В Габрово виждам потенциал, който се изразява както в хората, така и в качествата на общинското ръководство
Кой или какво ви накара да дойдете в Габрово за седмото издание на Габрово иновейшън камп?
Казвам се Любо Георгиев, занимавам се с градска среда. Най – общо казано съм архитект и урбанист и съм част от Екипът на София. За пореден път се включвам в нещо, което е свързано с Габрово. Провокира ме това, че трябва да има интересни, важни, иновативни и различни неща, които да се случват на места като Габрово, защото концентрацията на такива инициативи в София е твърде голяма и аз осъзнавам, че това не е устойчив и работещ модел. В Габрово виждам потенциал, който се изразява както в хората, така и в качествата на общинското ръководство.
Утопия ли е създаването на Център за съвременно изкуство точно в Габрово?
Аз съм от хората, които вярват, че утопиите са абсолютно постижими. Напълно възможно е, разбира се зависи от това къде слагаме границите и амбициите. Очевидно няма да стане от раз най – известният в света Център за съвременно изкуство наравно с МОМА, ТЕЙТ, ПОМПИДУ и така нататък, но може би и не трябва да искаме това. Има обаче поле, в което може да се позиционира такава една институция. Всъщност институция не е правилната дума, защото така изглежда разделена от хората.
Една от най – често повтаряните думи по време на работата на вашата група беше „активиране“. Какво всъщност е необходимо да активираме в най – скорошен план, за да се задвижат нещата?
На първо място трябва да активираме връзката между хората – между габровци и града и като цяло към това място. В местен контекст идеята трябва да бъде припозната като нещо интересно и да бъде възприета от тях, хората, като своя кауза. Пример за това са кампании за почистване на мястото, къде да бъде сложена пейка или възможността да се изпие кафе, ако такова бъде отворено там. Електронно парти, графити фест или есенен фермерски пазар – неща, които веднага привличат хора и по този начин те приемат мястото като свое.
Подготовката на архитектурен конкурс също е ключова стъпка към реализацията на проекта. Към какви архитектурни студия или колективи ще бъде насочен той?
За да заработи Центъра „Кристо и Жан – Клод“ е важен процесът, в който габровци участват в неговото създаване. И за тази цел аз си представям архитектурно студио, което работи с хората. Те да бъдат въвлечени още в процеса на „Какво да се прави със сградата?“, да има обществени консултации. Техническото задание да им бъде разказано, за да разберат те точно каква промяна искаме да постигнем. След това в процеса на проектиране и избор на изпълнител също могат да бъдат въвлечени по различен начин. Това се прави с цел, за да бъде адаптиран проекта към динамиката, разбирането и усещанията на хората тук.