Миглена Герасимова: След 6 години си представям „Шести участък“ като едно живо място, с много хора, зеленина, поддържани къщи, спокойни и щастливи хора
Миглена Герасимова е урбанист и доктор по Социология – градски изследвания. След няколко годишна работа като проектант и консултант по градско планиране се отдава на активна работа в НПО сектора, в сферата на градското планиране и устойчивото развитие, което по-късно я довежда до изследователска работа в областта на градските изследвания и гражданското участие в процесите по изменение и развитие на градовете. Като урбанист и социолог работи по различни изследователски теми, свързани с устойчивото развитие на градовете и мястото на хората в този процес. В рамките на Лагера за иновации, Миглена Герасимова беше фасилитатор на групата „Новият Европейски Баухаес като инструмент за редизайн на градовете“, която имаше за задача да помисли за възможностите за развитие на квартал „Шести участък“.
Разкажете ни какво сътворихте с Вашата група в рамките на Лагера за иновации?
Стъпихме върху вече направеното до момента, тоест хванахме мерките, които бяха идентифицирани в началото на лятото и тествани сред жителите, гости и сред посетителите на тези работилници, които тогава бяха реализирани. Стъпихме върху тях и разписахме конкретни действия, които подредихме в 6 седмици, в 6 месеца и в 6-годишен период. Съответно, както се казва, още от утре Общината може да започне да действа по изпълнението на тези дейности. Постарахме се да ги направим, така че те да са максимално реалистични, тоест – въпреки че си позволихме да мечтаем в контекста на 6 години – по отношение на шестте седмици и шестте месеца се опитахме да бъдем максимално реалистични, както по отношение на бюджета и ангажирането на хората, така и по отношение на пространството. Хубавото в тази ситуация, конкретно по отношение на Шести участък е, че вече доста е работено по тази тема и съответно вече има идентифицирани заинтересовани страни, които имат някаква готовност да се кооперират и да работят заедно. Включително, доколкото разбираме, Техническият университет вече е готов за съдействие с общинската администрация, така че да се разработи модел, който да задейства и да активира пространството, което двете институции стопанисват заедно. Това може да се превърне в едно добре работещо и активиращо сърце на квартала. В по-дългосрочен план си помечтахме как кварталът не просто заработва като едно живо място, привличащо хора, цветно, артистично, свободно и приятно, но в същото време то да успява да вдъхнови и останалите квартали от Габрово.
Кои са конкретните мерки, които набелязахте?
Екипът е една от мерките. Втората мярка е свързана с организацията на пространствата, третата е свързана с организацията на движението вътре в квартала – пешеходно, автомобилно, велосипедно. Следващата е свързана с комуникацията и начина, по който се създава рекламата и се активират общностите. Друга мярка пък конкретно е посветена на дейностите и на културната програма, която би трябвало да бъде активирана.
По отношение на екипа, както казах, ние се постарахме да бъдем максимално реалистични, като започваме с един човек, който да бъде ангажиран от страна на общината. С помощта на част от общинските експерти, постепенно да може да се организира бюджет и съответно някакво възнаграждение на този човек. С другите експерти от общината също да може да се работи, така че в рамките на година да има добре работещ екип от няколко различни експерти и съответно да е привлечено някакво външно финансиране, тъй като на всички ни е ясно, че общината няма как сама да поддържа цял екип. Той трябва да бъде изключително изобретателен относно това да намери максимално възможности за смесване на финансите и на средствата от различни източници – както проектно финансиране, така и от спонсорства и други организации. Включително мислехме за разработване на бизнес план или някаква търговска дейност на нещата, които се правят, така че все пак да се завърти някакъв оборот. Това са възможни неща, работещи модели са, просто за тях е необходимо малко повече време.
По отношение на ангажирането на другите видове експерти, в рамките на година, година и нещо, предполагаме, че вече трябва да има ангажирани архитект и инженер. Възможно е част от тези хора да бъдат и специалисти на общината, възможно е и да бъдат външни. Би било добре да има урбанист, да има и човек, който се занимава конкретно със събития. Хубаво е да има правен консултант, тъй като тук имаме доста казуси, свързани с културното наследство, с организацията на пространствата и т.н. Говорихме си също така, че е изключително важно да има съвет на общността, тоест всичко онова, което този екип измисля като потенциално действие, да може да бъде оценявано или подкрепяно, или по някакъв начин да има обратна връзка от хората, които са вътре в квартала, така че да бъдат те част от създаването и активирането на общността там. Ние го нарекохме нещо като Комюнити борд – тоест нещо от сорта на общностен съвет, който да се състои от хора, които си живеят на мястото, работят на мястото и съответно могат да бъдат ангажирани с някаква оценка на дейностите, които се планират там.
Организацията на движението е една чувствителна тема – какво предлагате Вие в мерките, които сте разписали?
За да може едно такова място да работи е добре хората да могат да се чувстват сигурни. За да бъде живо това място е добре да няма толкова много коли. На първо четено със сигурност трябва да се премахне паркирането. Мисля, че това е дейност, която вече донякъде е започнало нейното изпълнение. Помечтаваме си, че в рамките на 6 години това ще бъде свободна от коли зона, поне по отношение на външни преминаващи. Разбира се там има живущи. Може да се организира така движението, че да бъде възможно тези хора, които живеят там, да могат да си влизат с колите и да се възползват от пространството, но идеята е да няма свободно движение на коли, поне външни и съответно да бъде спокойна, споделена зона това място.
Доколко са реализуеми тези мерки? Доколко могат да бъдат приложими на други места, каквато е и идеята на Новия Европейски Баухаус?
Със сигурност това са приложими неща. Новият Европейски Баухаус реално погледнато не е изцяло нова концепция. Ние тук говорим за една естетика по отношение на пространството. Говорим за една реалистична намеса в организацията, така че тя да бъде екологична, устойчива, удобна и спокойна. За да може една среда да бъде такава и това е основата, за да може тя да ни вдъхновява максимално много, са необходими много малко неща. Не са необходими магически пръчки или кой знае какви действия. Необходимо е свободно зелено пространство, с повече активни хора и малко повече използване на естествени материали и грижа за околната среда и за ближния. Простичко казано това не е нещо ексклузивно, а са неща, от които ние всички имаме нужда. В контекста на околната среда и на развитието на пространствата, единственото, което можем да добавим, е усещането за естетика и красота, което напоследък сякаш изключително много ни липсва и трябва да се научим отново да го търсим, да го искаме и да го създаваме.
Как си представяте Шести участък след 6 години?
Представям си го като едно живо място, с много хора, много зеленина, поддържани къщи, спокойни и щастливи хора.