Лагерът за иновации в Габрово търси решения за по-устойчиви градове

Под мотото „Устойчиви градове“, над 150 участници от страната и чужбина, от средите на академичната общност, публичните власти, индустрията и неправителствения сектор работиха върху четири предизвикателства, пред които е изправен и самият ЕС, а именно Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете; Мисия климатично неутрални и умни градове; Младежкото предприемачество в дигиталната ера; Междурегионални партньорства за силно предприемачество.

Кметът на Габрово и председател на Комисията по социална политика, образование, заетост, научни изследвания и култура (SEDEC) на Европейския комитет на регионите Таня Христова определи лагера за иновации като инструмент за идеи и решения, които да правят градовете по-устойчиви, а средата – приобщаваща и подкрепяща реализацията на мечти.

Участниците имаха три дни, за да намерят конкретни решения на петте предизвикателствата. По време на дискусиите, те видяха Габрово като „място с огромен потенциал“ и „град, в които нещата се случват“. Пожелаха да покажат „как се раждат невероятните идеи“ и да докажат „че Европа е във всеки град“.

А най-младите лагерници получиха доза адреналин и мотивация за истински полет на мисълта от военния пилот и световен рекордьор Николай Калайджиев. Вдъхновени от това те предложиха връзката между успешните бизнеси и габровските младежи да се стане факт чрез 12 месечен план за изпълнение на подкаст. Целта е създаване на младежка предприемаческа общност, която да разчита на подкрепата на габровския бизнес. Тяхната идея вече набира скорост чрез Младежки център – Габрово. Решенията по темата „Младежкото предприемачество в дигиталната ера“ включват също стартов пакет обучения за образователна, менторска и правна подкрепа, като бяха поканени да ги осъществят чрез Регионален иновационен център „Амбициозно Габрово“.

Групата, която атакува „Между/Регионално партньорство за силно предприемачество“ инициира създаването на експертен екип за сътрудничество в областта на иновациите с локация в Габрово. Той ще бъде звено за подкрепа и координация, и двигател на съвместни проекти между съществуващи компании, Технологичния парк към Технически университет – Габрово и други заинтересовани.

Габрово е един от 100-те града, включени в Мисията на Европейската комисия за климатична неутралност до 2030 г. Това бе причина да има отделно предизвикателство на тема „Мисия за климатично неутрални и умни градове“. Неговият отбор поиска осъзната промяна в поведението на различните обществени групи, която да щади околната среда и природните богатства. Предложено бе сключване на Зелена сделка с габровските училища, домакинства, бизнеси и институции, като ще бъде основан и присъждан „Еко етикет за климатична неутралност“.

„Новият европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете“ беше другата голяма задача пред Лагера за иновации. Темата вдъхнови две работни групи.

Първата разработи шест стъпки за градско възобновяване на най-стария квартал на Габрово – Шести участък, които да се реализират през следващите шест години.

Втората вложи усилия в концепция за създаване на Център за съвременно изкуство Кристо и Жан Клод в Габрово, който да добави стойност към идентичността на Габрово. Идея се допълва от организация и провеждане на Gabrovo Art Festival и създаване на споделена визия и политика за изкуството в публичната среда.

За първи път лагерът беше комбиниран с международен семинар за разработване на системни иновации за устойчивост на градовете като част от Платформата за обмен на знания на Европейската комисия. В него се включиха представители на Европейския комитет на регионите и Генералната дирекция за изследвания и иновации на ЕК.

Тази година Лагерът за иновации бе част от инициативата на Европейската комисия „Науката среща регионите“ #EUsci4Regio и се случи с подкрепата на Съвместния изследователски център към ЕК, Европейския комитет на регионите и други партньори.

Иновационният лагер в Габрово стартира през 2016 г. по идея на тогавашния президент на Република България г-н Росен Плевнелиев и председателя на Комитета на регионите в ЕС г-н Марку Маркула.

Събитието има широк международен отзвук и вече се споделя като успешна практика. С него може да се запознаете на официалния сайта на Gabrovo Innovation Camp 

Филип Бояджиев: „Шести участък“ е едно страхотно място, с огромен потенциал. Такова е и цяло Габрово!

Филип Бояджиев по професия е графичен дизайнер. Освен това е и преподавател и консултант в сферата на визуалните изкуства. В рамките на Лагера за иновации, той е част от групата „Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете“, чието предизвикателство беше свързано с възможностите за развитие на квартал „Шести участък“.

Каква е Вашата оценка за Лагера за иновации?

За мен беше много вдъхновяващо, много интересно да се срещна с различни професионалисти от различни сфери. Оценката ми със сигурност е позитивна, няма как да не е. Просто преживяването беше много приятно, много сплотено. Смятам, че беше и много полезно, тъй като излязоха много интересни неща.

Кои бяха трудностите, които срещна групата при разработването на Вашия прототип?

„Шести участък“ е едно страхотно място, с огромен потенциал. Всъщност, аз цяло Габрово смятам за такова. Където погледнеш, има неразработена възможност, което е страхотен старт! Аз, със сигурност, не го приемам за минус. А предизвикателствата на „Шести участък“ може би са в това какво точно да се случи с него. Това е може би най-сложното нещо за мен, което излезе. Тъй като не смятам за правилно да решаваме „на маса“ какво точно да стане и да го налагаме на гражданите – било то на „Шести участък“, или на Габрово като цяло. Моят съвет е да има по-задълбочено проучване от какво има нужда градът и от неговите традиции, корени да излезе нещото, което ще се случи в „Шести участък“.

Сред мерките, които сте набелязали, има ли такава, която може да се превърне в „препъни камък“ за осъществяването на идеята Ви?

Първият препъни камък ще бъде намирането на въпросния общностен мениджър, който е една мултиспектърна позиция и през цялото време ние мислихме какъв трябва да бъде този човек. Излезе, че той трябва да съвместява доста различни неща в себе си. Това всъщност е първата мярка – изграждането и стартирането на екип, който да бъде специално за „Шести участък“. Може би половината от екипа трябва да е общински, а останалата половина да е от външни експерти, тъй като проучванията показват, че гражданите нямат особено доверие към институциите като цяло, не към общината. Това нещо трябва да се промени, ако искаме някакъв устойчив модел. Според мен трябва да се изгради един екип с възможности, който да включи живущите, да включи общността като цяло и да върви заедно напред.

Кои са другите мерки, които набелязахте?

Има финансова мярка, която е изключително важна – свързана е с възможностите за финансиране – дали това ще бъде общинско, европейско или друг тип финансиране. Имаме развитие на градската среда, по-скоро в частта реновиране и опазване на културно-историческото наследство под формата на сградния фонд, който е това наследство на „Шести участък“. Също така имаме комуникация, без която няма как да мине цялото това нещо, защото се оказва, че много хубави неща се случват на много места, но като цяло са зле комуникирани и това води до там хората да смятат, че нищо не се случва. Аз дори, когато бях тук по време на работилница лятото, чух една жена да говори с нейна приятелка по телефона и да й казва, че в Габрово нищо не се случва. А през това време тече проектът „10 дни култура в Шести участък“…

Не на последно място беше и културен обмен, в който, освен експерти от страната и чужбина, трябва да се ангажира и местната общност. Аз смятам, че един такъв екип, който би могъл да ангажира местната общност и външни експерти, би бил успешна практика.

Доколко постижимо е след 6 години Шести участък да има нов облик?

Имам опит със Столична община и с общинския начин на мислене и смятам, че, ако има политическа воля, тъй като в крайна сметка всичко опира до това, всичко е реализуемо. Виждаме в Търново как нещата се случват, както и на други места из България. Шест години въобще не са кратък период от време и смятам, че, дори за по-кратко, би могло да се стартира и то доста успешно с една такава инициатива. Защото, както казах, Габрово просто чака. Този потенциал е тук, няма нужда тепърва да го създаваме – той е налице и може директно да стартира и да работи.

Как си представяте „Шести участък“ след 6 години?

Искрено се надявам да се превърне в локален център, който да обслужи истинските нужди на живущите и гостите на града. Да можем да се срещнем след шест години и тук да е едно още по-вдъхновяващо място, не само заради потенциала, който притежава, но и заради вече реализирани решения.

Миглена Герасимова: След 6 години си представям „Шести участък“ като едно живо място, с много хора, зеленина, поддържани къщи, спокойни и щастливи хора

Миглена Герасимова е урбанист и доктор по Социология – градски изследвания. След няколко годишна работа като проектант и консултант по градско планиране се отдава на активна работа в НПО сектора, в сферата на градското планиране и устойчивото развитие, което по-късно я довежда до изследователска работа в областта на градските изследвания и гражданското участие в процесите по изменение и развитие на градовете. Като урбанист и социолог работи по различни изследователски теми, свързани с устойчивото развитие на градовете и мястото на хората в този процес. В рамките на Лагера за иновации, Миглена Герасимова беше фасилитатор на групата „Новият Европейски Баухаес като инструмент за редизайн на градовете“, която имаше за задача да помисли за възможностите за развитие на квартал „Шести участък“.

Разкажете ни какво сътворихте с Вашата група в рамките на Лагера за иновации?

Стъпихме върху вече направеното до момента, тоест хванахме мерките, които бяха идентифицирани в началото на лятото и тествани сред жителите, гости и сред посетителите на тези работилници, които тогава бяха реализирани. Стъпихме върху тях и разписахме конкретни действия, които подредихме в 6 седмици, в 6 месеца и в 6-годишен период. Съответно, както се казва, още от утре Общината може да започне да действа по изпълнението на тези дейности. Постарахме се да ги направим, така че те да са максимално реалистични, тоест – въпреки че си позволихме да мечтаем в контекста на 6 години – по отношение на шестте седмици и шестте месеца се опитахме да бъдем максимално реалистични, както по отношение на бюджета и ангажирането на хората, така и по отношение на пространството. Хубавото в тази ситуация, конкретно по отношение на Шести участък е, че вече доста е работено по тази тема и съответно вече има идентифицирани заинтересовани страни, които имат някаква готовност да се кооперират и да работят заедно. Включително, доколкото разбираме, Техническият университет вече е готов за съдействие с общинската администрация, така че да се разработи модел, който да задейства и да активира пространството, което двете институции стопанисват заедно. Това може да се превърне в едно добре работещо и активиращо сърце на квартала. В по-дългосрочен план си помечтахме как кварталът не просто заработва като едно живо място, привличащо хора, цветно, артистично, свободно и приятно, но в същото време то да успява да вдъхнови и останалите квартали от Габрово.

Кои са конкретните мерки, които набелязахте?

Екипът е една от мерките. Втората мярка е свързана с организацията на пространствата, третата е свързана с организацията на движението вътре в квартала – пешеходно, автомобилно, велосипедно. Следващата е свързана с комуникацията и начина, по който се създава рекламата и се активират общностите. Друга мярка пък конкретно е посветена на дейностите и на културната програма, която би трябвало да бъде активирана.

По отношение на екипа, както казах, ние се постарахме да бъдем максимално реалистични, като започваме с един човек, който да бъде ангажиран от страна на общината. С помощта на част от общинските експерти, постепенно да може да се организира бюджет и съответно някакво възнаграждение на този човек. С другите експерти от общината също да може да се работи, така че в рамките на година да има добре работещ екип от няколко различни експерти и съответно да е привлечено някакво външно финансиране, тъй като на всички ни е ясно, че общината няма как сама да поддържа цял екип. Той трябва да бъде изключително изобретателен относно това да намери максимално възможности за смесване на финансите и на средствата от различни източници – както проектно финансиране, така и от спонсорства и други организации. Включително мислехме за разработване на бизнес план или някаква търговска дейност на нещата, които се правят, така че все пак да се завърти някакъв оборот. Това са възможни неща, работещи модели са, просто за тях е необходимо малко повече време.

По отношение на ангажирането на другите видове експерти, в рамките на година, година и нещо, предполагаме, че вече трябва да има ангажирани архитект и инженер. Възможно е част от тези хора да бъдат и специалисти на общината, възможно е и да бъдат външни. Би било добре да има урбанист, да има и човек, който се занимава конкретно със събития. Хубаво е да има правен консултант, тъй като тук имаме доста казуси, свързани с културното наследство, с организацията на пространствата и т.н. Говорихме си също така, че е изключително важно да има съвет на общността, тоест всичко онова, което този екип измисля като потенциално действие, да може да бъде оценявано или подкрепяно, или по някакъв начин да има обратна връзка от хората, които са вътре в квартала, така че да бъдат те част от създаването и активирането на общността там. Ние го нарекохме нещо като Комюнити борд – тоест нещо от сорта на общностен съвет, който да се състои от хора, които си живеят на мястото, работят на мястото и съответно могат да бъдат ангажирани с някаква оценка на дейностите, които се планират там.

Организацията на движението е една чувствителна тема – какво предлагате Вие в мерките, които сте разписали?

За да може едно такова място да работи е добре хората да могат да се чувстват сигурни. За да бъде живо това място е добре да няма толкова много коли. На първо четено със сигурност трябва да се премахне паркирането. Мисля, че това е дейност, която вече донякъде е започнало нейното изпълнение. Помечтаваме си, че в рамките на 6 години това ще бъде свободна от коли зона, поне по отношение на външни преминаващи. Разбира се там има живущи. Може да се организира така движението, че да бъде възможно тези хора, които живеят там, да могат да си влизат с колите и да се възползват от пространството, но идеята е да няма свободно движение на коли, поне външни и съответно да бъде спокойна, споделена зона това място.

Доколко са реализуеми тези мерки? Доколко могат да бъдат приложими на други места, каквато е и идеята на Новия Европейски Баухаус?

Със сигурност това са приложими неща. Новият Европейски Баухаус реално погледнато не е изцяло нова концепция. Ние тук говорим за една естетика по отношение на пространството. Говорим за една реалистична намеса в организацията, така че тя да бъде екологична, устойчива, удобна и спокойна. За да може една среда да бъде такава и това е основата, за да може тя да ни вдъхновява максимално много, са необходими много малко неща. Не са необходими магически пръчки или кой знае какви действия. Необходимо е свободно зелено пространство, с повече активни хора и малко повече използване на естествени материали и грижа за околната среда и за ближния. Простичко казано това не е нещо ексклузивно, а са неща, от които ние всички имаме нужда. В контекста на околната среда и на развитието на пространствата, единственото, което можем да добавим, е усещането за естетика и красота, което напоследък сякаш изключително много ни липсва и трябва да се научим отново да го търсим, да го искаме и да го създаваме.

Как си представяте Шести участък след 6 години?

Представям си го като едно живо място, с много хора, много зеленина, поддържани къщи, спокойни и щастливи хора.  

В Габрово виждам потенциал, който се изразява както в хората, така и в качествата на общинското ръководство

Кой или какво ви накара да дойдете в Габрово за седмото издание на Габрово иновейшън камп?

Казвам се Любо Георгиев, занимавам се с градска среда. Най – общо казано съм архитект и урбанист и съм част от Екипът на София. За пореден път се включвам в нещо, което е свързано с Габрово. Провокира ме това, че трябва да има интересни, важни, иновативни и различни неща, които да се случват на места като Габрово, защото концентрацията на такива  инициативи в София е твърде голяма и аз осъзнавам, че това не е устойчив и работещ модел. В Габрово виждам потенциал, който се изразява както в хората, така и в качествата на общинското ръководство.

Утопия ли е създаването на Център за съвременно изкуство точно в Габрово?

Аз съм от хората, които вярват, че утопиите са абсолютно постижими. Напълно възможно е, разбира се зависи от това къде слагаме границите и амбициите. Очевидно няма да стане от раз най – известният в света Център за съвременно изкуство наравно с МОМА, ТЕЙТ, ПОМПИДУ и така нататък, но може би и не трябва да искаме това. Има обаче поле, в което може да се позиционира такава една институция. Всъщност институция не е правилната дума, защото така изглежда разделена от хората.

Една от най – често повтаряните думи по време на работата на вашата група беше „активиране“. Какво всъщност е необходимо да активираме в най – скорошен план, за да се задвижат нещата?

На първо място трябва да активираме връзката между хората – между габровци и града и като цяло към това място. В местен контекст идеята трябва да бъде припозната като нещо интересно и да бъде възприета от тях, хората, като своя кауза. Пример за това са кампании за почистване на мястото, къде да бъде сложена пейка или възможността да се изпие кафе, ако такова бъде отворено там. Електронно парти, графити фест или есенен фермерски пазар – неща, които веднага привличат хора и по този начин те приемат мястото като свое.

Подготовката на архитектурен конкурс също е ключова стъпка към реализацията на проекта. Към какви архитектурни студия или колективи ще бъде насочен той?

За да заработи Центъра „Кристо и Жан – Клод“ е важен процесът, в който габровци участват в неговото създаване. И за тази цел аз си представям архитектурно студио, което работи с хората. Те да бъдат въвлечени още в процеса на „Какво да се прави със сградата?“, да има обществени консултации. Техническото задание да им бъде разказано, за да разберат те точно каква промяна искаме да постигнем. След това в процеса на проектиране и избор на изпълнител също могат да бъдат въвлечени по различен начин. Това се прави с цел, за да бъде адаптиран проекта към динамиката, разбирането и усещанията на хората тук.

Иновационният лагер, организиран от Община Габрово и Европейската комисия, е прекрасна локация, където да придобием нови и свежи идеи директно от извора – младите хора

Васил Асенов e Държавен експерт в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ към Министерство на труда и социалната политика и участва в Лагера по иновации в предизвикателство „Младежко предприемачество за дигитално бъдеще“

Един от най – активните участници сте в групата за „Младежко предприемачество за дигитално бъдеще“, затова ми е интересен мотивът Ви да се включите?

По линия на ОП „Развитие на човешките ресурси“ имаме доста средства, които са насочени към младите хора – 740 млн през новия програмен период, и всъщност един от акцентите в нашата работа е насърчаване на младежкото предприемачество. Няма да скрия, че в момента търсим подходящи идеи за това как да го реализираме. Иновационният лагер, организиран от Община Габрово и Европейската комисия е прекрасна локация, където да придобием нови и свежи идеи директно от извора – младите хора.

Дойдохте да си „откраднете“ нещо 🙂 ? Успяхте ли?

Действително, да. В интерес на истината успях да си формулирам по-ясна представа за потребностите на младите хора – какво им е необходимо, какво им пречи да стартират собствен бизнес, какво ги мотивира и разочарова. Да си призная чувствам се обнадежден, че ще успеем да формираме някакъв тип нови мерки по тази линия.

По време на работата ви в групата се оформи един основен проблем за младите хора – слабата информираност в морето от информация. Как можем да го преодолеем това?

Оказа се, че най – добрият начин да се достъпи до младежите са новите дигитални средства, така че може би трябва да бъдем много иновативни в тази сфера. Дадох си представа, че комуникационни канали, които за нас са традиционни, за тях се оказват силно нетрадиционни и не действащи. Също така е много важно да имаме личен пример пред тези млади хора и да ги стимулираме, да предават информацията помежду си чрез силата на така да се каже „директния маркетинг“.

Да разкажем повече за възможностите по линия на ОПРЧР, които предстоят, доколкото вече има яснота?

Към настоящия момент все още нямам разработени програми за младежко предприемачество и това ни е в „TO DO“ листата за 2023 г. Най – вероятно по линия на програмата ще се предостави един цялостен пакет за подкрепа на предприемачеството, който ще включва консултантски услуги, обучения за млади предприемачи, евентуално възможности за финансиране – било то грантово или пък насочване към други източници на финансиране например като различните кредитни инструменти, които също се финансираха по линия на оперативната програма. Така че предстои още да поработим и да разработим нещо, което да е в действителност подкрепа на младите хора. Съветвам всички, които се интересуват да следят страницата на ОПРЧР, където има всякаква изчерпателна информация.

И за финал ако искате може да ни споделите нещо хубаво, което видяхте тук през тези дни на Лагера по иновации?

Впечатленията ми от Габрово за тази една седмица, в която съм тук, са прекрасни, както от хората, така и от развитата инфраструктура на града. Не съм бил в града може би от около 10 години и виждам огромна положителна разлика. Така че поздравявам общината и всички, които имат отношение към това, за активната работа през тези години.

Мариан Серафимов: Получих много полезна информация, а най – ценното, което „откраднах“ са контактите

Мариан Серафимов е на 19 години, студент в Технически университет – Габрово, участник в предизвикателството „Младежко предприемачество за дигитално бъдеще“

Темата с младежко предприемачество ми е интересна, защото и аз се опитвам да се занимавам с предприемачество. Но искрено се надявам да съм две стъпки по – напред от другите в групата, защото от две години правя ключодържатели, но не какви да е, а с чипове и така те се превръщат в жива визитка. Можеш да запишеш каквато искаш информация на чипа – моя например отваря профила ми в Инстаграм. Когато се използват не се хаби хартия, така че в този смисъл са и екологични, още повече, че материалът, който използвам е рециклиран.

Как се роди идеята ли? Гледайки едни подобни стикери за телефон, веднага ми хрумна, че ще е много по-удобно ако същият тип чипове се постави в нещо, което можеш да закачиш навсякъде и винаги да ти е под ръка. Така се появи идеята да е ключодържател, изработен на 3D – принтер. Допираш го до телефон и се отваря информацията, която искаш. Иновативно. Много е подходящо за деца, те често губят свои вещи. Представете си, че вашето дете си е забравило раницата някъде, но на нея е закачен ключодържателят. Някой я намира и само с едно доближаване до телефона разбира чия е и ви информира. И готово, раницата е намерена.

Приложенията на ключодържателя може да са много, както и информацията, която е записана на чипа. Вече се оглеждам и за потенциални купувачи. Търся възможности. Миналата седмица се върнах от един проект за предприемачество по Еразъм, който беше в Румъния. Там представих продукта си и дори направих няколко продажби. Лагерът за предприемачество също ми се стори много интересен, получих много полезна информация, а най – ценното, което „откраднах“ са контактите. Хареса ми много и съм доволен.

Нека младите в Габрово видят силата и стойността на по – малката общност, която може да работи заедно за развитието на нещо смислено и стойностно

По време на работата на групата стана дума, че Габрово има традиции в предприемачеството. Градът ни е известен с толкова първи неща и личности – индустриалци, дръзнали да бъдат първи в своята област, че е трудно да се изброят. Усетихте ли жив този предприемчив дух? 

Със сигурност усещам младежите доста живи и активни и най – хубавото, което ми направи впечатление е, че са ангажирани с процеса. Тук сме няколко дни и те от първия до последния ден участват много активно. Това което считам, че до известна степен липсва на младите хора в момента е глад за нещо ново и интересно, за това наистина да постигат нещо за себе си. Причините за това вероятно са много и комплексни. Може би доста неща им даваме на готово, много неща от начина, по който ги учим и се опитваме да повлияем на тяхното бъдеще, не достига до тях, но ми се иска да виждам любопитни млади хора към всичко останало, което се случва около тях – от тяхната улица и техния град, до света.

В контекста на европейската година на младите хора и вземайки предвид един от приоритетите, а именно овластяване на младите хора, смятате ли че това на практика е възможно?

Истински изповядвам принципите на включеност, било то във фасилитирането или в лидерството. Считам, че много трудно в нашето съвремие можем да очакваме някой да прави нещо казвайки му, че това е важно за него и така е нужно. Във всеки един момент, в който дадена група е включена в решенията, в нещата които след това ще влияят върху нея – със сигурност резултатът ще бъде много добър, ако това имаме предвид под овластяване. За мен първото нещо в самото овластяване и включеността е да мога да кажа за мен какво е важно, да заявя какви са моите приоритети и интереси и да намерим пресечната ни точка.

Готови ли са младите хора да заявят какво искат и какво търсят?

Има ги младите хора, които смело могат да заявят какво искат и какво търсят, но за съжаление те са по – малкият процент от общото. Въпреки многото информация, с която разполагат и достъпа буквално до целия свят – какво знам за себе си и какво искам да постигна не са част от въпросите, които си задават младите хора според мен. Много е важно да насочим усилията си да работим за това младите да започнат да се замислят за ценностите си, за това какво ги води и мотивира и как около това те могат да изграждат живот, който на тях им харесва, а не живот или работа, които се предполага от някого, че те трябва да следват. Колкото повече възможности им даваме те да сътворят тяхното собствено нещо, толкова повече младежи ще се ориентират и ще могат да дадат добър пример какво означава да знаеш, какво искаш и как да го преследваш.

От година на младите хора се приближаваме плавно и към европейската година на уменията. Какво още може да се направи, за да се чувстват младите по-уверени в своите способности, каква подкрепа може да се предложи още?

Моята лична увереност съм я градила когато съм пробвала различни неща, проваляла съм се, падала съм ставала съм, така че за мен е много важно да дадем поле на изява, възможност да придобият опит по различен начин, всякакъв който е реален, а не само обучение и да разберат че дори и провалът ще им донесе толкова много знания, които ще им бъдат от полза занапред.

Младежкото предприемачество – мисията възможна или?

Мисията е възможна с участието на различни страни в процеса. Тя не може да бъде възможна ако участва само училището, само родителите или такива хора като мен, които искат да опосредстват процеса. Всъщност мисията е възможна ако родители, институции, училище, учители и младите хора заедно започнат да търсят решенията.

Вашата тема е свързана с най-ценният ресурс за всеки град и общност – младите хора. Какво се случи през тези три дни през вашия поглед? 

Със сигурност се случи сложен процес на учене един от друг, процес на вслушване, защото в момента никой не те кара да слушаш – ти си тук по собствено желание. Имаше доста сериозен елемент за участниците на учене и на това да започнат да си задават правилните въпроси. Дали ще измислим прототип е второстепенна цел на лагера, по -важното е обмяната на идеи, сътрудничеството и това, че те наистина отделиха времето си да имат фокус и внимание върху това нещо, а знаем колко е трудно това да се случи. Със сигурност това, което се случи тук, е началото на един много хубав процес, който се надявам да може да бъде продължен и от Младежкия център в Габрово и с подкрепата на Общината наистина да се реализират част от тези идеи.

Вашите пожелания за младите хора на Габрово?

На младите хора на Габрово пожелавам да намерят смисъла за себе си в това накъде искат да тръгнат и как искат да се развиват и да видят силата и стойността на по – малката общност, която може да работи заедно за развитието на нещо смислено и стойностно. Наистина се надявам в Габрово да може да се развие младежка общност, която да бъде за пример на всички останали градове в страната.

Патрик Молиноз: Да просветлим бъдещето за младото поколение

Патрик Молиноз е член на Европейския комитет на регионите от ПЕС Заместник-председател на регион Бургундия-Франш-Конте, панелист в предизвикателството Младежко предприемачество за дигитално бъдеще.

Регионът във Франция, откъдето идвам, е известен с виното, горчицата и някои други специални неща. Като вице – президент на регион Бургундия-Франш-Конте аз отговарям за международните връзки, търговията, иновациите и цифровизацията. Също така, от 21 години съм кмет на едно малко градче. Тук съм, защото много се интересувам от европейското сътрудничество и една от темите, които се дискутират засяга младите хора, което е и моя грижа.

Вярвам, че подобни инициативи са изключително полезни. Не бих могъл да се ангажирам с конкретни резултати от днешни яден, но „отварянето“ на кръгозора на младежите, помагайки им да мислят заедно за разрешаването на общите им проблеми, поставяйки иновациите и развитието за един по – добър живот винаги е полезно.

Една от целите, които самият Европейски съюз си поставя е да помага на всеки гражданин и всяко населено място да живеят по – добре, чрез обмен на добри практики и сътрудничество. Всъщност, за мен е интересно да видя как това се случва на местно ниво.

Моето кратко послание към всички участници в Кампа – в идеален вариант това би било да направим живота на всеки един човек по – добър и в този смисъл Европейският съюз представлява този идеал – идеал за мир, по – добра икономическа и демократична ситуация. Понякога този идеал не се разбира много добре от обикновените хора и тогава местните власти и в случая кметът са много важни. Трябва да покажем най – доброто от себе си и от своите региони. Ако трябва да използвам само една дума това е да просветлим бъдещето за младото поколение.

Янош Корачони: Забавлявайте се и извлечете наистина реални ползи за града си

Янош Корачони, докладчик на Комисията SEDEC в Комитета на регионите, член на Групата на европейските консерватори и реформисти, заместник-председател на Общинския съвет в Пещ Мегие, Унгария

Моето име е Янош Коледа, защото на унгарски „корачони“ означава точно това J. За първи път съм в Габрово и впечатленията ми са, че това е красиво място, с уникално географско разположение и освен това е един от най – дългите градове в България.

Тук съм, за да участвам в една от панелните дискусии, които се проведоха вчера, в рамките на Платформата за обмен на знания за климатично неутрални и интелигентни градове. Смятам, че форматът на Иновационните лагери е много успешна практика, защото ние в Комитета на регионите се стремим към обмен на добри практики, а най – ценното според мен е опитът, който всички участници придобиват на терен и след това го споделят на европейско и регионално ниво.

Моето послание към всички участници в Кампа е – наслаждавайте се на престоя си тук, забавлявайте се и извлечете наистина реални ползи за града си.

Започна седмото издание на Gabrovo Innovation Camp

Съвсем в духа на времето и случващото се не само в България, но и в света, тазгодишният Лагер за иновации се характеризира както с огромни НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, така и с вълнуващи НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Последните две години бяха напрегнати за всички нас, но също така укрепиха и затвърдиха убеждението ни, че сме на път ЗАЕДНО, към НОВА ЕПОХА на сътрудничество, докато се адаптираме към НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ.

„Иновацията не е мисия, която просто трябва да бъде изпълнена, необходимо е постоянно да я преследваме. Не е достатъчно да сме „в крак с времето“, трябва да сме „в крак с утрешния ден“. Това са думи на един голям визионер, политик и мечтател, който е съумял да прозре истината, че успешното съчетание между иновациите и предприемаческия дух ни позволява да се справяме със сложни обществени предизвикателства и да прокарваме иновативни пътища към по-устойчиво бъдеще.

Предизвикателствата са своеобразните двигатели на Иновационния лагер, тъй като захранват с енергия всички участници да изследват и да формулират нови идеи. Фокусираме се върху тях, като каним разнообразни представители да се справят с жизненоважни проблеми в обществото, които най – често са комплексни и без еднозначен отговор. Необходимо е да прилагаме т. нар. холистичен подход, да надграждаме вече съществуващите идеи, да търсим ново вдъхновение и нестандартно мислене.

Кампът е разделен условно на 4 групи или както ние ги наричаме „предизвикателства“.

• Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете;
• Мисия климатично неутрални и умни градове;
• Младежко предприемачество за цифрово бъдеще;
• Между/регионални партньорства за силно предприемачество.

Всяка група работи за разработване на нови перспективи за мислене и справяне с конкретното предизвикателството, като чертае планове за тестване и подобряване на тези идеи на практика.

Съгласно терминологията на иновационните лагери, резултатът от него ще бъде първоначален прототип: първа концепция или модел, материален или нематериален, на решение, което се занимава с основните въпроси на предизвикателството по ефективен начин. Намерението е тази идея за решение – прототипно решение – да бъде тествана на практика след лагера, с цел да се направят подобрения.

В този смисъл осезаемите резултати от лагера – за всяка група – ще бъдат:

Прототип. Първи идеи за нова услуга, стратегия, работен процес, продукт или политика.

Планове – един вид пътна карта – за това как да продължим напред през следващите 6 седмици и 6 месеца.

Описание на това как ще изглежда светът след 6 години, ако резултатите се приложат на практика.

Таня Христова: Габрово е място за реализиране на устойчиви решения

Gabrovo Innovation Camp 2022 започна с Международен семинар за разработване на системни иновации за устойчивост на градовете в контекста на платформа за обмен на знания (KEP) на Европейската комисия. Семинарът се провежда за първи път в рамките на тазгодишното седмо издание на Лагера за иновации. Кметът на Община Габрово г-жа Таня Христова приветства участниците и гостите на събитието, които изпълниха най – голямата зала в Дома на хумора и сатирата – символичен домакин на Лагера през следващите три дни.

„Имам честта и отговорността да бъда кмет на един от най-вдъхновяващите градове, град с голям принос за развитието на България и вярвам изпълнен с хора, които ще направят така, че амбициите на Европа да достигнат до всеки един от нас и да направят възможното българските градове да станат достойни партньори на останалите в Европа.“ – сподели Христова и допълни, че през тези три дни участниците ще имат честта да работят в Платформата, в която „всички ще обменим знания, идеи, ще търсим решения, за да направим така че нашите градове да бъдат наистина устойчиви. А за да бъдеш устойчив това означава, че трябва да имаш цел, да имаш знания, да умееш да работиш в екип и да намериш източник не само за финансови средства, но най – вече подходяща среда, където да реализираш своите мечти. А Габрово е такова място.“ Таня Христова подчерта още, че в центъра на всички наши активности и всяка една подкрепа трябва да бъде човекът. „Това е важното, което ще присъства в днешните дискусии, защото нашата мисия освен всичко е и да бъдем приобщаващи и подкрепящи – всеки човек или място. Вярвам, че това са принципи, които ни обединяват и въпреки многото кризи ще открием своето вдъхновение и ще намерим идеята, която ще направи света по-красиво и добро място.“

В четирите пленарни панела днес ще се дискутират темите „Младежко предприемачество за дигитално бъдеще“,  „Цели на мисията на ЕС: неутрални по отношение на климата и интелигентни градове“, „Иновации и приобщаване за внедряване на S3“, „Мястото на новия европейски Баухаус в градовете Re-/co-design“.

Може да проследите цялата дискусия на живо (273) RESILIENT CITIES & KNOWLEDGE EXCHANGE PLATFORM SEMINAR – YouTube

Заключителна реч на Марку Маркула, първи вицепрезидент на Европейския комитет на регионите

Габрово има потенциала да бъде иновативен център

Час преди големия финал „Сребърна икономика“ са готови за своето представяне

Бърз поглед през подготовката на групите за представянето на разработените идеи показа, че най-готови, час преди финала, са иноваторите в „Сребърна икономика“. Мъдростта и опита си казват думата и тяхната презентация вече е готова. В „Сребърна икономика“ думата пенсионер е забранена, а усмивките са задължителни, останалото е тайна и ще стане ясно при представянето на идеите.

Колко зелени и колко иновативни са генерираните в групата идеи?

 Иво Димитров, ментор на Зелените иноватори.

В образованието на бъдещето ученикът е в центъра на вниманието

Лагерниците в предизвикателство „Образование на бъдещото“ направиха заявка за най-добите идеи в третия лагер за иновации. Ментор на предизвикателството е Петър Шарков. Върху какво работи групата във втория ден на лагера, чуйте от него:

Какво е социална иновация и има ли почва у нас?

Венцислав Козарев, ръководител на програма „Научна, технологична и иновационна политика“ във Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, представи няколко успешни примера за социални иновации и се опита да обясни на участниците какво представлява това толкова модерно, но в същото време толкова разтегливо понятие.

Има много дефиниции за социални иновации или предприемачество, но може би най – точната формулировка е нова практика за по – добро бъдеще. Всъщност, бихме могли да я определим като зараждането на една малка идея в сложна среда и дали това е процес, фирмена политика, емоция или дори забавление е дълга дискусия.

Някои твърдят, че социалните иновации се зараждат там, където пазара се проваля или когато имаме социално предизвикателство, например климатични промени, обществено здравеопазване и т.н., или пък когато имаме обществена промяна.

Широко споделяна практика е, че социалните предприемачи никога не работят сами, те винаги си сътрудничат с други партньори или организации.

Примери за успешни практики за социални иновации са килийните училища в миналото, които са довели до сериозни трансформации в обществото, кампанията „Да почистим България за един ден“, платформите за търсене на работа on – line, разделното събиране на отпадъци.

 

 

Houston, we have a problem! Или как се работи във виртуален екип?

В началото на втория ден от Иновационния лагер, в ролята на вдъхновител №1 бе Петър Иванов, създател на методиката „Virtual Power Teams“, в основата на която е как да сме успешни, когато работим във виртуален екип.

В рамките на около 30 минути, Петър Иванов загатна някои от основните техники за работа във виртуален екип и ключовите правила, за да запазим гравитацията и енергията, докато изпълняваме целта, която ни обединява.

Кои са крайъгълните камъка на успешната екипна работа:

1. Поставяне на отделната личност във фокуса на прожекторите.

2. Създаване на матрица на силните страни.

3. Взаимнозависими цели.

4. Срещите, които екипът прави.

5. Управление на знанието.

6. Регулярна обратна връзка.

7. Признание.

8. Работа в мултикултурен екип.

В края на лекцията, като доказан математик, Петър Иванов сподели и своята формула за успешен виртуален екип:

VPT= (P+V+I)/S

VPT = Virtual power team

P = Personality

V = Vision

I = Intimacy

S = Self

Виртуалният екип може да бъде представен и по следният начин:

10% са членовете на екипа

20% е нереализираният потенциал на екипа

70% е гравитацията и енергията, задържа екипа около ядрото или общата цел

Щипка наука, щипка технология, щипка култура и изкуство

„Световно известната социалната иновация ще се роди тогава, когато в нея има щипка наука, щипка технология, щипка култура и изкуство, a свързващият елемент между тези три теми би била обичта към хората, защото само тогава може да се направи една истински успешна иновация“, каза в Габрово заместник-министърът на образованието Деница Сачева при откриването на третия иновационен лагер в града. Тя пожела на участниците в лагера да бъдат дръзки, смели и иновативни.

Бъдете иноватори и откриватели, бъдете себе си!

 

Таня Христова към участниците в Лагера за иновации: Бъдете иноватори и откриватели, бъдете себе си!

Агенти на промяната нарече кметът на Габрово участниците в третия иновационен лагер. „Вие имате изключителната привилегия да давате идеи и решения, които ще могат да предотвратят дори най-малката криза. Важното е идеите, родени тук, да успеят да убедят всички останали, че могат да направят промяната и че заслужават да бъдат подкрепени. Идеите, върху които ще работите с вдъхновение и емоция, трябва да могат да се приложат в Габрово, но и навсякъде по света. Това е смисълът да бъдеш иноватор и откривател“, каза кметът на Габрово Таня Христова при откриването на събитието.

Gabrovo Innovation Camp

© 2024