В лагерите за социални иновации се раждат новите предприемачи

08.10.2018

Карел Вандерпортен от Главна дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (DG GROW) на Европейската комисия беше сред официалните гости на Лагера за иновации Габрово 2018 г. Той не се поколеба да вземе участие в предизвикателството „Бизнес и социално предприемачество“. Преди да отпътува от Габрово представителят на DG GROW сподели каква е разликата между социалното предприемачество и традиционните бизнес практики, набеляза ключовите стъпки при стартирането на социални иновации и инициативи. Заедно потърсихме отговор на въпроса доколко хората са „социални същества“ и дали нашето съвремие не е засилило проблема за алиенацията между тях.

В: Какво прави социалното предприемачество толкова важно и ценно, сравнено с традиционните бизнес практики?

О: Преди всичко, не бих казал, че всяка традиционна бизнес инициатива всъщност не е или е социална. Това е много важна забележка, защото в първия ден на лагера видях различни дискусии, които показват ясно, че много традиционни бизнес компании в Габрово се интересуват как да станат по-социални или да направят нещо за местната общност, въпреки че не знаят как и какво. Най-малкото те са отворени да добавят социален елемент в бизнес модела си, което е много добро нещо и много добра основа за сътрудничество със социални предприемачи. Все пак, ако искаме да говорим за социални предприемачи, това все още e нещо различно. Традиционните компании искат да печелят колкото е възможно повече и както споменах по-горе, те понякога се опитват да дадат социална добавена стойност.

При социалните бизнес компании работи точно обратния принцип – за тях на първо място в бизнес модела им най-важна е социалната добавена стойност или социалното влияние. По тази причина те искат да започнат бизнес, който има социално влияние и генерираната печалба да се използва, за да подкрепи тази мисия. Социалните бизнес компании имат нужда от същия набор от предприемачески умения, който те използват, за да служат на дадена социална цел. Това е основната разлика, но в зависимост от историята и местния контекст съществуват много понятийни разновидности.

Нещо много важно, което трябва да спомена, е социалната икономика. Една от основните характеристики на социалната икономика е моделът на управление и бизнес организацията. При социалната икономика, служителите и членовете на социалните бизнес компании могат да бъдат съсобственици на компанията. Това означава, че може да има различни правила на управление за демократично участие в разпределянето на печалбата на компанията. В Европа съм виждал толкова много варианти на социална икономика и социални бизнес компании, като при всички тях тези характеристики са смесени, а в повечето време са добавени някои местни особености.

В: Какви са ключовите стъпки за някой, който иска да започне осъществяването на социална инициатива или иновация, какво той/тя трябва да знае?

О: Първо, трябва да имате добра идея! Това разбира се е най-трудната стъпка. Според мен такива лагери за социални иновации са много добър пример как да се предизвикат и задействат нови предприемачи. Забелязах, че особено младите потенциални предприемачи се задействат от нови идеи и интуиция. Методологията дава друг поглед върху дадено предизвикателство и ти позволява да видиш определени предизвикателства по друг начин и да намериш нови решения за тях. Разбира се тази методология също е малко трудна, защото изисква отворен поглед и възможност да мислиш извън очертаните рамки, да мислиш нестандартно. Забелязах, че в някои случаи участниците се включват с ясна идея или решение, което обаче се намира дълбоко в главите им. Това може да бъде добро решение, но то може и да ги направи също така слепи за алтернативи. Точно тук е мястото на лагера за социални иновации, който трябва да помогне и да ги направи важни и полезни.

За щастие, лагерът също така помага с други аспекти като разпределянето на заинтересовани страни и развитието на бизнес модел: с кого искате да си сътрудничите, нуждаете се от бизнес партньори, от предлагане и търсене. Както споменах, социалната бизнес компания трябва да бъде също така устойчива и рентабилна – искат да продадат нещо, искат да има печалба – важно e да планират това в бизнес модел. Ако произвеждате продукт, който просто има качеството да бъде социален, но никой не се интересува от него, вашият бизнес ще се провали. Може би в началото хората ще го купуват, но това най-вероятно няма да трае дълго. Ето защо социалната бизнес компания трябва да продава или да прави нещо, което се търси, което е пазарно ориентирано.

Разбира се нуждаете се от пари. Финансовата рамка е важна – старт-ъп капитал (т.е. на възникнала компания), микро заеми и нарастващия капитал са, както за всеки друг предприемач, изключително важни и за социалния предприемач. Тук забелязахме специфичен проблем за тях. Поради тяхната социална цел, много финансови институции не са истински готови да дават заеми за техния бизнес или старт-ъп начинание. Те са разглеждани като „твърде рисковани“, „с по-голям риск“. И ето тук Европейската комисия се опитва да помогне – например с фонда ЗиСИ – Програма на ЕС за заетост и социални иновации (EaSI – EU Programme for Employment and Social Innovation). Фондът ЗиСИ (EaSI) предоставя финансови гаранции на финансови институции като кооперативи или социални банки, които от своя страна предоставят микро кредити на социалните предприемачи. Трябва да призная, че все още имаме много работа в тази посока. Обхватът и достъпът трябва да бъдат разширени и затова трябва да си сътрудничим с много заинтересовани страни като национални правителства, регионални и местни власти. Мисля, че това е изключително важно.

Друг важен момент е законодателството. Някои страни имат добре развито законодателство за социални бизнес компании, кооперативи, общи дружества и всички други видове в рамките на социалната икономика. Въпреки това, много страни нямат такива рамки, които да подобрят развитието на социалните бизнес компании или законно да ги разпознават. Ето защо ЕК споделя най-добрите си практики и повишава осведомеността за развитието на правната рамка за социалните бизнес компании.

В: „Социални същества“ ли са хората или са отчуждени един от друг?

О: Може би съм малко пристрастен, за да отговоря на такъв въпрос. През последните месеци посетих много различни страни. Говорих с толкова много социални предприемачи и висшестоящи лица, отговорни за вземането на важни решения, които искат да ги подкрепят. Така че не мога да заявя друго впечатление.