В лагерите за социални иновации се раждат новите предприемачи

Карел Вандерпортен от Главна дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (DG GROW) на Европейската комисия беше сред официалните гости на Лагера за иновации Габрово 2018 г. Той не се поколеба да вземе участие в предизвикателството „Бизнес и социално предприемачество“. Преди да отпътува от Габрово представителят на DG GROW сподели каква е разликата между социалното предприемачество и традиционните бизнес практики, набеляза ключовите стъпки при стартирането на социални иновации и инициативи. Заедно потърсихме отговор на въпроса доколко хората са „социални същества“ и дали нашето съвремие не е засилило проблема за алиенацията между тях.

В: Какво прави социалното предприемачество толкова важно и ценно, сравнено с традиционните бизнес практики?

О: Преди всичко, не бих казал, че всяка традиционна бизнес инициатива всъщност не е или е социална. Това е много важна забележка, защото в първия ден на лагера видях различни дискусии, които показват ясно, че много традиционни бизнес компании в Габрово се интересуват как да станат по-социални или да направят нещо за местната общност, въпреки че не знаят как и какво. Най-малкото те са отворени да добавят социален елемент в бизнес модела си, което е много добро нещо и много добра основа за сътрудничество със социални предприемачи. Все пак, ако искаме да говорим за социални предприемачи, това все още e нещо различно. Традиционните компании искат да печелят колкото е възможно повече и както споменах по-горе, те понякога се опитват да дадат социална добавена стойност.

При социалните бизнес компании работи точно обратния принцип – за тях на първо място в бизнес модела им най-важна е социалната добавена стойност или социалното влияние. По тази причина те искат да започнат бизнес, който има социално влияние и генерираната печалба да се използва, за да подкрепи тази мисия. Социалните бизнес компании имат нужда от същия набор от предприемачески умения, който те използват, за да служат на дадена социална цел. Това е основната разлика, но в зависимост от историята и местния контекст съществуват много понятийни разновидности.

Нещо много важно, което трябва да спомена, е социалната икономика. Една от основните характеристики на социалната икономика е моделът на управление и бизнес организацията. При социалната икономика, служителите и членовете на социалните бизнес компании могат да бъдат съсобственици на компанията. Това означава, че може да има различни правила на управление за демократично участие в разпределянето на печалбата на компанията. В Европа съм виждал толкова много варианти на социална икономика и социални бизнес компании, като при всички тях тези характеристики са смесени, а в повечето време са добавени някои местни особености.

В: Какви са ключовите стъпки за някой, който иска да започне осъществяването на социална инициатива или иновация, какво той/тя трябва да знае?

О: Първо, трябва да имате добра идея! Това разбира се е най-трудната стъпка. Според мен такива лагери за социални иновации са много добър пример как да се предизвикат и задействат нови предприемачи. Забелязах, че особено младите потенциални предприемачи се задействат от нови идеи и интуиция. Методологията дава друг поглед върху дадено предизвикателство и ти позволява да видиш определени предизвикателства по друг начин и да намериш нови решения за тях. Разбира се тази методология също е малко трудна, защото изисква отворен поглед и възможност да мислиш извън очертаните рамки, да мислиш нестандартно. Забелязах, че в някои случаи участниците се включват с ясна идея или решение, което обаче се намира дълбоко в главите им. Това може да бъде добро решение, но то може и да ги направи също така слепи за алтернативи. Точно тук е мястото на лагера за социални иновации, който трябва да помогне и да ги направи важни и полезни.

За щастие, лагерът също така помага с други аспекти като разпределянето на заинтересовани страни и развитието на бизнес модел: с кого искате да си сътрудничите, нуждаете се от бизнес партньори, от предлагане и търсене. Както споменах, социалната бизнес компания трябва да бъде също така устойчива и рентабилна – искат да продадат нещо, искат да има печалба – важно e да планират това в бизнес модел. Ако произвеждате продукт, който просто има качеството да бъде социален, но никой не се интересува от него, вашият бизнес ще се провали. Може би в началото хората ще го купуват, но това най-вероятно няма да трае дълго. Ето защо социалната бизнес компания трябва да продава или да прави нещо, което се търси, което е пазарно ориентирано.

Разбира се нуждаете се от пари. Финансовата рамка е важна – старт-ъп капитал (т.е. на възникнала компания), микро заеми и нарастващия капитал са, както за всеки друг предприемач, изключително важни и за социалния предприемач. Тук забелязахме специфичен проблем за тях. Поради тяхната социална цел, много финансови институции не са истински готови да дават заеми за техния бизнес или старт-ъп начинание. Те са разглеждани като „твърде рисковани“, „с по-голям риск“. И ето тук Европейската комисия се опитва да помогне – например с фонда ЗиСИ – Програма на ЕС за заетост и социални иновации (EaSI – EU Programme for Employment and Social Innovation). Фондът ЗиСИ (EaSI) предоставя финансови гаранции на финансови институции като кооперативи или социални банки, които от своя страна предоставят микро кредити на социалните предприемачи. Трябва да призная, че все още имаме много работа в тази посока. Обхватът и достъпът трябва да бъдат разширени и затова трябва да си сътрудничим с много заинтересовани страни като национални правителства, регионални и местни власти. Мисля, че това е изключително важно.

Друг важен момент е законодателството. Някои страни имат добре развито законодателство за социални бизнес компании, кооперативи, общи дружества и всички други видове в рамките на социалната икономика. Въпреки това, много страни нямат такива рамки, които да подобрят развитието на социалните бизнес компании или законно да ги разпознават. Ето защо ЕК споделя най-добрите си практики и повишава осведомеността за развитието на правната рамка за социалните бизнес компании.

В: „Социални същества“ ли са хората или са отчуждени един от друг?

О: Може би съм малко пристрастен, за да отговоря на такъв въпрос. През последните месеци посетих много различни страни. Говорих с толкова много социални предприемачи и висшестоящи лица, отговорни за вземането на важни решения, които искат да ги подкрепят. Така че не мога да заявя друго впечатление.

Максим, който беше обявен за „цар на групата“ и взе наградата на KEISIEM

Групата „Образование на бъдещето“ се отличи освен с идеи, и с незабравимо представяне,  в което участниците се появиха в униформи и с панделки в косите. „Клас, стани!“, „Клас, мирно“!, импровизирана класна стая с учител и ученици съпътстваха презентирането на идеите им. Специална награда за един от участниците беше подготвена от KEISIEM – българска компания, работеща в областта на информационните и комуникационни технологии. Решението кой от участниците да бъде награден бе оставено на ментора им, но изглежда, че всички в групата бяха единодушни:

Представи себе си и своята роля в кампа.

Аз съм Максим Садинов, на 16 години съм, уча в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ и бях в отбора „Образование на бъдещето“. Нашият отбор още от началото успя да изведе проблемите на образованието и имахме много страхотни идеи. Първоначално се бяхме разделили на няколко по-малки отбора, но след това превърнахме трите идеи в една обща и работихме всички заедно по нея.

Дадоха ти награда за най-мотивиран играч, определиха те за цар на групата.

Да, не знам на кое се дължи. Може би съм най-малък. Но през цялото време бях супер много въодушевен и се опитвах да надъхвам отбора. Наистина исках нашият отбор да спечели и нашата идея да се реализира.

Темата ти е най-близка.

Да, аз още уча. В момента съм 11 клас. И нашето образование наистина има проблеми, но аз вярвам, че те ще бъдат оправени.

Как изглежда образованието на бъдещето според теб?

Едно иновативно, дигитализирано и красиво място, в което учениците ще се радват, че са ученици.

Разкажи малко повече за вашата идея.

Първо – да създадем една организация – нарекохме я „pro100“. Нейната цел е да открива талантите на учениците, да подобрява комуникацията между ученик, родител и учител. Също така да намери подходящи ментори и подходящи професии, които да помагат на самите ученици спрямо интересите им.

Другата идея беше за подобряването на училищната среда, защото кабинетите, в които учим в момента, са скучни. Искаме да ги дигитализираме, за да ги направим по-интересни за учениците.

Ти участва в кампа и миналата година. Можеш ли да сравниш преживяването преди и сега?

Миналата година бяхме по-малък отбор – от 4 човека. Имаше по-голямо разбирателство. И сега имаше разбирателство, но някак колкото по-малко са хората, толкова по-лесно е. И организацията им е по-добра. Но сега, въпреки големия състав на групата, успяхме да създадем един добър колектив и да представим идеята си по подобаващ начин.

Денят на групата Градски брандинг и градска среда в цитати

„Тук си, защото това е избор, а не защото ти липсва въображение, че можеш да живееш някъде другаде“

Маргарита Доровска, директор музей „Дом на хумора и сатирата“

 

„Не трябва да се променяме, просто трябва да се приемем“

Таня Христова, кмет на Община Габрово

 

„Учудена съм, че тук лесно се говори с представители на Общината. Имах други очаквания. По принцип, каквито и контакти с администрацията да има, човек е леко предпазливо настроен. Тук бях опровергана. Има и компетентност, и забележително умение да се общува.“

Калина Гарелова, издател

 

Може би определени публики свързват Габрово с хумора, но други, слагайки и себе си в тази част, виждат Габрово по много по-богат и многообразен начин“

Адриана Андреева, студио „Комплект“

 

 

 

 

Ангел Захариев: Представете си един лилав кит в реката…

Кой сте Вие и каква е ролята Ви в кампа?

Ангел Захариев – архитект, урбанист, проектант. Ролята ми е да дам мнение относно градската среда, градския брандинг, усещането за града и как всъщност то се възприема от гледна точка на външния човек.

Доволен ли сте от работата на групата?

Да. Форматът е много интересен. Наистина сме събрани много различни хора с различен опит и експертиза. Има такива, които слабо познаваме града и региона, има и местни хора, и това допринася много за дискусията, защото всеки наистина влага различна гледна точка и различна перспектива.

Коя е най-щурата идея, която се зароди сега?

Не бих казал, че има много щури идеи. По-скоро има една обща насока – от една страна, че градът има нужда от формулиране на важните за него неща. На важните идентичности за него. От друга – градската среда има нужда от допълнителни намеси, за да бъде приветлива и по-ясна за ориентация. Един от проблемите, които видяхме е, че няма ясна ориентация във физическата среда, тоест знаци. Също повече места в града, на които човек да има какво да прави. Да му е интересно и да остане за по-дълго време.

От къде трябва да започне промяната според Вас?

Аз лично бих посъветвал да се направят дребни намеси, свързани с провокациите. Да кажем съвременно изкуство, свързано с някои от тематиките, свързани с идентичностите на града. Дали би било в иновациите и това, че градът е бил пръв в много неща, дали би било хуморът и сатирата. Представете си например един лилав кит в реката. Нещо, което да провокира и да привлече вниманието на местната публика, но и да създаде шум за този град. Също така бих помислил повече за връзката между града и Кристо. Защото това е може би най-разпознаваемото лице в международен план, което може да се свърже с този град. Това изисква много целенасочено и дългосрочно планиране. Защо не да се създаде в бъдеще център на изкуството, който да бъде посветен на неговото творчество, но също така и да се твори съвременно изкуство. И това да бъде в някоя подходяща, интересна и провокативна сграда.

Калина Гарелова: Имам конкретна идея. В Габрово се работи лесно.

Представете себе си и ролята си в кампа.

Казвам се Калина Гарелова и тук съм като издател. Имаме идеята да направим аудиогид, аудиоспътник „По пътя към Габрово”.

Как ще изглежда той?

Няма да изглежда, само ще се слуша. Ще има видеовариант в YouTube, в новия канал на Instagram също. Ще бъде със свободен достъп. Като образ ще има само карта с малки анимации и ще е основно за слушане. Идеята е човек, докато пътува към Габрово, да го изслуша по пътя и да научи нещо за този град, което би било интересно.

Как прие групата тази идея?

Засега нямам впечатления. Аз я хвърлих малко бегло.

Каква информация смятате да съдържа аудиоспътникът?

Не туристическа. Давам си сметка, че неща като къде да се паркира, къде да се яде, къде да се спи са много важни, обаче те могат да се намерят по много други начини. На мен ми се иска да има истории за Габрово. Най-лесно се запомня история. Когато  дойдеш в самия град, можеш да сравняваш спрямо тази история – кое съответства, кое не съответства на представите ти и след това да си я направиш своя и вече ти да я разказваш нататък. Мога да кажа едно нещо, с което можем да започнем – Вера Мутафчиева „Габрово“. Ще добавяме към това различни слоеве. Чух няколко много интересни предложения. Например маршрут с истории за габровските жени – би било много интересно, малко скрито. Виждам, че хората на Габрово са най-интересното нещо и че всъщност от тях могат да се извадят тези истории. Но също така е важно да има и външен поглед. Ще потърсим пътешественици, които са минавали оттук – и по-стари, и сегашни. Мисля, че за всеки е интересно да се види през външен поглед.

Какви партньори ще търсите за това начинание?

Ами сега ще търсим първо съмишленици – хора, с които се разбираме добре и с които някак възниква такова чувство за съмишлие. С Дома на хумора, с Етъра. Учудена съм, че тук лесно се говори с представители на Общината. Имах други очаквания. По принцип, каквито и контакти с администрацията да има, човек е леко предпазливо настроен. Тук бях опровергана. Има и компетентност, и забележително умение да се общува.  Което не е нещо, което е даденост. Това най-много ме впечатли.  Най-хубавата изненада. Контактът е лесен, директен, позитивен и открит. Хората са открити, което ми дава възможност и аз да съм открита. Вчера имахме разговор за книгата на Жени /„Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове“ на Евгения Атанасова – Тенева бел.ред./, и това също ме впечатли. Имаше много смислени въпроси, които ме караха наистина да се замисля и да потърся съществени отговори. И в същото време не ме поставяха в трудно положение. Не ме притесняваха, не ме караха да се държа защитно по някакъв начин. Това много ми хареса.

Снимка: http://aromastilnitsa.blogspot.com

Адриана Андреева, студио „Комплект“: Не видях Габрово като столица на хумора и това ми хареса

Представи себе си и своята роля в кампа.

Казвам се Адриана Андреева. Основател съм на студио „Комплект”. Най-общо казано – ние сме културни мениджъри, които правим събития, специални изяви и проекти, свързани с дизайн и визуална култура в страната. Ролята ми е да разкажа малко повече за някои проекти, свързани с брандиране на градска среда и изобщо брандирането на един град.

Къде виждаш възможностите на Габрово от гледна точка на твоята работа?

Тъй като съм фокусирана върху културния сектор, виждам възможностите в тази сфера. Не изключвам всички останали, но ще разкажа малко повече за това, което ме запали да съм част от тази работна група. Смятам, че  Габрово е на много хубаво място от една страна. От друга – има доста силно разпознаваеми културни институции. Не само Етъра и Дома на хумора и сатирата, но има и новопоявили се музеи. Има голям потенциал те отново да бъдат преразгледани в светлината на участници, които са от други градове в България или дори международни участници, чрез резидентни програми или инициирането на специални проекти, свързани с имидж, с истории, с изкуство в градска среда.

Пет думи, които мислиш, че са силни и Габрово трябва да използва.

Архитектура, природа, наследство, отвореност, микс от послания.

Не сложи хумора тук, а ние навсякъде се определяме като столицата на хумора?

Може би аз не виждам Габрово като столица на хумора. Мен това, което видях дори в Дома на хумора, не ме разсмя. По-скоро ме накара да е замисля за различни теми. И това ми хареса.

Смяташ ли, че да се позиционираме по подобен начин, е грешка? Или по-скоро трябва да работим повече, за да засилим това усещане у външните хора.

Не смятам, че е грешка. Може би определени публики свързват Габрово с хумора, но други, слагайки и себе си в тази част, виждат Габрово по много по-богат и многообразен начин.

Петър Иванов за метода „Екипи без граници“ и интегрирането му в социалните иновации

Менторът Петър Иванов ни разказва за работата на трите подгрупи от техния отбор по предизвикателството „Младите хора в социалните иновации“. За него това е първо участие в лагер за иновации. Освен акумулираната енергия от общуването с млади хора от различни възрасти и с различни занимания – ученици, студенти и работещи, лагерът в Габрово е възможност за Петър Иванов да тества ефикасността на метода си „Екипи без граници“ и до колко той е съотносим към социалните иновации.

 

 

Няма неподходящ момент за стартиране на социално предприемачество

В средата на творческия процес на работата по предизвикателството „Бизнес и социално предприемачество“, се обръщаме към менторите на групата проф. Теодора Георгиева и Венцеслав Козарев да споделят впечатленията и очакванията си от Лагера за иновации Габрово 2018. Възможно ли е социалното предприемачество сега в България и има ли то допирна точка с успешните бизнес модели?

 

 

 

Колко зелени и колко иновативни са генерираните в групата идеи?

 Иво Димитров, ментор на Зелените иноватори.

Стефан Апостолов, ментор на „Сребърна икономика“: Нашата идея ще е работеща

Иноваторите в „Сребърна икономика“ работят върху оригинална идея, която ще бъде работеща и ще носи промяна на хората от „сребърната“ възраст. Какво се случва в групата на по-мъдрите участници в лагера, издаде в аванс менторът на групата Стефан Апостолов.

 

 

В образованието на бъдещето ученикът е в центъра на вниманието

Лагерниците в предизвикателство „Образование на бъдещото“ направиха заявка за най-добите идеи в третия лагер за иновации. Ментор на предизвикателството е Петър Шарков. Върху какво работи групата във втория ден на лагера, чуйте от него:

доц. д-р Ваня Димитрова

доц. д-р Ваня Димитрова

Маргарита Доровска

Маргарита Доровска

Иво Николов

Иво Николов

Евгени Николов

Евгени Николов

Елена Николова

Елена Николова

Алис Магърдичян

Алис Магърдичян

арх. Любо Георгиев

арх. Любо Георгиев

Галин Попов

Галин Попов

Калина Гарелова

Калина Гарелова