Светлозар Андреев: В Габрово нещата се случват
Светлозар Андреев работи за европейските институции в Брюксел от 2008 г. Понастоящем е отговарящ за изследователската и иновационна политика в Европейския Комитет на Регионите. През 2003 г. получава докторска степен в Европейския университетски институт – Флоренция с докторска дисертация по сравнителни политически и социални науки. През близо 10-годишната си академична кариера е гостуващ преподавател в Нюйоркския университет (САЩ), университета в Сиена (ИТ), Университета на Уестминстър (Обединеното кралство), Софийския университет, а също така е бил научен сътрудник в St. Anthony’s College, Оксфорд (Обединеното кралство) и в CEPC, Мадрид (Испания). Има множество научни публикации в международни списания и издателства.
Разкажете ни за организацията, за която работите?
Моята организация е институция на Европейския съюз – казва се Европейски комитет на регионите – където всяка страна-членка има номинирани и избрани представители, които участват в комисии и в пленарни сесии. Структурата на организацията е подобна на Европейския парламент. България има 12 постоянни и 12 заместник-членове. Кметът на Габрово – Таня Христова – е наш постоянен член. Дори от октомври тази година тя е председател на комисията по образование, иновации, наука, спорт и култура. Едно много добро съвпадение, ще си позволя да спомена, е нашата българска комисарка – Мария Габриел, която също е комисар в същите области, като тази комисия, която оглавява Таня Христова. Така че, това е добре и за Габрово.
Да се върнем към предизвикателството, на което Вие сте фасилитатор. Каква е Вашата задача, защото говорим за междурегионално партньорство, което изобщо не е лесна работа?
За да не отегчавам Вашите слушатели, всъщност в Европейския съюз има изискване, за да могат тези средства да потекат към регионите по различните програми, страните-членки трябва да представят стратегия за умна специализация. Тоест България, като страна-членка, трябва да открои тези области – говорим за IT, за био земеделие, говорим за горския сектор, за пътища, за енергийна ефективност, за изолация на сградите – това нещо трябва да бъде „облечено“ в конкретни мерки и стратегии, които в оптималния случай се постигат с консултация с бизнеса, с общностите. За щастие Габрово има опит в тази сфера. Габрово е единственият областен град в България, който е направил подобна стратегия, за съжаление. Тя се отчита и на централно, и на европейско ниво. Има канали за това. Тук искам да поздравя Габрово – служителите и в общината, и в областта, които винаги са участвали много активно в разработването на съответните стратегии за оперативните програми на страната. Това е отчитано в Брюксел.
Това ли беше поводът за репликата Ви, че в Габрово нещата се случват?
Има много фактори, които спомагат в Габрово нещата да се случват. Това е на първо място, бих казал, историческият капитал, който е натрупан, особено в сферата на предприемачеството. Габрово е бил полуиндустриален или индустриален град още по времето на Турската империя, затова имаме водещи лидери. Да споменем Пенчо Семов – почти всеки човек в България вече е запознат с неговото дело. Но иновации се случват на всякакво ниво – в образование, в култура. Всеки един от нас, това го споделих и на участниците в нашата група, трябва да бъде иноватор. Както ние сме иноватори в дома си, както си избираме каква техника да си закупим, какви пердета, как да изкомуникираме с децата си или с партньора си, по една или друга тема, така ние трябва да бъдем иноватори и спрямо общността, в която живеем. За щастие Габрово все още има това чувство за общност, гордостта, че си габровец също съществува. Това нещо по един или друг начин се пренася в иновационния потенциал. Един от проблемите, които моите колеги споменаха е, че в Габрово има много висок процент на фирми, които изнасят, но те самите не смеят да разкрият своите постижения. И ние откроихме като един от плюсовете – тези фирми да излязат с лице към общността и да кажат – да, ние сме успешни. Образователните институции, училищата, Техническият университет, които са отличници на национално ниво – имаме резултати винаги в топ 20 или в топ 10. Тези институции ще дадат увереност и на учениците, и на работниците, че те работят за отлични фирми, че студентите се учат в отличен университет.
Каква е конкретната Ви задача – какво чакаме от Вас, от Вашата група?
Без да разкривам, понеже резултатът ще бъде известен след 2 дни. Ние имаме представители и на Габрово, и на Ловеч, но и габровци, които са напуснали града, които са предприемачи, дори някои от тях са били бивши министри – те участват в тази група. Опитваме се да очертаем към настоящия момент каква точно структура е необходима, за да свърже тези ключови общности в Габрово. Първата стъпка е направена чрез Регионалния иновационен център, в който бизнесът, Общината и университетът участват. Фокусирани сме върху това как да засилим тези връзки. Може би ще стигнем до ситуация, в която ще имаме иновативен продукт. Някой спомена, че има позитивен пример от Лил във Франция – такъв софтуер, към който се прояви интерес да бъде използван и от Община Ловеч и от Велико Търново. Задачата ни е ако можем да създадем продукт, който да бъде полезен на по-голяма част от населението в Северна България и по-конкретно областите, разположени по оста на новата магистрала, която се строи по Коридор №9 и по този начин да засилим кооперацията и да достигнем до по-голям брой хора.