативи.

Какъв е вашият съвет към участниците?

Да си преследват каузите, да се борят и да развиват идеите си, да действат и да бъдат активни, да слушат обратната връзка, да си търсят път тези идеи наистина да влязат в реалния живот. Днес те демонстрираха много силни технически умения да имплементират приложения, някои от които с доста голяма сложност. Но трябва да търсят бизнес посоката за реално внедряване чрез фондовете за ранно финансиране, акселераторските програми и други инструменти. Това са младите хора, които могат да подобрят средата чрез своите умения. Технологията е инструмент да направим всичко това, но важно е да достигнем до реалния пазар. Вярвам, че в някои от тези приложения могат да се намерят реално работещи бизнес модели, които да се развиват устойчиво. Много ми харесаха отборите – енергични млади хора, които им се работи, положили са усилия… Някои от тях са се върнали от чужбина и са останали в България. Това са двигателите на прогреса.

Другият ми съвет е: Участвайте в такива хакатони. Това е безценен опит за това как се прави, какво се цени от журито. Тези журита са съставени от хора, които са част от бизнеса и икономиката. Ако те оценяват предложенията, вероятно ще ги оцени и реалния пазар. Ако те имат забележки, вслушвайте се, натрупвайте опит. Много е полезно. Харесва ми и съчетанието в тези хакатони на хора от бизнеса с усещане и с визия, маркетинг експерти, дизайнери и програмисти. Ето това е реалността в един работещ проект – едните трябва да го създадат, другите да го продадат, третите да го направят шарено и готино, така че да го поискаш. Това са уменията на съвременната дигитално повлияна среда. С пандемията станахме дигитално заключени, така че имаме нужда точно от такива инструменти – апове, сайтове, неща, които се случват през телефона, но без да забравяме, че сме хора и технологията е инструмент за подобряване на живота, а не самоцел.

Имахте мотивираща лекция… Каква е формулата на успеха?

Човек да намери това, в което го бива и да го направи своя професия и кауза, да я следва и да се движи напред. Когато откриеш за какво си изпратен на тая земя и намериш начин да го правиш на ежедневна база, ти всъщност спираш да работиш и започваш да се забавляваш. Животът ти става много по-добър – намираш щастие. Много хора работят професия, която не е за тях и не ги вдъхновява. Ние трябва постоянно да търсим смисъл. Как да стане това? Ами да пробваме много нови неща, особено докато сме по-млади, за да видим кое ни идва отвътре и просто е нашето.

Две първи награди бяха присъдени на отборите Komitet.bg и Kelvin

10 000 лв., осигурени от Община Габрово и габровските фирми „Сиентиа“ АД, „Стемо“ ООД и „Графиксофт“ ООД спечели отбор Komitet.bg с участници габровците Мартин Павлов и Стоян Беров. Те предложиха мобилна платформа, която дава възможност на гражданите за колективно развиване на добри градски идеи, публичното им дискутиране и насочване към определени институции. Те получиха подкрепа директно от Силициевата долина на родения и израснал в Габрово софтуерен инженер Цветан Цветанов, който беше техен ментор.

Innovation Starter Accelerator награди с още 10 000 лв. Kelvin Health. Сплотеният и амбициозен екип на Христо Стоянов, Георги Къдрев и Георги Костадинов достигнахa финала на #GabrovoHackathon с мобилно приложение, което чрез термално заснемане може да сканира човешкото тяло и показва чрез различни цветове предполагаемите зони на инфекция. „За мен тяхната работа е изключително важна и релевантна спрямо борбата срещу COVID-19 в настоящата ситуация в страната и по света.“ – споделя техният ментор Ираван Хира, изпълнителен директор на Hewlett Packard Enterprise Bulgaria.

Журито класира на второ място отбор ЕкоКултура https://ecoculture.bg/. Те спечелиха посещение на Европейския парламент в Брюксел от евродепутата Андрей Новаков. Екипът на Атанас Николов, Михаела Петрова, Мария Николова и Александър Матев, имаше привилегията техен ментор да бъде габровецът Христо Симеонов, който вече 14 години е софтуерен архитект в чешката столица Прага за Adecco. Мотото на ЕкоКултура е „Рециклирай с мерак!“. Приложението има за цел не само да стимулира разделното събиране на отпадъци, но и да възпитава природосъобразно поведение. То мотивира и младите, тъй като залага на геймификацията и получаването на бонус точки за добросъвестното изхвърляне на боклука, които точки се използват във вид на отстъпки при купуването на продукти и услуги, предоставени от отговорни към природата бизнеси.

Третото призово отличие – уикенд в Боженци, осигурено от МАИР „Боженци“, заслужи отбор Gabrovo is the Best с участници Илия Неделчев, Пламен Димитров и Кремена Петкова. Те получиха подкрепата на ментор Ивайло Братанов, бизнес анализатор в отдел Програмно осигуряване на „Лирекс“ БГ. Техният проект в предизвикателството Туризъм@Габрово предлага мобилното приложение Explore Gabrovo, вдъхновено от пословичната габровска пестеливост. Чрез него всеки турист в може да си създаде персонализиран туристически план. Потребителят единствено трябва да предостави стартов и краен час, цена, която е готов да плати, както и разстояние, което е склонен да измине. Разработеният от отбора алгоритъм на база на изкуствен интелект няма аналог в създадените досега туристически мобилни приложения.

Агенцията за иновации Innovation Starter оцени огромния потенциал на представените приложения с покана към отличените проекти за участие в акселераторската им програма. Всички наградени отбори получиха пропуск за международния форум за иновации Innovation Explorer 2021, както и книга за иновации на световноизвестния футурист Герд Леонард.

С #Габрово хакатон, през 2020 година Лагерът за иновации пое нова посока в търсене на дигитални решения за община Габрово в предизвикателствата: Туризъм@Габрово, Гражданите.NET и КОД: Зелено. Отборите бяха оценявани от 7-членно жури, с председател Кметът на Община Габрово Таня Христова и членове Светлин Наков – създател на „СофтУни“, Зорница Дженкова – преподавател по информатика в ПМГ „акад. Иван Гюзелев“; Владимир Тодоров – съдружник в Графиксофт ООД и Сиентиа АД, Леона Асланова – основател на агенция за иновации Innovation Starter, Мартин Заимов – председател на борда на директорите на Регионален фонд за градско развитие и Васил Георгиев – експерт в отдел „Проекти и икономическо развитие“ на Община Габрово.

Приключението #Габрово хакатон започна още през месец юни и успя да вдъхнови 16 отбора за създаване на мобилно приложение. Най-добрите шест получиха възможността да продължат към финала, за да разработят своите решения с менторската подкрепа на доказани специалисти от софтуерния бранш. За да заслужат своето признание и голямата награда от 10 000 лв. отборите трябваше да представят работещо мобилно приложение, което дава отговор на конкретен проблем или недостатък на община Габрово. Но също така и да покрива критериите за съвременен и креативен потребителски интерфейс, визуална идентичност; потребителското изживяване да носи полезност, лекота на използване и интуитивност, както и не на последно място мобилното приложение да притежава потенциал за развитие.

За финала бяха класирани още Станислав Илиев, Юлиана Трифонова и Александър Попов от отбор Culture Squad с ментор Йордан Пенев, софтуерен инженер от екипа в Лирекс БГ. Те работиха в предизвикателството Туризъм@Габрово и предложиха на туристическия бранш и гостите на Габрово иновативен пътеводител.Guard NET, с участници Боряна Дянкова и Станко Станков, бяха подкрепени от ментор Петър Шарков, изпълнителен директор на Училищна Телерик Академия. Приложението на Guard NET използва изкуствен интелект за видеонаблюдение, което реагира по-бързо от човек в случай на агресия или нетипично за човека поведение, като изпраща сигнал до отговорните за спазването на реда в даден обект или район институции.

#Габрово хакатон обедини 20 организации – бизнеси, медийни партньори, културни и образователни институти и публични власти. С успеха на инициативата, организаторите от Община Габрово и Областен информационен център – Габрово получиха уверението и доверието да развиват и занапред стартъп екосистемата в Габрово.

Бюрокрацията се измества от дигитализацията на процесите

Мартин Павлов и Стоян Беров са двамата представители на отбора Komitet.bg, един от финалистите на тазгодишното издание на #Габрово Хакатон. Те работят в ИТ сектора, но спойката помежду им идва от това, че са възпитаници на Национална Априловска гимназия в град Габрово. Това ги ориентира към хакатона и към изобретяването на общественополезна платформа, имаща за цел да развие гражданското общество в града. В Komitet.bg всеки жител може да сподели своята прогресивна идея, която да достигне до съответната инстанция – общината.

Прави впечатление, че и двамата сте възпитаници на Габрово. Това прави ли ви по-съпричастни към хакатона и към развитието на иновативни решения за доброто на града?

Стоян Беров: Абсолютно да. Въпреки, че не живея в Габрово, моите колеги се обръщат към мен с “габровеца”. За мен е засилено патриотичното усещане към родния град и това бе една от причините да се присъединя към хакатона.

А участвали ли сте в предишни издания?

Мартин Павлов: Аз лично съм участвал на предходни издания в Габрово на Gabrovo Innovation Camp, а също и в хакатон на Innovation Starter.

Стоян Беров: За мен пък е дебют.

Разкажете за вашия продукт. Какво представлява и каква е идеята зад него?

Мартин Павлов: Идеята ми хрумна въз основа на съществуващо приложение за големи компании. То може да помогне на служителите да развият дадена идея, която е свързана със самото развитие на компанията. Да кажем, че един служител на Coca-Cola трудно ще достигне до CEO-то, за да обсъдят нещо на четири очи. Поради това е налична такава платформа с разписани вътрешни процеси, по които даден служител може да сподели идеята си. Това, което на нас ни хрумна е, че тази автоматизация и тези процеси спокойно биха могли да се случат в контекста на общинска администрация и гражданите, така че да се помогне на хората да проговорят на езика на тези, които взимат решенията за развитието на града в различните сектори. Аз съм свидетел на много интересни идеи, които обаче не биват представени правилно. Съответно, другата страна – административната – много лесно може да отхвърли нещо, единствено заради неправилна презентация, а не заради потенциал. Повечето идеи достигат единствено до етап “идея” без да претърпяват развитие и допълнително проучване.
Това, което ние предлагаме е една платформа, която представя рамката, в която да се обедини цялата нужна информация относно една конкретна идея, така че този, който я прочете, да може да придобие по-добра представа и да прецени какви са ползите за обществото. Така този представител на администрацията ще помогне за придвижването на разговорите до по-преден план. Аз мога да отида при кмета и да му споделя моята концепция за много събития с много присъстващи и да му дам пример с други градове в които се провеждат такива мероприятия в coworking пространства. Но е много малко вероятно някой да ми обърне повече внимание от обикновеното изслушване. Докато в нашата платформа ще има няколко етапа.
На първо място се описва в детайли за какво става въпрос – какви са проблемите, които се решават на местната общност и какви са ползите. Какви рискове могат да се пропуснат ако не се реализира идеята. След това първоначално представяне, да кажем, че общността може да коментира и да се създаде дебат. Вследствие на това се стига до следващ етап – допълнителни проучвания, събиране на мнения от експерти, съставяне на анкети – всичко това пак се описва от платформата и е видимо за останалите. В момента, в който може да се направи анализ на ползите на идеята и рисковете, и когато се събере цялата тази информационна база, то тогава вече, човек може да изпрати проекта си към общината, която също ще има профил в тази платформа.
Самите идеи в платформата са разделени на различни категории и целта е зад всяка да има конкретно лице от общината. При проведените ни разговори с нейните представителите, те споменаха, че ние разрешаваме два основни проблема. Най-напред, среща се липса на свежи идеи. Това се решава с хакатони като този, но те са веднъж годишно. Чрез нашата платформа идеите могат да пристигат по всяко време. Другият проблем, който можем да разрешим е този, с общественото обсъждане. В момента има такова, което се реализира в една зала и самите служители казват, че присъстват едва трима, четирима души. Но ако има платформа за обсъждане онлайн, то е ясно, че ще има много по-голямо участие от страна на гражданите.

Стоян Беров: В България има различни приложения, в които гражданите посочват даден проблем и искат моменталното решение от типа “пред блока има дупка, запълнете я веднага”. Това е малко хейтърско отношение. Ние бихме искали нашата платформа да е позитивна, конструктивна и да се развиват големи идеи, а не малки.

Наличен е някакъв проблем. Даден човек описва своето предложение и решение, има отговорно лице от общината, което е длъжно да прегледа идеята?

Мартин Павлов: Накратко, да. Но нашата платформа няма как да гарантира, че всяко едно предложение ще бъде изпълнено. Относно преглеждането на идеи, има още какво да се работи със самата институция за интегрирането на такъв тип платформи – как точно ще се случва процесът. Дали ще получават известия за предложенията веднъж на ден или веднъж на седмица, кой ще им обръща внимание, на общински съвет ли ще се дебатират, при кмета ли, и т.н. Това вече са допълнителни въпроси, но накратко, искаме да предложим единно-структуриран подход за дебатиране и той да бъде дигитализиран и достъпен за всички.

Доколкото разбирам, най-важното тук е, че в крайна сметка общината ще бъде ангажирана. Тъй като съм попадал на платформи, в които се публикуват проблеми или се обсъждат корекции, които да се направят някъде, но не е сигурно някой от дадена община гледа ли, и дали въобще го интересува. В крайна сметка, така всичко си остава затворен кръг в платформата.

Мартин Павлов: Това е голям риск, да. Затова интеграцията на платформата в конкретната институция е от огромно значение. Мога да дам пример с едно приложение – call.sofia.bg. То е на общината и в него могат да се публикуват проблеми. Аз лично съм го използвал – попаднах на строителни отпадъци, изсипани в междублокова градинка и подадох сигнал със снимка, описах проблема, избрах категория и т.н. След два дни получих известие, че проблемът е придвижен напред, а след още два дни, че на място е изпратен човек, който е написал предписание на домоуправителя на блока, пред който бяха боклуците. След още един ден ги нямаше. За да се случи всичко това, се изисква желание от конкретната институция, да интегрира такъв тип дигитално решение в своята структура. В този пример има позитивен резултат и същото трябва да се случи и при нас.

Само двамата сте в отбора? Как разпределяте задачите си?

Стоян Беров: Само двамата сме, като аз съм завършил бизнес образование в чужбина, но моята страст винаги е била програмирането и с това се занимавам професионално от 5, 6 години. Нашият проект има back-end страна и както се изисква от хакатона, има мобилно приложение. Труда го споделяме по следния начин. Мартин обхваща всичко свързано с back-end частта, като развитие на база данни и API, а аз като притежаващ повече опит в програмирането, се занимавам с мобилното приложение и UI. До този момент това не е била основна моя работа, но бе и една от причините да се включа на хакатона – да се сдобия с повече представа от iOS и Android Development.

Мартин Павлов: Аз създавам цялата логика, която ще обработва и записва данните.

Стоян Беров: Когато си говорихме с наши приятели и им разказахме за плановете си, като дори заявиха желание да използват бъдещата платформа, всички бяха нахъсани за това, че Komitet.bg е редно да се сдобие в даден момент и с web приложение. Уловката е, че то ще позволи на по-напредналите потребители да разпишат своите идеи по по-подробен начин и да използват допълнения, които за mobile са трудни за използване с пръсти. В плана ни се включва и инвестиране на сериозно време именно за web приложение.

Мартин Павлов: Това, което сме замислили за бъдеще е, когато няколко града имплементират нашия продукт, когато един потребител публикува една идея, то той ще може да се запознае със сходна такава от друго място. В цялата логика на приложението могат да се качват линкове, документи, полезни материали и т.н., които аргументират идеята. Ако аз видя, че някой, да речем в Стара Загора работи по нещо, близко до моето, аз ще мога да използвам и неговия ресурс от информация, така че да обогатя своя проект. Измислили сме нещата така, че да има обмен между градовете.

По този начин ще има и конкурентност между общините и вероятно ще се върши повече работа. Когато от Габрово видят, че нещо се прави в Стара Загора, това определено ще повлияе положително.

Стоян Беров: При разговорите с представителите на общината, бе изтъкнато, че габровци явно много повече се оплакват и търсят кусури, и са скептични към идеите, отколкото представителите на други градове. В Пловдив, например, много повече подхождали с хумор към проблемите. В тази насока, наистина ще е добре да има конкуренция между градовете.

Мартин Павлов: Виждал съм как когато се обсъжда някаква идея, няма много интерес – има трима души, например. След това пък, когато се реализират нещата, във Facebook изскачат стотина, които казват колко е зле изпълнението, но преди това не са присъствали на обсъждането и не са допринесли по никакъв начин за подобряването на идеята, преди старта на нейната реализация. Докато тази платформа изцяло поставя инициативата в ръцете на хората. Ако имаш хубава идея, ние предлагаме структуриран подход, по който да я представиш. Искаш велоалея от единия край на града до другия – направи проучване, тогава. Колко велосипедиста има в Габрово, колко души биха я използвали, какви биха били ползите и т.н. След това остава да се надяваме, че ще има някой отгоре, който да чуе.

Предполагам, това приложение би било в полза и за възпитаването на хората. Защото повечето са скептични и не вярват, че някой ще ги чуе. Ще споделят идея, но ще остане във въздуха и след това никой нищо няма да направи. Може би в началото ще е по-трудно, но с натрупване на потребители е постижимо да се стигне до ключ към гражданското общество, за което всички говорят.

Стоян Беров: Според мен, когато една идея се реализира, то тя има мултиплициращ се ефект. Ето, че когато Мартин се върна в България, след 11 годишен престой в Испания, той създаде фондация “Градище”, която сега се дава за пример по начина – “ето, че и в Габрово може да има нещо хубаво”. Това също е причина да се включа в хакатона, знам за Мартин, който е реализирал страхотна идея и е време за още една. С реализирането на идеите идва популярността и така други хора се убеждават, че има смисъл.

Мартин Павлов: На това се надяваме и за това ще работим – интеграция на платформата в общината. Големият успех на call.sofia.bg е, че някой слуша от другата страна и голяма част от проблемите се решават в рамките на две седмици. Аз смятам, че ако три, четири идеи се реализират в рамките на година, тъй като отнема време за реализиране, финансиране и т.н., то пак ще е повече от случващото се в момента. Но ако тази година са три, то другата ще са пет, а след това и седем. Аз вярвам на споделянето на знания, опит и ресурс между градовете. Преди да създам coworking пространство в Габрово, обиколих други общини, за да се запозная с техните предприемачески общности. Това отне около година. Отне същото време и да убеждавам фирми и общината в Габрово, защо е важно да има такова място и т.н. Ако целият този процес се дигитализира, ще бъде значително по-видимо какви са ефектите от добрите идеи и няма да отнема толкова време.

А смятате ли, че докато се стигне до самото действие по дадена идея или проблем, има прекалено много инстанции, администрации и т.н.? Трябва да се прехвърляш от кабинет в кабинет и общо взето всичко е обзето от бюрокрация, при положение, че идеята видимо е добра.

Мартин Павлов: Бюрокрацията е голяма и тези пътища са много големи, а дори някои процеси дори не са разписани. Пак ще дам пример със софтуера, който имплементира компанията, в която работя. Ако се случи събитие “А”, то следват още четири събития в тази фирма, в които участват различни отдели и различни хора. Но всичко това е разписано предварително и се случва почти автоматично. Същото може да се случи и в нашия случай. Зависи до каква степен общините искат да приемат нашата платформа. Дигитализацията на процесите спестява време и ресурси. Ако една идея се подаде от гражданин с пълния набор от информация и се полага в категория “Културни дейности”, това означава, че тя трябва да бъде прегледана от заместник кмета по култура, например, от финансовия отдел и т.н. Това трябва да е разписано и тези хора да получават известия. Бюрокрацията се измества от дигитализацията на процесите. Аз не твърдя, че всяка идея ще е перфектна, но е важен подходът.

Доколкото разбирам, проектът ви е по-голям от рамките на хакатона и ще го развивате и след това?

Стоян Беров: Когато се включихме в хакатона, бяхме с едно наум, че ще създадем единствено уеб приложение. Впоследствие решихме, че ще започнем с мобилно, като критерий за класиране на хакатона, а и по-бързо може да се направи прототип, който да влезе в употреба веднага. Нашите планове не свършват с финала на хакатона, а това дори ще е началото на това да развием уеб платформа, която да бъде добра, приятна и мощна. Но предстоят и разговорите с общината, които вече не са технически задачи.

Разкажете за работата си с Цветан Цветанов, вашият ментор. Какви съвети ви дава?

Мартин Павлов: Той е човек с много опит и ние имаме голям късмет да работим с него. Даде ни съвети от бизнес гледна точка и т.нар. “user journey” – какво да се случва от единия екран на другия. Също така и съвети за организиране на базата данни, за визуализацията на екраните и т.н.

Какви са впечатленията ви от другите участници във вашата категория?

Мартин Павлов: Мисля, че имаше много добри идеи. Дори не мога да се сетя за някоя, която ми е направила негативно впечатление, но това, което много ме изненада бе, че има много току що завършили ученици. Много млади хора.

ИТ сферата е тази, която може да си позволи да развие България

Христо Симеонов е Solution Architect for RPA в пражкия офис на Adecco. Работи в Чехия от 14 години, но ето, че запазва връзката с родния Габрово и е ментор на отбора ЕкоКултура, финалист в тазгодишното издание на #Габрово Хакатон. Силно вярва, че градът може да бъде развит ИТ център, а думите му са красноречиви – “Make Gabrovo great again”.

Г-н Симеонов, представете се с няколко думи и разкажете как стигнахте до менторство на #Габрово Хакатон?

По рождение съм от Габрово, а висшето си образование изкарах във Варненския университет. Получих предложение за работа в Чехия от IBM и ме поставиха в отдела, който се казваше TIVOLI. Ако обърнеш думата, се получава “I Lov IT”. Като всеки завършил студент разбирах от всичко по малко. В продължение на 14 години бях на различни позиции. – техничар, focal point, Team Lead, Architect и т.н. Ставаше ми все по-интересно да научавам за бизнеса и да движа нещата, и имах различни хобита като coaching, start-up’s и други. Понастоящем съм в Прага и работя в Adecco – правя роботи. Към тях ме привлече автоматизацията – това е всяко нещо на компютър, което представлява повторяемо действие.

Щом сте от Габрово, имате по-специална връзка към хакатона?

Абсолютно, да. А и аз също съм участвал в различни стартъпи и ми харесва атмосферата да се събереш с хора и да създадете решение на даден проблем. Работил съм в големи корпорации, където нещата са малко по-тромави и тежки, и понякога имаш нужда от тази странична енергия, с която да направиш нещо. Когато разбрах за хакатона, ме поканиха чрез един от другите ментори. Аз доста се заинтересовах и изпратих CV-то си.

Разкажете повече за проекта на отбора ЕкоКултура, на когото сте ментор. Какво разработват те, каква е иновацията им?

Идеята им е много хубава. Едно от нещата, което въобще не ми харесва, а и затова правя и автоматизации, е “waste” – загубата. Хората не сме възпитани на рециклирането. Поне за мен това е сравнително ново нещо – когато бях малък нямаше такива идеи. Не използвахме наши торби в магазина, не си носехме наши чаши за кафе. Целта на проекта е свързан с това, да ни научи да рециклираме. Хората, събирайки боклук чрез платформата на ЕкоКултура, получават точки и това ги мотивира да продължават. Потенциалът е голям, защото рециклирането е вторичен ефект – ние не трябва да сме в тази ситуация и трябва да се стремим към минимизирането на отпадъците. С годините сме натрупали много количество боклук. С екипа ще се постараем да се случи така, че хора на плажа да събират фасовете, например, и съседното заведение, на което ги предоставят, да им даде безплатно лимонада. Heineken имат такава идея и получаваш бира. Ако градинката пред блока или съседната река е мръсна, то някой може да предостави 50$ Amazon карта, срещу почистване. По този начин доброволческият труд ще се възнаграждава.

Значи не става въпрос всеки да почиства след себе си, а хората да бъдат мотивирани да почистват след другите също? И знаейки, че ще получиш нещо в замяна, то всичко се променя…

Да. Това е хубаво и така трябва. Всеки трябва да има това съзнание да почиства след себе си и да създава по-малко боклук. В ситуацията, в която сме, винаги заварваме боклука, следователно трябва да има решение.

А как се разработва такава идея?

От технологична гледна точка, няма нещо много сложно. Имат web application, както и mobile. Със събирането на точки има и код, чрез който да получаваш тези т. нар. ваучери.

Колкото повече точки, толкова по-голяма награда ли означава? И от къде идват наградите, къде могат да се използват ваучерите?

Ваучерите идват от спонсорите. Например, аз съм компания за продажба на компютри. Продуктите ми имат код за намаление. По този начин, аз мога да работя с платформата и да се разберем, че срещу 10 точки, някой ще получи кода за намаление. Фирмите печелят от това, че рекламата, идваща от тяхната загриженост за околната среда, не е никак малка и не е нещо, което трябва да се подценява. Да кажем, че кафенетата и магазините могат да дават точки за това, че си си купил кафето в собствена чаша. Така спестяваш пластмасовата.

А как приложението разбира колко боклук е събрал даден потребител, че да му даде точки? Да кажем, почиствам зад блока ми. Как се разбира, че аз трябва да получа точки и колко?

Самото приложение има задачи, таскове, които имат определена стойност. Сканирайки кода, получаваш точки. Ако аз съм човекът, отговарящ за блока, се разбирам с платформата. Децата в квартала като разберат за тази промоция и че ще получат нещо, могат да почистят. Надявам се, няма след това нарочно да нацапат наново за още точки.

Какви са участниците в отбора ЕкоКултура?

Проблематичното в сегашната ситуация е, че сме се виждали само виртуално. Отборът е от четири човека и всички са млади – учат и работят. Засега сме на професионални отношения и за жалост няма да можем да се видим.

На базата на срещите Ви с тях, какви впечатления имате? Какви съвети им давате и какви трудности срещат?

Те трябва да кажат дали са доволни от мен. От моя страна им давам съвети да бъдат отдадени на това, което правят. Идеята е хубава, но е важно и изпълнението. Това също е насока, в която се опитвам да им помогна. Продуктът трябва да има стойност и ясно да се очертае какъв е проблемът, който решаваме.

Отговарянето на въпроса за стойността на продукта ще помогне след това и за продажбата? Самият бизнес би потръгнал по-лесно.

Винаги трябва да знаеш какъв проблем решаваш. Колкото по-голям е той, толкова повече клиенти може да имаш. Всеки проблем може да се насочи към различни решения.

Категорията, в която участват “КОД ЗЕЛЕНО” е изцяло с проекти с такава насоченост. Какво отличи ЕкоКултура от останалите?

Наблюдавах презентациите на останалите и имаше интересни идеи. Но ЕкоКултура притежаваха основата, имаха работещ mockup. Това е много важно за презентирането на един продукт.

Вие участвал ли сте на подобни състезания?

Няколко пъти съм участвал в различни стартъпи. Но ако аз правех такива неща, каквито и ЕкоКултура на тази възраст, сега щях да съм на съвсем друго ниво. За мен стартъпите са страхотно нещо, което подпомага поставянето на младите в екип. А и по този начин мислят върху проект, което е нещо много хубаво и важно за кариерата.

За всеки един национален ИТ пазар, стартъпите са едно от най-важните неща. Така държавата развива свой собствен продукт и енергията на създателите отива в това, а не в чужда компания.

Най-хубавото на стартъпите е, че премахват бюрокрациите, които идват от корпоративния или държавния сектор. Ти просто развиваш идеята си и всеки иска да ти помогне. Имаш енергията да решиш проблема колкото се може по-бързо. Това за мен е най-важното.

Не е като да се разхождаш с куп документи между институциите.

Или да имаш мениджър, който да ти задава хиляди въпроси. Всички са еднакво ангажирани и всеки един член на стартъп екип гледа да даде максимално много от своите знания, така че да помогне на идеята.

А какво е наблюдението Ви върху подобни събития в Чехия?

Има Стартъп уикенди и хакатони, да. Тук са нещо голямо и дори имам приятели, които само с това се занимават. Участват на различни хакатони, печелят и вземат пари.

Но не завършват продукта? Гледат към следващия хакатон?

И това го има. Но за да имаш идея и да работиш, ти трябват две основни неща – мотивация и вдъхновение. Ти трябва да имаш вътрешната нагласа, да искаш да развиеш нещо. Но и само с желание не става, защото трябват хора, които да ти помогнат от технологична гледна точка, както и от бизнес гледна точка – финанси, маркетинг и т.н. Плодовете на твоя стартъп обикновено идват след 5 години. Няма такова нещо, че за година да развиеш нещо перфектно. Има изключения, но не е популярно. В Китай всеки ден има около 10 000 нови стартъпа. Когато последно бях на такова събитие, организаторите имаха т. нар. “bullshit bingo”. Това е, когато всеки казва някаква дума, buzzword – Agile, Efficiency и т.н. Когато запълниш думите, казваш бинго. Та, организаторите правят такова “bullshit bingo” с идеите и се смеят на това, че почти винаги има идея за Tinder за кучета. Така че, да – има идеи. Те са в пространството. Но изпълнението им идва бавно.

Ако един стартъп е обединен само от програмисти, май е обречен на неуспех?

Поне от това, което съм видял, е важно да имаш поне двама души, които са вдъхновени от идеята. Единият да е бизнес настроен, другият технологично. Така имаш едно здраво ядро.

А как Ви се струва България на ниво идеи, организация, капитализация?

Бих казал, че от гледна точка на капитал и хора, имаме хубави кадри. Нищо, че много българи излязоха в чужбина. Ето и примера с Телерик. Има стартъпи, които правят впечатляващи неща. На мен лично не ми харесва, че повечето компании са концентрирани в София. Аз не съм голям фен на града, затова искам Габрово да се развие много, както и други малки градчета. Де факто, когато се преместих в Бърно, нямаше почти нищо, заведенията не бяха чак толкова много и хората не говореха английски. Сега, след 14 години, виждаме колко развит е ИТ секторът. Вкараха се много пари, дойдоха големи компании, хората искат да се развиват и Бърно вече има тотално различен облик. Защо такова нещо да няма и в България? С такива възможности, ако направим нов продукт, който да привлича работни места, тогава България ще се развие. Поне в насока на ИТ. От информационните технологии всички институции трябва да се страхуват. Ние сме независими от тях. Не вярвам, че някой политик или полицай ще спре хакер. Ние имаме среда, която ни позволява развитие. Виждаме какво става с Bitcoin в момента – независима среда. Не е лесно да си направиш банка и да раздаваш пари, нали? Докато Bitcoin идва от ИТ сферата. Няма проблем да създам нова криптовалута и да започна да “копая” вкъщи. Това е сферата, която може да си позволи да развие България.

С подобни инициативи като #Хакатон Габрово, а и силният Технически университет в града, определено всичко там се движи към по-добро.

Имаме и силна математическа гимназия, военен завод. Градът е индустриален и богат на история. Мото на Габрово е, че това, което другите говорят, ние го правим. Защо не? Защо Габрово да не е една нова силициева долина?

Възможно е. Звучи като име за проект – “Габрово 2030”, например.

Make Gabrovo great again!

Абсолютно. Да се върнем на хакатона. Какво ще търси журито в победителя? Кои качества ще имат най-висока стойност и ще натежат на оценката?

За мен най-важното е т. нар. “execution”. Как е направено, дали работи, какъв е потенциалът, така че да привличаш клиенти. Има и странични категории като иновативност, което е хубаво, но за мен по-важно е да има решен проблем.

Хубавото е, че след финала на тазгодишното издание, всички смятат да продължат работа по проектите си, защото вярват, че могат да ги изпълнят. Все пак, не е уикенд хакатон, а е формат, в чийто процес на работа, се убеждаваш, че може да стане нещо повече. Всички имат големи планове.

Абсолютно съм съгласен и аз съм на това мнение. Ние ще продължим да работим по идеята.

Интервюто е подготвено от медийния партньор на #Габрово Хакатон – DevStyleR

#Габрово Хакатон доказва наличието на много таланти

Ираван Хира е Country Managing Director и Sales Office Lead на Hewlett Packard Enterprise Bulgaria. Като човек на висока и отговорна позиция, той силно вярва в развитието на добрите и иновативни идеи, и точно това го поставя в ролята на ментор в #Габрово Хакатон. Неговият отбор KELVIN разработва приложение за сканиране на телесната температура – метод, който може да повиши личната здравна хигиена на хората, а и да послужи като ценен помощник в образната диагностика.

Г-н Хира, вие сте ментор в #Габрово Хакатон 2020. Какво Ви мотивира да се присъедините към инициативата?

Габрово Хакатон събира много млади и способни хора и най-малкото, което можем да направим, е да ги подкрепим чрез моето участие като ментор. Виждам огромен потенциал в участниците, което спечели симпатиите ми и същевременно ме мотивира да споделя моя професионален опит и съвети към тях.

Защо събитието #Габрово Хакатон е значимо? Какво означават подобни събития и доколко са важни за българската ИТ сцена?

Всяко едно събитие, което генерира такива идеи, е значимо. Наблюдавайки развитието на Габрово Хакатон, забелязвам, че надхвърля пределите на Габрово и столицата, което доказва, че има много таланти и инициативата продължава да се разраства всяка година.

Можем ли да кажем, че именно състезанията, конкурсите и хакатоните възпитават младите разработчици да мислят и работят в създаването на собствени проекти и продукти – нещо, което е от голямо значение за бъдещето на всеки един национален ИТ сектор?

Хубавото на Хакатона е, че се работи в конкурсна среда, тоест участниците имат уникалния шанс да усетят привкуса на състезателния характер в истинския живот. Категоричен съм, че също трябва да се мисли различно. „Различното“ не винаги е печелившо, но за сметка на това те кара да погледнеш света под друг ъгъл и да се замислиш за всички уникални възможности, скрити под шапката на технологиите и иновацията. Бягайки от тривиалните идеи и проекти, бъдещото поколение ще има много будни умове, което пък от своя страна ще ни донесе много различни, неочаквани и същевременно модерни продукти, услуги, мобилни приложения и високо технологичен начин на живот като цяло.
Третото по важност е хората от IT сектора да се фокусират не само върху техническата, но и финансовата част. Мащабното мислене ще доведе до добре обмислени решения с благоприятни резултати за бизнеса и хората, участващи в него. Картинката е много пъстра и многообразна, и човек трябва да знае кога да измести фокуса към правилната цел.

Ментор сте на отбора KELVIN. Бихте ли споделили впечатления от работата Ви с екипа му? Какви съвети им дадохте в процеса на съвместна работа?

Kelvin е един невероятно сплотен екип от трима младежи и тяхната цел е да разработят мобилно приложение за смартфони, което сканира човешкото тяло и показва чрез различни цветове предполагаемите зони на инфекция или вече засегнати такива. За мен тяхната работа е изключително важна и релевантна спрямо борбата срещу COVID-19 в настоящата ситуация в страната и по света. Също така, екипът на Kelvin е изграден на базата приятелство и общи цели, което превръща работния процес в удоволствие и това си личи от километри. Момчетата имат голям хъс и според мен това е бил ключът към успешната разработка на мобилното приложение. По време на виртуалните ни срещи винаги се говореше за иновативни идеи, чрез които да се излезе извън рамката на познатото. Те са откриватели и изследователи с колективен дух, и точно това ще им помогне да бъдат успешни в бъдеще.

Можете ли да разкажете за проекта KELVIN и защо смятате, че е важен? В такива платформи ли се крие бъдещето на диагностиката и повишаването на личната здравна хигиена?

Сегашната ситуация около коронавируса показа основните проблеми на човечеството – здравеопазването и цифровизацията (телемедицина). Келвин обединяват и двете, което прави приложението им иновативен инструмент за решаване на проблеми от този тип. Обръщайки поглед назад, виждам 6 месеца през които човечеството пренареди важните неща за оцеляване и сложи здравето ни и това на нашите близки като топ приоритет. В момент на глобална пандемия, отбор Kelvin мобилизира своите усилия и създава приложение, с което да помогне във всеобщата борба с вирусите. Доколкото бъдещето е на подобен вид технологии, аз самият вярвам, че личната хигиена зависи единствено от нас самите, но приложения като това на Kelvin ни помагат във възпитаването на добри хигиенни навици.

В разговор с Георги Къдрев и Георги Костадинов забелязах, че и двамата изключително много Ви похвалиха като ментор. Казаха, че сте приел проекта като личен. На какво се дължи това?

Техният хъс и желание за успех. Те наистина вярват в този проект и ме заразиха със своята вяра. Момчетата притежават вниманието към детайла, което беше много важно за мен като ментор. Не на последно място, вярвам че в хора като Георги Къдрев и Георги Костадинов се крие светлото бъдеще и за мен беше удоволствие да ги подкрепя. Като подкрепям тях, аз подкрепям бъдещето на моите деца и бъдещето на децата в България.

Вие сте мениджър с дългогодишен опит, част сте от HPE още със стъпването на компанията на българския пазар. Може ли да споделите с нас какво се промени за тези повече от 20 години? Какъв е погледът Ви върху развитието на българския пазар?

Изцяло се е променил. Преди 20 години ИТ не беше приоритет, напротив, беше по-скоро спомен от миналото, носталгия по великите специалисти от „онова време”. За тези 20 години България успя да се върне при технологичните лидери. Убеден съм, че това е правилната посока и ние ще се наложим не само като регионален фактор, но и ще се наредим заедно със световните лидери от Америка, Сингапур, Китай.

По какъв начин е важно за един малък и ограничен пазар като българския, наличието на световни конгломерати като Hewlett Packard Enterprise?

Тук е важно, че се учим от другите. В свят без граници като днешния, Hewlett Packard Enterprise идва със своята култура и ние черпим знания от тях. В същото време, български специалисти се наложиха на българския пазар и успяха да покажат, че ние също сме способни. От наша страна допринасяме с адаптивност, упоритост и сме предразположени да учим бързо.

В какви инициативи и проекти, подобряващи българската ИТ екосистема, е участвала компанията през годините? В какви бихте се включили в бъдеще?

Помагаме на образованието. Ние сме активен партньор на водещи български университети. Предоставяме не само техника, но и знание. Също така работим с учените от БАН, които използват в изследванията си нашия суперкомпютър Авитохол. Не на последно място, даваме поле на изява на стартъп компании чрез участието ни в хакатони и състезания, а тези, които имат знанията, получават възможността да ни допълнят в работния процес.

Интервюто е подготвено от DevStyler.

Целта на KELVIN е заболяванията да се улавят навреме

Представяме ви Георги Къдрев и Георги Костадинов от проекта KELVIN, финалист на тазгодишното издание на #Габрово Хакатон. Те разработват приложение, което, използвайки термална камера, може да направи топлинна картина на различните зони на човешкото тяло. Проследявайки дори минималните температурни промени, продуктът служи за превенция на множество заболявания и е способен да бъде полезен инструмент за целите на образната диагностика.

Разкажете за себе си и продукта KELVN.

Георги Къдрев: Аз съм един от основателите на компанията Imagga, занимаваща се с изображения. Това, което ни доведе до участие на хакатона бе проектът KELVIN, който разработваме заедно с медицински експерти. Той представлява приложение, работещо заедно с термална камера, прикачена към телефона и позволява сканиране на температурата на човешкото тяло. Като част от #Габрово Хакатон, активно разработваме функционалностите на KELVIN.

Георги Костадинов: Заедно с Георги Къдрев и Крис Георгиев участваме в състезанието с този проект, като аз специално съм Head of AI. Имам 15 години опит в софтуерното разработване и 10 години опит с изкуствен интелект и всичко, свързано с машинното самообучение.

Да започнем с това, че вие сте в ИТ сектора от доста години, работите в успешна компания. Прави впечатление, че доста от участниците на хакатона са тъкмо завършили образованието си. Какво предизвикателство видяхте във включването ви с този проект?

Георги Къдрев: KELVIN е експериментален проект за нас, който започнахме единствено в свободното си време. Разбира се, част от ML експертизата, която имаме, идва от работата ни в Imagga. Специално за хакатона, получихме покана, която решихме да приемем. Разработваме мобилното приложение като нещо, за което не взимаме заплати и се разграничава от работата ни в Imagga, където съвсем не правим такъв тип разработка. Но осъзнаваме, че самото приложение KELVIN е добро от чисто хуманна гледна точка и е важно да получи повече публичност и обществена, и институционална подкрепа. Стойността на проекта е много висока в рамките на превантивната медицина.

Как всъщност функционира приложението от техническа гледна точка?

Георги Костадинов: Самото приложение се състои от два компонента. Софтуерен и хардуерен. Вторият представлява самата термална камера, която може да се свърже с устройството чрез порта за данни или чрез Wi-Fi мрежа. Веднъж направена връзката, софтуерният компонент има възможността да получава данните от термалния сензор – да ги обработва и анализира, като сложността тук е в обработката на сурови данни. Имаме няколко стъпки. Първата се състои в цветовото сегментиране, така че да може различията в температурите на тялото ясно да се отличават. За целта използваме една медицински валидирана термална палитра, която ясно отличава различните топлинни зони на тялото. Важно е да се отбележи, че температурата на лицето е сравнително еднаква, но използвайки термалната палитра, ясно можем да откроим дори минимални разлики от типа на 0.1 градуса. След направата на термалната снимка, информацията бива анализирана от AI и ML, като алгоритмите, които използваме са едни от най-добрите в областта на образната диагностика и са се доказали през последните години като едни от най-точните, използващи се в асистирането на всякакъв вид инструменти и устройства за диагностициране на различни заболявания. Това са изкуствените невронни мрежи и в частност комуникационно-невронни мрежи, които са наистина специализирани алгоритми в обработката на изображения и като цяло на сензорни данни, каквито са и тези на термалния сензор. Така можем да постигнем изключително голяма точност в генерализирането и моделирането на информацията, с която работим. Използвайки този алгоритъм, той започва да открива разликите, които твоята термална снимка има от тази на някой здрав индивид. На базата на разликите, в зависимост от зоните на тялото, се случва т.нар. превантивно диагностициране и разпознаване на конкретно заболяване.

Георги Къдрев: Друга част от приложението е, че може да се създават много различни профили, което значи, че приложението позволява използване както в домашни условия, така и в лекарски кабинет. Не е задължително да се заснема единствено собственикът на устройството. В самата профилна страница се виждат различни данни, които могат да се редактират – демографски данни, ръст, тегло, съпътстващи заболявания и др. Ние предвиждаме и възможността да ги използваме и за самообучение, а не само за разпознаване на определени състояния, тъй като там вече отиваме в сферата на сертифициране на устройство или софтуер за диагностика. За тази цел трябва и да се опишат всички хардуерни компоненти, дори и модела на телефона. Откъм техническа трудност, основната е тази, свързана с работата с SDK.

Георги Къдрев: Това е крайната ни цел, като един вид аларма или нотификация. Ако приложението забележи някаква промяна от стандартното състояние, самият човек ще бъде подканен да потърси лекарска намеса или грижа. Това може да се използва и в контекста на коронавирус и различни респираторни инфекции и отклонения. В бъдеще мислим да разширим функциите и да ги насочим и към различни онкологични заболявания, тъй като част от туморите се виждат много лесно на термокамери, особено ако са повърхностни, тъй като променят температурата. Обмисляме и възможност за спортни травми, прегряване, напрежение на ставни мускули, опасности от разтежения, скъсвания и др. Ние решихме да се занимаваме с това, защото то е комбинация от уред, леснодостъпен и портативен, и софтуер, който да предостави разширение на методите за образна диагностика в комфорта на собствения дом на потребителя. Това е много важно, защото значителен брой хора се притесняват да посещават болници във връзка със зарази, потенциално некоректно отношение и др. Не искам да засегна някого, но когато става въпрос за здраве, мизите са по-високи и рискът, който човек чувства е по-голям. Също така, хората често отлагат ходенето на лекар и аз също не съм изключение. Това отлагане може да доведе до доста по-сериозни задълбочения на проблема. Идеята е, че какъвто и да е страхът от посещение на болнично заведение, ние искаме да помогнем по някакъв начин хората да получават някаква първоначална индикация на състоянието си. Наистина се виждат неща, които сякаш се случват в паралелна вселена – тази на кръвообращението ни и свързаното с нея термално разпределение в тялото.

Георги Костадинов: Една друга част като технологично решение за бъдещо развитие на проекта, е разширението му като платформа за телемедицина и телемониторинг. Както и Жоро спомена, много хора по цял свят или изпускат профилактичните прегледи, или просто ги е страх и не се явяват. Затова една от нашите мотивации е KELVIN да се превърне в платформа и да може да се снимаш в удобствата на дома, както и да притежаваш директна връзка със своя личен лекар, на когото да предадеш всички събрани данни на текущото си състояние. На тази база, лекарят може да предписва лекарства и съответна дозировка, като тук може да се ползва в различни ситуации – за целите на профилактиката или за целите на пост терапевтичното лечение, като например лечение на травми. Случаи, в които се изисква редовно посещение на медицински експерти. Това може да се случи посредством платформата. Ние целим да превърнем профилактиката и ранното диагностициране в една изключително здрава основа на новата и модерна медицина.

Споменахте COVID-19. Можем ли да кажем, че покрай тази пандемия, разпознаването на болести чрез телесна температура някак стана модерно, а и започна да се гледа на него като на нещо наистина по-сериозно?

Георги Къдрев: Със сигурност, въпреки че единствените начини за диагностика на база на термокамери, а и наблюдение, може да се случи в болнична среда. Докато нашата идея е да изкараме този метод и да го предоставим в ръцете, джоба на хората. В някакъв момент тези термокамери могат да бъдат и вградени в самия телефон. Вече има такива устройства, но те са малко повече за любители на военното дело или на приключенията, в които се ориентираш на тъмно с термокамери. Другото, което стана много популярно е съществуващата от 20 години ориентировъчна концепция за наблюдение на повишена телесна температура по летища и обществени помещения. Но там се хващат хора, които вече са покачили телесна температура. Има две фундаментални разлики с нашия подход. Едната е, че в отворено помещение с много движещи се хора има около 70% прецизност. Втората е, че нас не ни интересува абсолютната телесна температура. Ако тя се е качила много, за определени заболявания това е прекалено късно. Това значи, че заболяването вече е налице. Докато ние искаме да го хванем в процеса на симптомите. Когато има някакъв вид възпаление, тялото доста дълго време компенсира и повишава температурата си само локално. Чак когато се стигне до усложнение, тогава имаме цялостно покачване на телесната температура. Това означава, че доста системи са приключили с правилното си функциониране и тялото преминава в режим на аварийно управление, така да се каже. Затова искаме да улавяме проблеми в дистрибуцията на топлината, още преди да се е стигнало прекалено далеч. А и има състояния, които не са свързани с покачване на температура, но все пак имат своя термален отпечатък. Например, аз имах песъчинка в бъбрека, която постфактум разбрах, че съм изкарал. В зоната на бъбрека например, има изстудяване, свързано с факта, че там има спазъм. Кръвта се изтласква и мястото остава по-студено. Още тогава това нещо можеше да види с термокамери. Този пример бе и една от причините да решим, че трябва да направим нещо по въпроса за автоматизиране на процеса.

Предполагам и двамата сте на мнение, че точно това е бъдещето на подобряване на личната здравна хигиена сред хората?

Георги Къдрев: Смятаме, че технологичният компонент, който е нетривиален, свързан с анализ на термална снимка, може много да подобри процеса на самонаблюдение за някои състояния. Представяме си, че решения, които позволяват почти автоматично прихващане и диагностициране, могат да помогнат много. Със сигурност термалната диагностика не е панацея. Има състояния, които не могат да бъдат хванати по този начин, за съжаление. Напоследък ни питат дали може приложението да послужи за хващане на рак на белия дроб. Но белите дробове са в гръдния кош, който е преграда, а има и мускулна маса, и мазнини. Поради тази причина, състояние на бял дроб трудно може да се хване чрез камера, тъй като тя снима повърхности, не минава през тъкани. Но пък топлината се предава през тъкани, така че косвено може да се установи нещо. Но пък рак на гърдата е точно такова заболяване. Млечните жлези при жените са изключително издадени напред и тук диагностиката може да е по-точна. Профилактиката при онкологичните заболявания е много важна. Идеята е да не се изпусне симптом за няколко дни и да се развие тежка инфекция – бронхопневмония, да речем. За други заболявания пък, не трябва да изпускаш месеци, защото шансът за оздравяване спада.

Георги Костадинов: Ако ракът да гърдата се хване в много ранен стадий, първите месеци, то тогава шансът за оцеляване е над 95%. Но колкото повече се забавя хващането на това заболяване, съответно шансът пада надолу. Това е изключително важно – такъв тип заболявания да биват уловени навреме и това е цялата мотивация на целия проект.

Да се върнем на хакатона. Как протича работата с вашия ментор г-н Ираван Хира?

Георги Костадинов: Той е изключително добър ментор и е много наясно с технологиите и нещата, които ние работим. Неговите съвети винаги са били изключително ценни и начинът по който протичат сесиите ни е да му предоставим цялостната информация за проекта, бизнес частта, технологиите и др. Той ни съветва с конкретни идеи и обратна връзка относно това, как можем да развием някоя част или как да маркетираме KELVIN, по кои канали да се случи това. Използвали сме всеки негов съвет за подобрение на нашите бизнес план и стратегия.

Георги Къдрев: Аз имам лични впечатления от него, от едно събитие на HPE, в което участвах. Тогава той ме впечатли с концептуалните си знания в областта на AI и определено го смятам за визионер в тази сфера. Радвам се, че имаме него за ментор, тъй като нашият проект е около 90% ориентиран към изкуствен интелект.

Георги Костадинов: Много е хубаво да имаш изключително опитен ментор, а още по-хубаво е да имаш изключително опитен ментор, който да вземе проекта и идеята присърце. Ираван е точно такъв човек и започна да мисли активно наравно с нас.

Предполагам, че когато човек като него е ментор на такъв хакатон, това говори много за стойността на конкурса.

Георги Костадинов: Абсолютно. Моето мнение е, че хакатона е на много високо ниво, организацията е изключително добра и до този момент не сме имали никакви проблеми. Нашето мнение за #Габрово Хакатон е само и единствено позитивно.

Има и възпитателна цел, защото не всеки е имал възможност да участва в проект, комбинирайки технологична и бизнес част, а това означава, че участниците занапред ще бъдат все по-смели със своите идеи.

Георги Костадинов: Най-хубавото е, че хакатонът ти дава възможност за връзка с изключително опитни хора от ИТ сферата в България, които са минали по подобен на твоя път – идеи, проекти, стартъпи и т.н. Обратната връзка, която те ти дават е изключително ценна за оформянето както на идеята ти, така и на теб самия като личност. Това състезание отваря много врати, независимо дали спечелиш.

Георги Къдрев: Искам да добавя също, че ние сме били на доста различни хакатони като участници, спонсори и т.н. Но тук случая е друг, защото не се провежда в рамките на един уикенд в някакво затворено помещение, в което хората ядат пица и пият Red Bull. Този формат е чаровен и създава различна енергия, но в случая хакатонът е нещо дългосрочно и хората могат да отделят време да разработят концепцията и да я обсъдят с менторите. Това също е една от причините да се съгласим да участваме. За нас KELVIN е проект, който движим в свободното си време и хакатонът бе добра възможност.

А и сега всички участници ще си тръгнат от него с продукт, защото са имали време да го разработят. В хакатоните от 2, 3 дни не е така. Там се стига общо взето до ниво идея.

Георги Костадинов: За мен продължителният вариант на такъв тип хакатони е много по-подходящ, защото тук реално се създава продукт. Не се създава проект, който да покажеш на журито и да спечелиш награда. Тук работата е от 0% до 100%. И не включва само техническата част, а включва и бизнес частта – план, анализи, конкретни връзки с бъдещи клиенти. Дори евентуално можеш и сделки да направиш покрай хакатона. Накрая ти приключваш не със завършен проект, а със завършен стартъп, който след това е изцяло в твои ръце да го продължиш.

В тази връзка – какво е бъдещето на KELVIN? Как виждате развитието след края на хакатона?

Георги Къдрев: Със сигурност ще положим максимално големи усилия този проект да изпълни мисията си. На всяко едно състезание има ограничен брой победители, различни критерии и т.н. Но за нас това да спечелим не е най-важното. Разбира се, бихме се радвали да сме сред победителите, но самата възможност и тази среда, която се предоставя за устойчиво развитие на един бъдещ проект, със сигурност ще използваме занапред. Ще използваме тласъка на енергията от #Габрово Хакатон и продължаваме да разработваме KELVIN. Със сигурност ще задълбочим в определени функционалности и тепърва имаме да провеждаме събиране на данни за целите на машинното самообучение. Може би ще се стигне и до някаква сертификация като медицинско устройство. За малкия период от време, имаме и доста интерес от външни компании за сътрудничество. Искрата, която имаме в момента, ще използваме за разпалването на един голям пожар и се надяваме, колкото и наивно да звучи, че този проект има потенциала да достигне до световни мащаби. Както всеки има термометър или апарат за кръвно, така всеки да използва KELVIN.

Георги Костадинов: За нас KELVIN е обществено значим проект и искаме да го доразвием независимо от резултата на хакатона. Това ще се случи в няколко насоки. Технологично да достигне максимум, да събираме още много данни, да достигнем до клиники, да достигнем до по-големи компании и т.н. Това не е проект само за хакатона, а е проект, който искаме да установим не само в България на национално ниво, но и на световно.

Материалът е подготвен от медийните партньори на #GabrovoHackathon – Devstyler.

Наближава финала на #GabrovoHackathon

Две седмици преди края на #GabrovoHackathon участниците са на финалната права за подготовка на своите мобилни приложения, които ще бъдат представени пред публика и жури на 12 септември 2020 г. от 10.00 часа в зала „Възраждане“.

Напълно сформирано вече е и 7-членното жури, което ще оценява предложенията по предварително изготвени критерии. Представяме ви неговият състав:

Таня Христова

Кмет на Община Габрово, която вече трети мандат работи в партньорство с бизнеса и образованието за по-благоприятни условия и подкрепа за развитие на Габрово като привлекателно място за бизнес, живот и реализация. Част от тези усилия е и инициативата Gabrovo Innovation Camp, чието пето издание е #GabrovoHackathon.

Светлин Наков

Софтуерен инженер, ръководител на софтуерни и IT проекти, преподавател по информационни технологии, програмиране и разработка на софтуер, ИТ консултант, предприемач и разработчик на уеб, мобилни, настолни и сървърни приложения,вдъхновител на хиляди млади хора по пътя им към професията „софтуерен инженер“.

Леона Асланова

Експерт и консултант по иновации, с над 15-годишен професионален опит, основател на Innovation Starter, първата специализирана агенция за иновации в България, на форума за иновации Innovation Explorer и на Академия за иновации (най-голямото публично-частно образователно партньорство у нас, отличено с редица награди за образователен проект), съвместно с водещите университети в България.

Владимир Тодоров

съдружник в софтуерна фирма Grafixoft с над 20-годишна история и 100 човека персонал и един от собствениците на фирма „Сиентиа“ АД – сертифицирана за проекта си „Софтуерен инженеринг в Габрово“, със сертификат за инвеститор клас „А“.

Зорница Дженкова

Учител по информатика и информационни технологии в ПМГ “Акад. Иван Гюзелев” и ръководител на отбори в Националните състезания по информатика и информационни технологии.

Мартин Заимов

Изпълнителен директор и председател на борда на директорите на Регионален фонд за градско развитие., ръководител на българския валутен борд от 1997 г. до 2003 г. с голям личен принос за финансовата стабилизация на страната, след кризата от 1996 г. и дългогодишен опит в управлението на инвестиции в дялове на малки компании и в недвижими имоти.

Васил Георгиев

Роден в Габрово. Завършил СА „Димитър А. Ценов“, гр. Свищов, специалност „Маркетинг“. Към настоящия момент работи в отдел „Проекти и икономическо развитие“, Община Габрово. Притежава над 10 години опит в областта на UI/UX дизайна; Full stack web/app development; Linux server administration.

Шестте отбора финалисти в състезанието: ЕкоКултура, Komitet.bg, Kelvin, GuardNet, GabrovoIsTheBest и CultureSquad ще се борят за голямата награда от 10 000 лева, осигурена от Община Габрово и габровските фирми Сиентиа АД, Графиксофт ООД и Стемо ООД. Отборът, класиран на второ място в състезанието ще получи наградата на Андрей Новаков – посещение на Европейския парламент, а третият ще има възможност да се наслади на уикенд в Боженци, осигурен от МАИР „Боженци“. За останалите три отбора са подготвени комбинирани билети за посещение на туристически обекти в Габрово.

Община Габрово благодари и на останалите партньори на инициативата: Технически университет – Габрово, Европейски информационен център „Европа директно“ – Габрово, Хюлет Пакард Ентърпрайз, SoftUni, Лирекс БГ, Училищна Телерик Академия, FFW България, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ЕМО „Етър“, Интерактивен музей на индустрията и медийният партньор DevStyler.

В лагерите за социални иновации се раждат новите предприемачи

Карел Вандерпортен от Главна дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (DG GROW) на Европейската комисия беше сред официалните гости на Лагера за иновации Габрово 2018 г. Той не се поколеба да вземе участие в предизвикателството „Бизнес и социално предприемачество“. Преди да отпътува от Габрово представителят на DG GROW сподели каква е разликата между социалното предприемачество и традиционните бизнес практики, набеляза ключовите стъпки при стартирането на социални иновации и инициативи. Заедно потърсихме отговор на въпроса доколко хората са „социални същества“ и дали нашето съвремие не е засилило проблема за алиенацията между тях.

В: Какво прави социалното предприемачество толкова важно и ценно, сравнено с традиционните бизнес практики?

О: Преди всичко, не бих казал, че всяка традиционна бизнес инициатива всъщност не е или е социална. Това е много важна забележка, защото в първия ден на лагера видях различни дискусии, които показват ясно, че много традиционни бизнес компании в Габрово се интересуват как да станат по-социални или да направят нещо за местната общност, въпреки че не знаят как и какво. Най-малкото те са отворени да добавят социален елемент в бизнес модела си, което е много добро нещо и много добра основа за сътрудничество със социални предприемачи. Все пак, ако искаме да говорим за социални предприемачи, това все още e нещо различно. Традиционните компании искат да печелят колкото е възможно повече и както споменах по-горе, те понякога се опитват да дадат социална добавена стойност.

При социалните бизнес компании работи точно обратния принцип – за тях на първо място в бизнес модела им най-важна е социалната добавена стойност или социалното влияние. По тази причина те искат да започнат бизнес, който има социално влияние и генерираната печалба да се използва, за да подкрепи тази мисия. Социалните бизнес компании имат нужда от същия набор от предприемачески умения, който те използват, за да служат на дадена социална цел. Това е основната разлика, но в зависимост от историята и местния контекст съществуват много понятийни разновидности.

Нещо много важно, което трябва да спомена, е социалната икономика. Една от основните характеристики на социалната икономика е моделът на управление и бизнес организацията. При социалната икономика, служителите и членовете на социалните бизнес компании могат да бъдат съсобственици на компанията. Това означава, че може да има различни правила на управление за демократично участие в разпределянето на печалбата на компанията. В Европа съм виждал толкова много варианти на социална икономика и социални бизнес компании, като при всички тях тези характеристики са смесени, а в повечето време са добавени някои местни особености.

В: Какви са ключовите стъпки за някой, който иска да започне осъществяването на социална инициатива или иновация, какво той/тя трябва да знае?

О: Първо, трябва да имате добра идея! Това разбира се е най-трудната стъпка. Според мен такива лагери за социални иновации са много добър пример как да се предизвикат и задействат нови предприемачи. Забелязах, че особено младите потенциални предприемачи се задействат от нови идеи и интуиция. Методологията дава друг поглед върху дадено предизвикателство и ти позволява да видиш определени предизвикателства по друг начин и да намериш нови решения за тях. Разбира се тази методология също е малко трудна, защото изисква отворен поглед и възможност да мислиш извън очертаните рамки, да мислиш нестандартно. Забелязах, че в някои случаи участниците се включват с ясна идея или решение, което обаче се намира дълбоко в главите им. Това може да бъде добро решение, но то може и да ги направи също така слепи за алтернативи. Точно тук е мястото на лагера за социални иновации, който трябва да помогне и да ги направи важни и полезни.

За щастие, лагерът също така помага с други аспекти като разпределянето на заинтересовани страни и развитието на бизнес модел: с кого искате да си сътрудничите, нуждаете се от бизнес партньори, от предлагане и търсене. Както споменах, социалната бизнес компания трябва да бъде също така устойчива и рентабилна – искат да продадат нещо, искат да има печалба – важно e да планират това в бизнес модел. Ако произвеждате продукт, който просто има качеството да бъде социален, но никой не се интересува от него, вашият бизнес ще се провали. Може би в началото хората ще го купуват, но това най-вероятно няма да трае дълго. Ето защо социалната бизнес компания трябва да продава или да прави нещо, което се търси, което е пазарно ориентирано.

Разбира се нуждаете се от пари. Финансовата рамка е важна – старт-ъп капитал (т.е. на възникнала компания), микро заеми и нарастващия капитал са, както за всеки друг предприемач, изключително важни и за социалния предприемач. Тук забелязахме специфичен проблем за тях. Поради тяхната социална цел, много финансови институции не са истински готови да дават заеми за техния бизнес или старт-ъп начинание. Те са разглеждани като „твърде рисковани“, „с по-голям риск“. И ето тук Европейската комисия се опитва да помогне – например с фонда ЗиСИ – Програма на ЕС за заетост и социални иновации (EaSI – EU Programme for Employment and Social Innovation). Фондът ЗиСИ (EaSI) предоставя финансови гаранции на финансови институции като кооперативи или социални банки, които от своя страна предоставят микро кредити на социалните предприемачи. Трябва да призная, че все още имаме много работа в тази посока. Обхватът и достъпът трябва да бъдат разширени и затова трябва да си сътрудничим с много заинтересовани страни като национални правителства, регионални и местни власти. Мисля, че това е изключително важно.

Друг важен момент е законодателството. Някои страни имат добре развито законодателство за социални бизнес компании, кооперативи, общи дружества и всички други видове в рамките на социалната икономика. Въпреки това, много страни нямат такива рамки, които да подобрят развитието на социалните бизнес компании или законно да ги разпознават. Ето защо ЕК споделя най-добрите си практики и повишава осведомеността за развитието на правната рамка за социалните бизнес компании.

В: „Социални същества“ ли са хората или са отчуждени един от друг?

О: Може би съм малко пристрастен, за да отговоря на такъв въпрос. През последните месеци посетих много различни страни. Говорих с толкова много социални предприемачи и висшестоящи лица, отговорни за вземането на важни решения, които искат да ги подкрепят. Така че не мога да заявя друго впечатление.

Gabrovo Green Accelerator с награди за всички финалисти

АНДРЕЙ НОВАКОВ ЗА ПОРЕДНА ГОДИНА ПОДКРЕПЯ СЪБИТИЕ НА GABROVO INNOVATION CAMP

Известни са имената на финалистите в Gabrovo Green Accelerator

15 СТАРТИРАЩИ КОМПАНИИ СЕ РЕГИСТРИРАХА В ПРОГРАМАТА GABROVO GREEN ACCELERATOR

INNOVATION EXPLORER 2021