Посланията на участниците в иновативния лагер стигнаха до президента Росен Плевнелиев, до Европейския парламент и редица организации, общности и институции

Gabrovo Innovation Camp приключи, но позитивната енергия, която акумулира, продължава да увлича след себе си все повече хора и идеи. Посланията на младите хора стигнаха до президента Росен Плевнелиев, до Европейския парламент и редица други организации, общности и институции.

За проблеми, решения и бъдещи планове поговорихме с няколко от участниците в кампа:

ЕВЕЛИНА САНДАЛОВА, БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО

Какво беше предизвикателството, върху което работихте в Gabrovo Innovation Camp?

Да преоткрием демокрацията в 21 век.

Какви проблеми открихте там и какви решения предложихте?

Започнахме с това да си зададем въпроса „Какво е демокрацията за мен?“. И разбрахме, че демокрацията е не само процес, а отговорност на всеки един гражданин. Затова решихме, че демокрацията трябва да бъде донесена в ежедневието на хората и това да стане чрез вече съществуващата инфраструктура. Избрахме да започнем от училищата. Сред конкретните предложения бяха организирането на референдуми там, за да могат младежите да се учат чрез правене, а не да очакваме от тях да започнат да бъдат активни граждани, когато станат на 18 години, без да сме ги научили как да бъдат активни граждани. Имаше идеи те да управляват проекти и малки суми, свързани със социалното предприемачество. И най-вече местните и регионалните власти да имат ден, в който посещават – като за начало – гимназиите. Да се срещат с ученици и по прост начин да обясняват каква е тяхната работа. Много често например хората си мислят, че отговорността за даден проблем е на кмета, а тя е на Общински съвет. Така че тези разграничения, които са тънки, трябва да се разяснят по лесен начин на учениците. Не трябва да очакваме външни източници да ни информират.

Всичко това смятаме, че трябва да се направи, като се използва инфраструктурата на училището. Да се направят хъбове в училищата, които да бъдат ръководeни от ученици и отворени за общността. Учениците да имат правото на собствени инициативи. Естествено – не можем да бъдем ограничени само до учениците. Затова предложихме ново разбиране на думата „обществен център“. Читалищата, които имаме в цяла България, могат да бъдат такива центрове – да бъдат отворени места за диалог, за обществени срещи, за социални инициативи, за социално предприемачество, защо не и co-working и споделено пространство, каквото имаме и в София. Да използваме това, което имаме, за да посрещаме нуждите на хората. Смятаме, че така ще се получи децентрализация и властта ще бъде отново в ръцете на хората.

Коя от останалите идеи Ви направи най-силно впечатление?

Може би „Геймификация“-та или Как да направим образованието като игра. Смятам, че има много потенциал в нея и че наистина образованието трябва да използва всички дигитални ресурси, които са налице. Беше ми забавно да разбера, че искат да започнат да работят чак с пети клас, защото смятат, че всяко дете трябва да има възможността да преживее детството си, но смятам, че използването на дигиталните ресурси в образованието би отворило много повече възможности за децата.

От тук нататък какво?

Един от презентаторите ще посети нашето споделено работно пространство „Къщата на гражданските организации“ в София, където всъщност се случва реален диалог между гражданите. Неправителствени организации работят постоянно и непостоянно там, за да развиват своите идеи. Също беше говорено с Общината да подкрепи подобно място в Габрово, така че вече имаме развитие по нашата идея.

 

ИЛИЯН КРУМОВ, IV КУРС В СПЕЦИАЛНОСТ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА „СТУДЕНТСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ“

Какво беше предизвикателството, върху което работи Вашата група?

Демокрацията в 21 век, като ние се обърнахме повече към дигиталната демокрация като предизвикателство. Върху това съсредоточихме усилията си.

Какви проблеми и решения съответно открихте в това предизвикателство?

Главните проблеми са доверието, което изчезна и вече липсва в обществената среда и в гражданите – към институциите и самата демокрация, към прозрачността за нещата, които се случват, към политиките на управляващите, към връзката между гражданите и управляващите – диалогът между тях – и не на последно място – самото участие на гражданите, защото демокрацията, освен че е привилегия, че е свобода и право – тя е задължение на гражданина. Да участва в правенето на политики.

Нашето решение беше онлайн платформа, която да обедини гражданите – да бъде като посредник между гражданите, институциите и управляващите за по-лесна връзка, по-лесен контакт и по-лесно споделяне на идеи и проблеми и даването на обосновани решения на тези проблеми.

Един сайт на община например не е ли такъв посредник в момента?

Би могъл да бъде, но нашата идея предвижда огромна реклама на тази платформа и събиране на всичката информация там. В сайта на всяка една община, на всяко едно правителство, човекът трябва да придобие собствен интерес – да потърси има ли информация, да влезе и търси в много секции това, което му трябва. Но в една обща платформа, в която всичко се събере в едно, по-интерактивно и посредством промотирането на тази платформа и участието на гражданите, ще бъде по-лесно.

Коя от останалите идеи ви направи най-силно впечатление?

Две идеи – едната беше свързана с образованието, другата отново с демокрацията на 21 век. Беше представена една много хубава идея – DigiBaba – диджибабите, както ги нарекоха – дигиталните баби и образованието на по-възрастните хора, които не се родили в нашите времена, но са ги създали. Както те са предали на нас някаква информация, някаква база, върху която да стъпим, така сега и ние трябва да предадем знанията си на тях, за да можем да живеем заедно, да творим заедно и да градим заедно бъдещето. Още нещо, свързано с образованието – заговори се за читалищата. Те бяха позабравени, но могат да бъдат употребени за споделяне на общи идеи, да бъдат форум за събиране на хора от управлението, учители, родители и там да се обсъждат належащи въпроси за образованието и как то да бъде по-интерактивно, по-достъпно за младите хора.

 

ОРЛИН ДИМИТРОВ, РАЗВИВА БИЗНЕС, СВЪРЗАН С ИНДУСТРИАЛНАТА АВТОМАТИЗАЦИЯ

Върху какво работи Вашата група?

Да направим платформа, която свързва индустриалците, иноваторите и хората с пари. Идеята е, че всеки един от тях може да провокира събитие или да направа среща и на тази среща да се говори как да се произведе дадена иновация, как да се финансира и как да се задвижва. Защото иноваторите са тези, които генерират идеите, финансистите са тези, които ги осъществяват реално, защото те плащат, а заводите ги произвеждат. Благодарение на разговорите от три страни, може да се получи прототипна серия и в последствие серийно производство, което може да увеличи изходящата продукция на България. А това съживява региона. Идеята не е свързана с даден регион – може да е и на междуградско ниво – няма значение.

Има ли опасност тази идея да е една от поредните, които ще си останат в интернет и само там?

Като инженер от индустрията, тъй като единият от нашите отдели се занимава с разработка на уеб платформи, мога да ви кажа, че има изключително реален шанс такава платформа да бъде напълнена с хора. Проблемите при такива кампове е, че 50% от идеите правят само маркер на проблемите, а не дават реални решения. Нашата идея е напълно осъществима. Смятам, че контактната ни база – на мен и моите колеги, е достатъчно голяма, за да я напълним както с индустриалци, така и с хора, които разполагат със средства, така и с иноватори.

Коя е идеята, която ви хареса най-много?

Всички идеи ми харесаха – тук два дни хората искаха да свършат нещо, спориха, излизаха с решения, после сменяха изцяло концепцията. Всички положиха адски много труд.

 

ЕЛЕНА ПАНЧОВСКА – АСИСТЕНТ-КООРДИНАТОР НА РЕГИОНАЛНИТЕ АКАДЕМИЧНИ ЦЕНТРОВЕ НА БАН

Върху какво предизвикателство работи Вашата група?

Специализация в образованието, която произвежда иновации и подготвя хората по-професионално за пазара на труда. Нашият екип реши да стъпи върху индустриалното наследство на града и неговия както културен капитал, така и индустриален. Взехме предвид три конкретни локации, които могат да бъдат ревитализирани, т.е. върнати към живот, и те да бъдат използвани за нуждите на обществото – подобряване на образованието и на уменията на децата. За съжаление сегашното образование не е достатъчно за нуждите им. Затова се спряхме на три места – изоставен тунел, старо училище и една изоставена къща. Искаме да създадем резидентна програма за артисти и за хора, които да идват, да работят и да използват различни апаратури, 3D принтинг, дизайн – всякакви неща, свързани с технологиите и иновациите. Искаме те да дойдат тук, в Габрово, и ако този модел заработи, да го пренесем и на регионално ниво, да обвържем индустрията, образованието и хората в Севлиево и в Търново, така че и те да се възползват, да привличат млади хора. Използваме старите сгради и инфраструктура тук, традициите да се работи и произвежда, защото знаем, че един човек, който не произвежда, не се чувства полезен и щастлив. Затова искаме да предоставим възможност на младите хора не просто да попиват пасивно информацията, която им се предоставя в училище, а сами, с помощта на експеримента, на подготвени кадри, на ментори, в тази FabLabGab лаборатория, както нарекохме нашия проект, да имат възможност сами да се учат и да осъзнаят какво им харесва и в какво искат да се специализират, профилират и да се насочат към дадена професия.

Къде е мястото на тунела?

Той ще се превърне в място за споделяне, експерименти, фабрикуване…

Коя от идеите, които чу на презентациите, Ви хареса най-много?

Всички идеи бяха вдъхновяващи и хората бяха много отдадени и с желание работеха по своите проекти, но ми се струва, че има едно прекалено голямо залитане и разработване на дигитални платформи. Според мен ключът към подобряването на комуникацията, диалога и взаимното разбиране е общуването лице в лице и споделянето на идеи и мисли. Заедно хората да правят нещо – това се отнася и за нашата GabFabLab лаборатория. Така хората се чувстват по-силни.

 

СВЕТЛОЗАР АНДРЕЕВ, ПРЕДСТАВИТЕЛ НА КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ В БРЮКСЕЛ

Коя от идеите ви направи най-голямо впечатление?

Не бих могъл да отделя точно една идея, но това, което най-много ме впечатли, беше консенсусът около нуждата да се промени образователната система в България. Тази образователна система, която в момента ползваме, е закостеняла и трябва радикално да се промени.

Кое е най-бързо осъществимото решение, което предложиха участниците?

Предложението мисля, че беше на габровски ученици, в партньорство с ученици от варненската математическа гимназия, студенти от Технически университет – София и Технически университет – Габрово. Да се създадат физически места – hubs – това са пространства, в които редовно да се срещат представители на местната власт, общински съветници, ученици, директори, да измислят иновативни проекти, да обсъждат наболели теми на града и пространството, в което живеят. Втората идея, която бих посочил, беше със сигурност на габровски участници – да се въведе практика в заводите, за да могат учениците да придобиват стаж.

Габрово е един от пилотните градове в България, въвел дуално обучение.

Да, дуалното обучение е много добро нещо. То съществува на много места в Европа. Например в страните, които познавам – Белгия, Холандия, Германия, Швейцария, то съществува, но търпи промяна и осъществява своята криза в момента – не бих казал, че е панацея. Ще повторя нещо, което казах в нашата група – ние българите винаги сме били новатори, нашият камп се проведе в Музея на образованието – защо да не направим „Дуално обучение Плюс“, тоест дуално обучение плюс нещо наше, което да ни приляга и наистина да даде бързи и ефективни резултати.

Това, което говорите в момента, е напълно различно от това, което споделиха други участници, че им е направило впечатление – че има залитане към дигиталното?

Аз не бих казал, че е залитане, защото бях в група, в която над 50% бяха млади хора, а аз не се причислявам вече толкова към тях. И наистина ме убедиха, че това е инструментът, който те използват за комуникиране. Те казват – „Моите приятели са онлайн“. Когато ги попитах какво значи „онлайн“ – това значи да си във фейсбук или някакви други мрежи и канали, които аз наистина не ползвам, но те живеят в тази реалност. И трябва по някакъв начин да я адаптираме към другата – към физическата реалност.